Решение № 54 от 17.02.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр. Добрич, 17.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20223200500695 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК, по въззивна жалба вх.№260270/25.05.2022г. от Х. М. И. с ЕГН ********** от гр.В., чрез адв.М.К. – АК Добрич, срещу решение №260008/04.05.2022г. по гр.д.№175/2020г. на РС[1]К., с което се ОТХВЪРЛЯ предявения от него иск за намаляване на дарствено разпореждане, извършено от наследодателката Д.

Х.ва И.а до размера на 4/6 ид. ч. в полза на ответницата, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот, вх.рег.№3847 от 24.08.2007г., акт №180, том VІІ, дело №2397/2007г. на СВ К., с предмет Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.К. , целият с площ от 458 кв.м,, ведно с построената в това място сграда с идентификатор ***, цялата със ЗП 107 кв.м., брой етажи: един, жилищна сграда – еднофамилна, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН.

Оплакванията се свеждат до липса на обсъждане на възражението му относно обема на правата на наследодателката в дарения имот, който бил индивидуална собственост на нейния съпруг и баща на страните, поради което след смъртта му бил съсобствен между тях в обем на по 1/3ид.част за 1 всеки. Погрешно съдът определил запазената и разполагаемата част. От приетите четири експертизи кредитирал само последната, изготвена от вещо лице Х., при сравнение на която с другите било видно, че пазарната стойност към 2018г. не се различавала съществено. Дадената от в.л.Х. К. оценка била по-справедлива и точна. Предлага изчисление относно общата стойност на наследствената маса, на запазената част, на полученото от всеки от двамата наследници имущество и относно накърнението на запазената част във варианти по двете експертизи. Счита дарственото разпореждане според виждането си относно размера на съпоставяните стойности да е накърнило запазената му част от наследството на Д. И.а, при което решението като неправилно и необосновано иска да бъде отменено и постановено ново съобразно доводите му във въззивната жалба, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е изразено становище за неоснователност на жалбата от насрещната страна - П. М. В., чрез представляващия адвокат А. П., която намира и решението з а правилно и обосновано, постановено при липсата на нарушения на материалния и процесуалния закон, при обсъждане на всички доказателства. Излага и, че съдът изрично изяснил, че в наследствената маса следва да се включи само 1/3ид.част от дарения имот, в какъвто обем били правата на наследодателката Д. И.а в него. Запазената част на ищеца от наследството на майка му била 1/3ид.част, от дарения имот 1/9ид.част. Неоснователно се позовавал на заключението на в.л.Х. К., което било оспорено от нея. Ищецът не можел да иска намаляване на дарението до размера на запазената част и на ответницата в размер на 1/9ид.част и в тази част искът бил недопустим, а в останалата част неоснователен. Нямал искане за възстановяване на запазената му част, поради което и на това основание искът бил неоснователен. Дарението над 1/3ид. част било без значение, доколкото не било част от претенцията. Дарението на 1/3ид.част не накърнявало запазената част на ищеца, преценена съобразно цялото налично имущество към датата на смъртта на наследодателката.

Правилна била преценката на съда относно липсата на накърняване.

Изчисленията на жалбоподателя не кореспондирали с чл.31 от ЗН. Иска потвърждаване на решението с присъждане на разноски.

Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК предвид 2 връчването на решението на обжалващата страна на 10.052022г., отговаря на изискванията на чл.260-261 от ГПК .

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното: :

Производството е образувано по искова молба вх.№1538/10.06.2020г., уточнена в хода на въззивното производство с молба вх.№6175/21.11.2022г., на Х. М. И. с ЕГН ********** от гр.В., с която срещу П. М. В. с ЕГН ********** от гр.В., е предявен иск с правно основание чл. 30 от З Н за възстановяване на запазената част на ищеца от наследството на Д. Х.ва И.а, починала на ***., чрез намаляване на извършеното от наследодателката в полза на ответницата дарение, обективирано в нот.акт за дарение на недвижим имот, вписан в СВ – К. вх.рег.№ 3847/24.08.2007г., акт № 180, том 7, дело № 2397/2007г., до размера на запазената му част.

