Решение № 3006 от 10.10.2022, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3006 гр. Варна, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Д.а като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110109050 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „ИФ“ ЕООД срещу Г. Д. И. обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание правно основание чл. 9, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2812,50 лв., представляваща незаплатена главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние № 262299 от 12.08.2019 г., сумата от 742,52 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от 11.09.2019 г. до 04.12.2020 г., сумата от 33,59 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 04.12.2020 г. до 15.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.01.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 2878/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.

По твърдения в исковата молба, на 12.08.2019 г. между страните бил сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние № 262299 при Общи условия по реда на ЗПФУР, чрез регистрация в електронна платформа, на която били достъпни общите условия, с които ответникът заявил изрично съгласие, и по подборно описан ред, включващ индивидуализация на кредитополучателя чрез изпратено от него копие от лична карта и снимка, както и потвърждение от негова страна на съдържанието на одобрения договор за кредит чрез въвеждане в платформата на специално генериран уникален код за активация, изпратен му на посочен от него мобилен телефонен номер. По силата така сключения договор ищецът се задължил да предостави на ответника сумата от 3000 лв. срещу насрещното негово 1 задължение да върне тази сума заедно с фиксирана договорна възнаградителна лихва с уговорен годишен лихвен процент от 40,15 %, на 16 месечни погасителни вноски с падеж на първата вноска на 11.09.2019 г. и краен срок за издължаване до 04.12.2020 г. Кредитът бил усвоен чрез превеждане на заетите средства по посочена от ответника негова банкова сметка, разкрита при „Банка ДСК“ АД. Ответникът извършил едно плащане по кредита на 17.09.2019 г. в размер на сумата от 519 лв., част от която била отнесена за погасяване на главница от 187,50 лв. и договорна лихва от 99 лв.

Следващи плащания не били постъпили, като при настъпване на уговорения краен срок на договора ответникът останал задължен за главница в размер на 2812,50 лв. и договорна лихва в размер на 742,52 лв. за периода 11.09.2019 г.

– 04.12.2020 г. Предвид допуснатата забава, същият дължал и законна лихва върху просрочената главница, която за периода 04.12.2020 г. – 15.01.2021 г. възлизала на 33,59 лв. За тези суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, който оспорил заповедта с възражение.

По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на предявените установителни искове и претендира разноски за исковото и заповедно производства, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

Предварително депозира молба, с която поддържа предявените искове и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. В заповедното производство същият е подал бланкетно възражение по чл. 414 ГПК по образец, с отбелязване, че не дължи изпълнение по заповедта за изпълнение.

В открито съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на представения договор за предоставяне на кредит № 262299 от 12.08.2019 г. (л. 9-13) се установява, че по силата на договора „ИФ“ ЕООД, в качеството му на кредитор, се е задължил да предостави на Г. Д. И., в качеството му на потребител, кредит в размер на сумата от 3000 лв., усвоим по посочена от потребителя банкова сметка или в офис на „Изи Пей“ АД.

Уговорено е насрещно задължение на потребителя да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва, при фиксиран ГЛП от 40,15 % и ГПР от 48,3 %, или общо 3841,52 лв., платими на 16 месечни погасителни вноски, първата от които с падеж на 11.09.2019 г. и краен срок за издължаване до 04.12.2020 г.

Според чл. 3, ал. 1 от договора за обезпечаване на вземанията във връзка с предоставения кредит потребителят се задължава в срок до пет дни, считано от датата на сключване на договора, да представи на кредитора едно от следните обезпечения: банкова гаранция в полза на кредитора за сумата от 3841,52 лв. със срок на валидност 30 дни след крайния срок на договора или поръчителство на две физически лица, които отговарят на следните изисквания, а именно: да са трудово ангажирани по безсрочен трудов договор, да получават доказано трудово възнаграждение и минимален 2 осигурителен доход от 1000 лв., да не са потребители или поръчители по друг договор с „ИФ“ ЕООД, да нямат неплатени осигуровки през последните две години, да нямат други задължения към други банкови или небанкови финансови институции или ако имат - кредитната им история в ЦКР на БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен“, както и да подпишат договор за поръчителство.

В чл. 3, ал. 2 от договора е предвидена неустойка в размер на 1395 лв. при неизпълнение на задължението за предоставяне на едно от предвидените обезпечения. Договорено е, че неустойката се начислява в деня, следващ неизпълнението, като определената обща сума се заплаща на определен с погасителния план брой вноски.

В договора е отразено, че общо подлежащата на връщане сума при непредставяне на обезпечение възлиза на 5236,52 лв., като е поместен и отделен погасителен план, в който неустойката е разсрочена на 6 бр. вноски, всяка в размер на 232,50 лв., платими на падежните дати на първите 6 погасителни вноски от кредита, включващи главница и лихва.

Договорът е сключен при Общи условия, също приложени по делото (л.

14 и сл.). В тях е регламентиран редът за кандидатстване за кредит от разстояние (раздел II), условията за подписване на договора и предоставяне на кредита (раздел III), правата и задълженията на страните (раздел IV и V), възможността за предсрочно погасяване (раздел VI).

