Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 365 от 24.08.2023, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 424/2023
Вид
Решение № 365
Подписан
24.08.2023
В сила
27.03.2024
Състав
Светлана Тодорова

Цитирани разпоредби

  • чл. 28б · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 21 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 3 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 25, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 6, ал. 2 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 7 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл. 113 · Търговски закон
  • чл. 115 · Търговски закон
  • чл. 119, т. 1 · Търговски закон
  • чл. 125 · Търговски закон
  • чл. 125, ал. 2 · Търговски закон
  • чл. 154, ал. 1, т. 5 · Търговски закон
  • чл. 155, т. 3 · Търговски закон
  • чл. 7, ал. 2 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. Варна, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20233100900424 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ, вр. гл. 21 от ГПК и е образувано по постъпила жалба с вх. № 20230725151321/25.07.2023 г. от Р.И.Б., в качеството й на съдружник и управител в „АЛТОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 200296482 срещу Отказ № 20230704170356/05.07.2023 г., постановен от ДЛР при Агенция по вписванията по заявление с вх. № 20230704170356 за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството: прекратяване на участието на заявителя в дружеството като съдружник.

В жалбата се поддържа, че постановеният Отказ следва да бъде отменен, като се дадат указания на ДЛР да извърши вписване на исканите промени по партидата на дружеството. Заявителят излага, че съгласно чл. 125, ал. 2 от ТЗ прекратяването е израз на свободно формирана външно изразена воля на съдружника, която следва да бъде обективирана в писмено тримесечно предизвестие. Прекратяването на участието в дружеството се счита за настъпило след изтичане срока на предизвестието, а вписването в ТР на това обстоятелство е само с оповестително действие. Счита, че ДЛР немотивирано и неоснователно е приело, че посоченото предизвестие не удостоверява възникването на заявеното за вписване обстоятелство. За 1 несъстоятелни се определят и аргументите на ДЛР, че редът за напускане на съдружник в случая е неприложим, тъй като заявителят се явява единствен съдружник вследствие смъртта на другия. Като контрааргумент посочва, че след като наследниците на починалия съдружник не са изявили желание да встъпят като съдружници в дружеството и е невъзможно свикването и провеждането на ОС, то не било възможно извършването на производство по ликвидация, а и още повече, че нейното членствено правоотношение също било прекратено понастоящем. В заключение, моли за отмяна на обжалвания отказ и вписване на заявеното заличаване в качеството й на съдружник.

По реда на чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ, Агенция по вписванията, чрез процесуален представител, депозира становище, в което поддържа изложеното в обжалвания отказ и моли за негово потвърждаване. Счита, че жалбата е неоснователна, а постановеният отказ за правилен и законосъобразен, тъй като редът за напускане на съдружник по чл. 125, ал. 2 от ТЗ в случая е неприложим. На първо място намира, че отправеното предизвестие за напускане на съдружник не удостоверява възникването на заявеното за вписване обстоятелство, тъй като е получено от адв. Х. Х. без наличие на учредена представителна власт за това. На отделно основание, процесуалният представител на АВ счита, че заявителят, явяващ се единствен съдружник, не може да прекрати членството си в дружеството по реда на чл.

125, ал. 2 от ТЗ, тъй като това би довело до незаконосъобразни последици, а именно в разрез с изискването на чл. 113 ТЗ – дружеството с ограничена отговорност да съществува без членствен състав. Моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на отказа. Обективира и искане по разноските, както и възражение за прекомерност на претендираните от насрещната страна.

По допустимостта: Жалбата е представена в официално заверено копие, ведно с приложенията към нея, придружено с копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ. От представената по делото преписка е видно, че уведомлението за постановения отказ е изпратено и връчено на заявителя на 24.07.2023г., а жалбата срещу него е подадена на 25.07.2023 г. намира, че същата е депозирана пред АВ в границите на предвидения в чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ срок. Платена е дължимата за производството държавна такса.

Сезирането изхожда от легитимирано лице, поради което жалбата е 2 допустима за разглеждане.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателя обстоятелства и документите, съдържащи се в приложената към нея преписка по заявление вх.

№ 20230704170356, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Подадено е заявление-обр. А4 за вписване на напускането на съдружника Р.И.Б. и заличаване й по партидата на „АЛТОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 200096482, заявено от същата. Приложени са изброените по-долу документи.

За да постанови обжалвания отказ, длъжностното лице по вписванията е приело, че писменото предизвестие за заличаване на съдружника Р.Б. е получено от адв. Х. Х., за когото липсвала надлежно учредена представителна власт. Обосновава отказа и с обстоятелството, че понастоящем единствен съдружник в дружеството е заявителят Р.И.Б., поради което редът за напускане по чл. 125, ал. 2 ТЗ е неприложим, тъй ООД не може да съществува без нито един съдружник.

Съгласно разпоредбата на чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ, длъжностното лице по регистрацията (ДЛР) проверява, дали е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; дали заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър; дали заявлението изхожда от оправомощено лице; дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона съобразно представените документи, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; дали е представена декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ; дали друго лице няма права върху фирмата и тя отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 2 от ТЗ (при първоначално вписване или промяна на фирмата); дали документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на 3 въведените данни за тях в Информационната система; дали е платена дължимата държавна такса.