Няма спор между страните, установява се и от доказателствата по делото /удостоверение за наследници на л.9 от делото на КРС/, че и ищецът и ответницата са наследници по закон на Д. Х.ва И.а, починала на ***., негови низходящи от първа степен-син и дъщеря, с право на запазена част от наследството и.

Според ищеца запазената му част от наследството на майка му е накърнена с извършеното от нея на 26.08.2007г. с нотариален акт, вписан в СВ – К. вх.рег.№ 3847/24.08.2007г., акт № 180, том 7, дело № 2397/2007г., дарение на 4/6ид.части от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр.К., целият с площ от 458 кв.м,, ведно с построената в това място сграда с идентификатор ***, цялата със ЗП 107 кв.м.

Имотът бил лична собственост на баща им М.П. И. и след неговата смърт през 2000г. станал съсобствен при равни части от по 1/3ид.част между неговите наследници-ищеца Х. М. И., ответницата П. М. В. и тяхната майка Д. Х.ва И.а. След смъртта на майка им, при подялба на наследството на родителите им, ищецът разбрал, че майка им дарила на сестра му 4/6ид.части от имота в гр.К. , от който притежавала само 1/3 ид.част .

Поддържа, че с извършеното в полза на сестра му дарение била 3 накърнена запазената му част от наследството на тяхната майка Д. Х.ва И.а и иска възстановявянето и.

На предявения иск по чл.30, ал.1 от ЗН ответницата П. М. В. е противопоставила възражение за недопустимост и неоснователност на искането. Ищецът искал намаляване на дарението над собствената му запазена част. Към датата на смъртта на майка им дареният имот не изчерпвал наследството и, запазената част на ищеца не била накърнена при остойноставането на наследството съобразно правилото на чл.31 от ЗН. Ако се приемело, че не е придобила имота по силата на дарението, станала собственик на основание давностно владение, манифестирано от датата на дарението през 2007г.- извършила множество подобрения, организирала почистване на двора и извозване на отпадъци, облагородяване на двора и сградите, декларирала го, ползвала го. В съдебно заседенание , проведено на 04.02.2021г. е уточнено възражението за придобивна давност – за частта над дарената 1/3ид.част.

Няма спор, установено е от писмените доказателства, че през 1974г.

М.П. И., починал през 2000г., баща на страните и съпруг на наследодателката им Д. Х.ва И.а, починала през 2018г., с нот.акт №527, том І, дело №506/1974г. на БРС, е признат за собственик по наследство върху дворно място с площ от 459 кв.м., в кв.99 по кадастралния план на гр.К., с построената в него къща за живеене. По данни от скица №15-353898-29.04.2020г., издадена от СГКК гр.Добрич, понастоящем ПИ е с идентификатор ***, с площ от 458 кв.м, застроет със жилищна сграда с идентификатор *** и стопанска сграда с идентификатор ***. След като имотът е придобит по наследство от М.П. И./спор за което между страните няма/ , не е попаднал в СИО между него и съпругата му Д. Х.ва И.а. По силата на наследственото правоприемство, след смъртта на М.П. И. през 2000г. имотът е станал съсобствен между наследниците му по закон-страните по делото и преживялата го съпруга Д. Х.ва И.а, като всеки е придобил права на собственост в обем от по 1/3ид.част.