От приложената електронна кореспонденция, изходяща от представител на ищцовото дружество и адресирана до ответника (л. 28-29), е видно, че на 10.08.2019 г. ответникът е одобрен за кредит при следните параметри: главница :3000 лв., сума за връщане при представяне на обезпечение: 3841,52 лв. и при непредставяне - 5236,52 лв. и краен срок за връщане: 02.12.2020 г.

Видно е още, че на 12.08.2019 г. ответникът е уведомен за извършен превод на сумата от 3000 лв. по посочена негова банкова сметка с IBAN BG29STSA93000021468287.

От приложеното извлечение от сметка (л. 30) се изяснява, че ответникът Г. Д. И. е титуляр на посочената банкова сметка, открита в „Банка ДСК“ АД.

Видно от представеното преводно нареждане от 12.08.2019 г. (л. 31), по същата сметка е преведена сумата от 3000 лв. на посочената дата, като наредител на превода е ищецът.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебна компютърно-техническа експертиза (чл. 94 и сл.) се установява, че ответникът Г. Д. И. има регистриран профил в ползваната от ищеца електронна компютърна система, достъпна на уеб адрес www.minizaem.bg, като регистрацията е направена на 10.09.2018 г. при кандидатстване за предходен кредит. Изяснява се, че през този профил ответникът е кандидатствал за процесния заем на 10.08.2019 г. и на 12.08.2019 г. е активирал договор за кредит 262299. Според заключението при посещението на посочения уебсайт ответникът е избрал следните параметри на договора: сума на кредита – 3000 лв., период - 480 дни, лихва – 841,40 лв., сума за връщане – 3841,40лв., сума за връщане при непредставяне на обезпечение 5236,52лв. Освен това ответникът е попълнил въпросник във връзка със сключването на процесния договор за кредит с предоставени данни за негови три имена, ЕГН, адрес, електронна поща: [email protected], телефон *** и IBAN номер, а при предходно кандидатстване са качени в 3 системата три снимки на личната му карта. От заключението се изяснява още, че на 10.08.2019 г. е изпратено електронно писмо от ищеца на въведения в профила на ответника електронен адрес, което писмо съдържа следните прикачени файлове: Стандартен европейски формуляр, съдържащ преддоговорна информация, и Общи условия, идентични с приложените по делото. Установява се също, че изпратеният линк е активиран, което е довело до зареждане на страница за активиране на договора чрез въвеждане на СМС код, като този договор е с идентично съдържание на приложения по делото писмен документ. Според експертизата на 10.08.2019 г. е изпратен от страна на ищеца СМС на посочения от ответника мобилен телефон, съдържащ цифров код за потвърждение и активиране на договора за кредит, който код е въведен в определеното за това място в уеб сайта на ищеца на 10.08.2019 г. в 21:17 ч.

Прието и неоспорено от страните е и заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. От заключението се установява, че на 12.08.2019 г. от страна на „ИФ“ ООД е преведена сумата от 3000 лв. по банкова сметка с IBAN BG29STSA93000021468287 с титуляр Г. Д. И..

Установява се, че по кредита са извършени плащания в общ размер на 819 лв., от които 500 лв. са платени на 17.09.2019 г. и отнесени за погасяване на следните задължения: 187,50 лв. главница, 99 лв. договорна лихва и 232,50 лв. неустойка по чл. 3, ал. 2 от договора, и 300 лв. са платени на 18.12.2021 г. и отнесени за погасяване на: 266,41 лв. договорна лихва и 33,59 лв. законна лихва. Съобразявайки така извършените плащания, вещото лице определя следните размери на непогасените задължения, а именно: 2812,50 лв. главница и 476,11 лв. договорна лихва за периода 10.12.2019 г. – 04.12.2020 г., като натрупаната законна лихва върху главницата за процесния период от 04.12.2020 г. до 15.01.2021 г. възлиза на 33,59 лв. и е погасена с плащането на 18.12.2021 г. След прихващане на платената сума от 232,50 лв., отнесена за погасяване на неустойка по чл. 3, ал. 2, при спазване на поредността и условията на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, експертът изчислява задълженията по кредита в следните размери: 2459,44 лв. главница, 563,08 лв. договорна лихва за периода 10.12.2019 г. – 04.12.2020 г. и 29,38 лв. законна лихва върху главницата за периода 04.12.2020 г. - 15.01.2021 г.

Видно от материалите по приобщеното ч. гр. д. № 178/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на подадено на 22.01.2021 г. заявление от „ИФ” ЕООД срещу Г. Д. И. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е редовно връчена на длъжника на 20.05.2021 г. и в рамките на едномесечния срок по чл. 414, ал.

2 ГПК – на 02.06.2021 г. същият е подал бланкетно възражение по чл. 414 ГПК. В указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е предявил установителните искове, предмет на настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 4 г., ОСГТК на ВКС).

Предмет на исковете е установяване със сила на присъдено нещо съществуването на обективираните в оспорената заповед за изпълнение по чл.