Когато към заявлението не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания, в съответствие с разпоредбата на чл. 22, ал.5 от ЗТРЮЛНЦ.

Длъжностното лице по регистрация следва да извърши преценка за външна редовност на приложените към заявлението документи, респ. за съответствието им с изискуемите съгласно Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър. С оглед заявените за вписване промени приложими са разпоредбите на чл. 21 от Наредбата, които изискват към заявлението за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на дружеството да се приложат относимите документи.

В случая се касае за промени в състава на съдружниците, като към заявлението са представени: предизвестие за напускане на съдружник, декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно, служебна бележка от АК Варна, доказателство за платена държавна такса.

Съдът намира, че направените констатации от длъжностното лице по регистрация относно невъзможността да бъде извършено заявеното вписване, следва да бъдат споделени. Видно от справката в ТР в дружеството „АЛТОС БЪЛГАРИЯ“ ООД, ЕИК 200096482 съдружници са Р.И.Б., с дяловото участие - 100 лв. и А.И.Х., с дялово участие 4900 лева. Предвид неоспореното обстоятелство, че съдружникът А.И.Х. е починал на 26.11.2017г., както и твърдението на заявителя Р.И.Б., че наследниците на починалия съдружник не са предявили интерес да поемат участие в дружеството, то за съда се обосновава изводът, че дружеството към настоящия момент де факто е еднолично такова. Още повече, че в чл. 32 от Дружествения договор е предвидено, че при смърт на съдружник наследниците му се приемат за съдружници, ако в шестмесечен срок от откриване на наследството заявят желание да продължат членственото правоотношение на своя наследодател, каквито доказателства не са ангажирани.

В разпоредбата на чл. 119, т. 1 ТЗ е предвидено, че на вписване подлежат обстоятелствата, представляващи задължителни реквизити на дружествения договор, които от своя страна са установени в чл. 115 ТЗ. В 4 този смисъл на вписване подлежат и актуалните данни за тези обстоятелства, които са възникнали по законоустановения за това ред, като в този смисъл – имената на съдружниците, наименованието на дружеството, размера на капитала притежаван от съответния съдружник, управителят на дружеството.

В чл. 6, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено задължението на оправомощеното за това лице да заяви за вписване съответните обстоятелства в 7-дневен срок от възникването им. В чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено действието на вписването, даващо публичност и обвързващо с правните си последици третите добросъвестни лица. Участието на съдружника А.И.Х. е прекратено поради смъртта му и задължение на останалия в дружеството съдружник и управител – Р.И.Б. е било заявяване за вписване на настъпилата промяна, преобразуването на дружеството от ООД в ЕООД, приемането на учредителен акт. Със смъртта на съдружника фактическият състав на преобразуването на ООД в ЕООД е настъпил като законна последица на този факт, независимо от вписването му, касаещо единствено установяване на публичност на същия. Без значение за вписването на настъпилите промени е последващото уреждане на имуществените последици. Нововъзникналото обстоятелство като обективен факт е достатъчно за обосноваване настъпилата промяна в членствения състав в търговското дружество и преди вписването му. При това положение, в случая съдът приема, че спрямо дружеството приложими са правилата, уреждащи членството в ЕООД и съобразно които не е предвидена възможност за напускане на съдружника по заявения от жалбоподателя ред.

С прекратяването на членственото правоотношение на единия съдружник, дружеството е останало с един съдружник, т. е. то е продължило като ЕООД /без значение вписването/. По тази причина след 26.11.2017г. не е допустимо да настъпи прекратяване на членството на Р.Б., на осн. чл. 125, ал.

2 ТЗ, независимо дали тя е отправила предизвестие за това, тъй като дружеството не може да бъде напуснато от единствения му съдружник по този ред, т. е. изявлението не може да породи правно действие. Следователно, членственото правоотношение на Р.Б. не е било валидно прекратено, тъй като би довело до допускане на незаконосъобразната последица – съществуването на ЕООД без съдружник. Ето защо тя не може да бъде заличена като съдружник по реда на чл. 125 ТЗ, а следва да инициира производство по ликвидация и заличаване на дружеството, за да напусне дружеството като 5 съдружник.

Аналогията, направена от жалбоподателя, че щом съгласно т. 1 от ТР № 1/2020г. от 31.05.2023г. при смърт на едноличния собственик на капитала и бездействие на наследниците, дружеството се прекратява по реда на чл. 155, т. 3 ТЗ, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ, то следвало, че ДЛР не може да ограничава и субективното право на съдружника-заявител за напускане на дружеството, е неотносима към настоящия случай. Визираните разпоредби касаят смърт на едноличния собственик на капитала, а не доброволното му напускане. В случая съдружникът Р.Б. е действащ съдружник и управител в дружеството и длъжностното лице правилно е насочило заявителката към съответните действия, а именно производство по ликвидация, предвидени с цел охраняване правната сигурност в търговския оборот.

По изложените съображения, съдът намира постановеният отказ за правилен и законосъобразен и като такъв следва да се потвърди, а подадената жалба срещу него следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Макар и да е отправено искане за присъждане на разноски от страна на АВ такива не се присъждат, тъй като производството е охранително и Агенцията няма качеството на страна - ответник в процеса. Новата разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК, но настоящото производство е охранително и предоставянето на възможност за отговор на АВ не прави производството спорно и не изменя характера му.