На 26.08.2007г., с нотариален акт, вписан в СВ – К. вх.рег.№ 3847/24.08.2007г., акт № 180, том 7, дело № 2397/2007г., Д. Х.ва И.а дарява на П. М. В. 4/6ид.части от поземления имот с идентификатор *** по КККР на гр.К. и от построената в него къща за живеене. След като Д. Х.ва И.а 4 се легитимира като собственик по наследство от съпруга си на 1 /3 ид.ч. от имота, извършеното от нея дарение е годно да породи правните си последици в имуществената сфера на дарената П. М. В. само в обем на 1/3 ид.част. По отношение на правата над 1/3ид.част фактическия състав на дарението не се е осъществил. Въпросът за собствеността над тази част/в който смисъл е възражението на ответницата за права по силата на давностно владение/ не е относим към изхода от настоящия спор. Възникването и упражняването на потестативното право по чл.30 ЗН от ищеца като наследник с право на запазена част е относимо само към дарението на собствената на дарителката 1/3ид.част. По отношение на останалата идеална част/над 1/3ид.част до 4/6ид.части/, която не влиза в наследството, редът за защита по чл.30 ЗН е неприложим, тъй като целта на защитата е наследството да се възстанови такова, каквото би било като имущество и стойност в деня на смъртта на наследодателя, ако последният не беше направил безвъзмездното разпореждане. Правото възниква само ако с дарението е накърнена запазена част, а накърнението е мислимо само при безвъзмездно разпореждане приживе от наследодателя с имущество, което по закон се полага на наследниците му. Такъв характер в случая има само 1/3ид.част от имота.

Няма спор, установява се и от събраните по делото доказателства, че към датата на смъртта си Д. Х.ва И.а е притежавала недвижими имотиидеална част от лозе в гр.К., както и ниви в с.Д., общ.Ш..

Така по силата на дарение от Х. П.А., извършено с нот. акт.№154, том ІХ, дело №3265/1997г. на КвРС , Д. Х.ва И.а е придобила нива с площ от 30,216 дка, имот №020019 по плана за земеразделяне на с.Д., общ.Ш.. При доброволна делба на наследство между страните от 16.05.2019г., от нивата от 30,216 дка, имот №020019 по плана за земеразделяне на с.Д., са образувани два нови имота - нива с площ от 17 858 кв.м./по скица 17862кв.м/, имот с идентификатор *** и нива с площ от 12 358 кв.м./по скица 12361кв.м./, имот с идентификатор ***.

По наследство от П.М.А. и в резултат на доброволна делба от 09.06.2005г. Д. Х.ва И.а е придобила и нива с площ от 5 500 кв.м./по скица 5501кв.м./, имот с идентификатор 2410.1.53 в землището на с.Д..

По силата на прекратена със смъртта на съпруга и М.П. И. СИО и по наследство от него, наследодателката Д. Х.ва И.а се легитивира и като 5 собственик на 4/6ид.части от придобит по давност на името на съпруга и имот - лозе с площ от 530 кв.м./599кв.м.по скица/ в землището на гр.К., местността „Старите лозя“. Макар и да не са въведени конкретни фактически обстоятелства относно такъв обема на правата на неследоделката в този имот, основание за извод в горния смисъл дава удостовереното с представения по делото нот.акт №6, т.1, дело №46/1991г.БРС, с който съпругът и М.П. И. е признат за собственик по давност на имота. Придобитото по време на брака на съпрузите недвижимо имущество/ чл. 13 ал.1 от СК от 1968 г., чл. 19 ал.1 от СК от 1985 г./ е общо на съпрузите, без значение на чие име е придобито.

Давностното владение, като юридическо основания по смисъла на чл. 77 от ЗС за придобиване собствеността на недвижим имот в режим на СИО/съпружеска имуществена общност/, изисква срокът за придобиване на имуществото по давност и позоваването на давността от страна на някой от съпрузите да е настъпило в рамките на брака, спор за което в случая няма, а и данните относно възрастта им и възрастта на низходящите им/страните по делото/ не изключват възможността за реализирането на придобивното основание по време на брака им.

След като наследодателката не е оставила други вещи, имоти и пари/в който смисъл и изявленията на ищеца молба вх.№6175/21.11.2022г., неоспорени от ответницата/ , следва да се приеме, че описаните по горе имоти изчерпват наследството.