Решение № 384 от 01.07.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Плевен, 01.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Дария Ив. Митева М.а при участието на секретаря Поля Г. Видолова като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева М.а Административно наказателно дело № 20224430200966 по описа за 2022 година Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0940-000524Ф от 07.12.2021г. на Началник Група –РУ-гр.Пордим към ОДМВР Плевен, с което на Т. ХР.

Т. от гр.Плевен, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание Глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото НП като незаконосъобразно и необосновано.

Въззиваемата страна - АНО редовно уведомен, в съдебно заседание не се представлява и не ангажират становище.

Атакуваното НП е издадено въз основа на съставен АУАН № 451487 на 08.11.21г от свидетеля Е.К. М. и Б.Г. Ш. полицейски служители на длъжност мл.автоконтрольор към РУ-Пордим при ОДМВР Плевен акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателката, за това, че Път 3501 гр. Плевен посока с. Згалево управлява л. а. Ф.Ш. per. Номер ***** като при движение с несъобразена скорост губи контрол върху автомобила излиза вляво от платното за движение и се преобръща като реализира птп с материални щети по автомобила е извършил:

1) водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосф.условия,релефа,условията на видимост,интезивн.на движение и др.обстоятелства.за да спрат пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.20 ал. 2 от ЗДвП.

На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП с което е ангажирана административната отговорност на жалбоподателят. В 1 издаденото НП по идентичен с АУАН начин е описано нарушението, като е посочено че е нарушена правната норма на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Издаденото НП е връчено на жалбоподателя на 17.12.2021г. Издаденото НП е обжалвано в срок пред РС гр.Плевен от жалбоподателят Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят посочи че нарушението е станало по начина описан в АУАН .Автомобилът е бил извън пътното платно,като жалбоподателят им е казал че е изгубил контрол при вземане на завоя и е самокатастрофирал.Имало щети по автомобила и извикали бърза помощ.В тази насока напълно идентични са показанията и на свидетелят на АУАН Ш..Поради не наличие на основание за критика съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични и съответстващи с другите доказателства по делото.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от приобщените по делото писмени доказателства – НП, АУАН, справка за нарушител/водач, оправомощителни Заповед № 8121з-952/20.07.2017г. .

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение /, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съдът съобрази, че настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП и извършено ли е виновно. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в тежест на административно наказващия орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

За да се произнесе по съществото на правния спор /по основателността на се касае за обективна невиновна отговорност и съответно в тези случаи е достатъчно доказването на извършване на нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина.

Същата се определя като психично отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази причина подобно психично отношение не може да бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. В тази насока е налице различие в понятията 2

„неправилно” и „незаконосъобразно” наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има извършено административно нарушение. Именно административно наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено административно нарушение /такова, каквото е описано в акта/ и че същото е извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато размерът на административното наказание или имуществената санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в закона/.

Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен съд, достигна до следните правни изводи:

С оглед изложеното, съдът след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия.

По делото е представена и приета оправомощителна заповед , удостоверяваща материалната компетентност на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване на нарушения по ЗДвП по отношение на актосъставителят, както и тази на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП. Атакуваното НП е издадено в срок, но въпреки това същото следва да бъде отменено поради следните основания:

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

3

Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл.179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лева, ако деянието не съставлява престъпление за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанцията или извърши нарушение на чл.179, ал.1 от ЗДвП.

В настоящия случай в АУАН и в НП не е посочен нито един от примерно изброените фактори, с които водачите на превозните средства следва да съобразяват скоростта си, а единствено е отразено, че скоростта не е съобразена. Непосочването на факторите с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото му на защита, доколкото за него не става ясно с какво не е съобразил скоростта си (дали с релефа на местността, дали със състоянието на пътя, или с някой от друг от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП фактори). Отделно от това, от показанията на актосъставителя и свидетелят на АУАН в съдебно заседание се установява, че същият не знайно как е стигнал до извода за несъобразена скорост. Други данни за несъобразяването на скоростта по делото не се съдържат,както и не се съдържат данни за атмосферните условия,какви са били към момента на ПТП,каква е била пътната насптилка.

Освен изложеното при извършената служебна проверка от съда се установи, че с атакуваното НП е прието, че жалбоподателят е загубил контрол над управляваното МПС, излязъл в дясно от пътя и се удря в удря се в предпазната ограда с монтирана лампа и пътен знак върху нея и реализира ПТП с материални щети по автомобила и крайпътно съоръжение като причинил пътно-транспортно произшествие. Наред с това със същото НП е прието, че жалбоподателят също така не избрал скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създалата опасност за движението и е допуснал пътно- транспортно произшествие. Единствено като причина на ПТП е посочено в АУАН и НП несъобразена скорост.Посочена е правната квалификация на нарушението – чл.20, ал.2 от ЗДвП. За това нарушение, на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лв.

С описание на нарушението при издаване на НП обаче е прието нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Относно нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - съгласно посочената норма водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Анализът на така цитираната правна норма обосновава извод за наличие на множество обстоятелства, изчерпателно изброени в нормата, с които водача следва да се съобразява при избиране на скоростта. В настоящия случай, както в АУАН, така и в оспореното НП липсва конкретно посочване, с кое точно от визираните в чл.

4

20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства не се е съобразил водача.. Следва да се посочи, че конкретното обстоятелство, с което не е съобразил поведението си дадения водач, съставлява съществен елемент от състава на административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и неговото непосочване съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице. На следващо място, видно от показанията на самия жалбоподател, дадени в хода на първоинстанционното производство, Т. е изгубил контрол върху управлението на автомобила и е излязъл вдясно, по посока на платното за движение. На база така събраните доказателства се достига до извода, че е настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП) по смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП.

В случая обаче, този извод остава недоказан, поради липсата на конкретни доказателства за настъпил повреди по автомобила и нараняване на други хора административно наказващият орган, не е изяснил какво точно се е случило ,какви щети са настъпили и в следствие на какво, а само банкетно е изброено конкретните обстоятелства атмосферни условия,релеф ,видимост и т.н и е настъпило ПТП с материални щети.