Определение № 9215 от 27.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9215 гр. София, 27.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно частно гражданско дело № 20261100501560 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.248, ал.3 вр.чл.274 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 397023 от 03.12.2025г. от адвокат К., като пълномощник на К. Б. Б. срещу Определение №46464 от 07.11.2025 постановено по гр.д.69829 от 2022г., СРС, 52 състав, в частта с която е оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските за разликата над присъдените 200 лв. и до поисканите 9 400 лв..

В жалбата се излагат съображения, че определението, с което съдът е отказал изменение на решението в частта за разноските е неправилно.

Твърди, че неправилно е отказано до се увеличи присъденото адвокатско възнаграждение от 200 лв. до претендирания размер от 9 400 лв. , който е реално заплатен от ответника и е минималния по Наредба 1 от 2004г. на ВАдв.С. Твърди, че неправилно съдът е дал нов срок на ищеца за възражение по искането по чл.248 ГПК след като е изтекъл седмодневния срок за това.

Молбата е депозирана с приложения списък по чл.80 ГПК и за ищеца важи реда за известяване по чл.38а и чл.40а от ГПК. Молбите и банковите документи са подавани чрез ЕПЕП и ищецът е бил наясно с целия размер на претендираните разноски много преди 29.10.2025г. , поради което намира че възражението му от 30.10.2025г. се явява преклудирано. Счита, че напълно неоснователно с решението заплатения от доверителя му хонорар от 9400 лева е намален до символичните 200 лв. Намира, че е осъществил процесуално представителство по делото, което не може да се сведе само единствено до подаване на отговор, както е приел първоинстанционния съд. Твърди, че професионално е ангажиран от клиента си на 08.02.2024г.и осъществява от този момент неговото процесуално представителство и реагирал на всички относими към неговия доверител съдебни актове. След като делото първо е 1 било прекратено спрямо единия от ответниците той е поискал да се отхвърли иска или се прекрати делото и спрямо неговия доверител, като ответник по спора на същото основание. Това искане е направено още с подадения от него отговор , като е приложил и доказателство за наличието на основание на стр.90 по делото. Било е дискриминиращо това основание да се приложи само спрямо единия ответник, а другия, неговия доверител да отговоря за целия размер на задължението от 206 826.50 лв. За да изготви отговор по едно дело адвоката следва да се запознае с делото, да изгради защитните линии, които в конкретния случай са две . Адвокатското възнаграждение е определено в размерите предвидени в Наредба 1 от 2004г., съобразено е с материалния интерес на спора. Намира, че превратно се упражнява тълкуването дадено с решението на СЕС за начина на определяне на адв.възнаграждение. Намира, че няма адвокат, който да работи по едно дело за 100 евро. Моли определението в обжалваната му част да бъде отменено и се присъди адвокатското възнаграждение в пълния заплатен размер. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответника подава отговор в който излага съображения, че частната жалба е неоснователна. По делото не е проведено нито едно съдебно заседание, подаден е единствено отговор от този ответник. Намира, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение за представителя на ответната страна. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Съдът като взе в предвид становищата на страните намира за установено следното :

Частната жалба е подадена от молителя в производството по чл.248 ГПК в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима. Разгледана по същество СГС я намира за неоснователна.

Делото е образувано по иск по чл.500,ал.1, т.1 от КЗ вр.чл.45,ал.1 ЗЗД от ЗАД Армеец АД срещу К. Б. и Л. Б.а в качеството им на наследници на Д.

Б.. Претендира се сумата от 13000 лева разпределени спрямо всеки от ответниците по 6 500 лева, частични искове от общо вземане от 206 626.50 лева. И двамата ответници са направили отказ от наследството на Д. Б. , поради което съдът с две отделни определения е прекратил производството по делото спрямо всеки един от ответниците.

В срока по чл.248,ал.1 ГПК ответника К. Б. е поискал допълване на определение № 4832 от 29.01.2025г. в частта за разноските, като е поискал присъждане на заплатените разноски от страна на ответника за заплатеното адвокатско възнаграждение за представителството от адв. К. на този ответник.

При размяната на книжата насрещната страна ЗАД Армеец АД е направил възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на ответника Б. и е поискал за намаляването му до минималния размер, с оглед на това че делото е прекратено и не е провеждано открито съдебно заседание.

2

С обжалваното определение № 46464 от 07.11.2025г. СРС е приел, че не е обвързан от размерите на минималните адвокатски възнаграждение в Наредба 1 от 2004г. съгласно решението от 25.01.2024г. по дело С-438 от 2022г. на СЕС и при произнасяне по направеното искане по чл.78,ал.5 от ГПК следва да прецени фактическата и правна сложност на спора и при липса на съответствие между договореното възнаграждение и положените усилия да намали адв.възнаграждение, както е прието в т.3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. Предвид на това макар и да е посочил, че според наредба № 1 от 2004г. минималния размер на адв.възнаграждение следва да е в размер на 9 692.29 лв. на осн.чл.9 вр.чл.7,ал.2,т.5 от Наредба 1 от 2004г. съдът е намалил, редуцирал възнаграждението на ответника Б. до сумата от 200 лв., който размер е приел за справедлив и обоснован. Приел е, че този размер е съответен на фактическата и правно сложност на делото и съответства на действително свършената работа, доколкото е подаден само отговор на исковата молба и не е провеждано открито съдебно заседание. В този смисъл е допълнил на осн.чл.248 ГПК прекратителното определение № 4832 от 29.01.2025г. и е осъдил ЗАД Армеец АД да заплати на ответника Б. разноски в размер на 200 лв.

СГС намира така постановеното определение за правилно. Не е налице твърдяното процесуално нарушение при размяната на книжата в производството по чл.248 ГПК , тъй като съдът има задължение да ги изпрати на насрещната страна за становище. Самото им подаване чрез ЕПЕП не води до извод за уведомяването на насрещната страна. Предвид на това правилно СРС е разпоредил връчване на препис от молбата по чл.248 ГПК, още повече , че в конкретния случай тя е входирана в СРС, а не е подадена чрез ЕПЕП. По делото ответника Б. е направил отказ от наследство от наследодателя Д. Б. много преди завеждане на иска. Делото не се отличава с никаква фактическа и правна сложност, тъй като защитата се основата на липсата на легитимация по спора на този ответник, поради отказа му от наследство. По делото е подаден отговор и повторна молба с искане делото да се прекрати и спрямо този ответник, след първото прекратително определение. Няма провеждане на открито съдебно заседание и никакви други предприемани процесуални действия и доказателствени искания. Следва да се посочи, че материалния интерес по спора е този по частичния иск, който е от 6500 лв. за този ответник при разделност на предявените искове, тъй като няма правено увеличение до пълния размер от 206 826.50 лв.. С оглед на тези съображения правилен е изводът на СРС за прекомерност на договореното възнаграждение от 9400 лв. и законосъобразно при наличие на възражение същото е намелено и е допълнено прекратителното определение със сумата от 200 лв. , присъдена на осн.чл.78,ал.5 от ГПК, а искането до пълния претендиран размер е прието за неоснователно .

Частната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение .

Водим от горното, Съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 397023 от 03.12.2025 г. подадена от адвокат Л. К., като пълномощник на К. Б. Б. срещу Определение №46464 от 07.11.2025 постановено по гр.д.69829 от 2022г., СРС, 52 състав, в частта с която е оставено без уважение искането за изменение на решението постановено по делото в частта за разноските за разликата над присъдените 200 лв. и до поисканите 9 400 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в 1 седмичен срок от уведомяването пред ВКС при условията на чл.280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4