Решение № 571 от 21.09.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Благоевград, 21.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Илина В. Г.ева като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20231210200957 по описа за 2023 година Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Д. Б. с ЕГН **********, с адрес в с...., община .... против Наказателно постановление (НП) № 42-0005588 от 01.03.2023г. на Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. София, с което за административно нарушение по чл.34 пар.1 изр.1 пред.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

С жалбата се иска съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон, административно-производствените правила и целта на закона. Излагат се съображения за допуснати в хода на административно -наказателното производство на съществени процесуални нарушения, ограничаващи в сериозна степен надлежното упражняване на правото на защита на жалбоподателя, както и нарушения на материалния закон. Навеждат се доводи и за допуснати нарушение по чл.42 и следващите и чл.57 ал.1 от ЗАНН, както и такива, че описаното в АУАН и НП не отговаря на 1 действителното правно положение.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се явява и неговият процесуален представител адв. К. А., като от последната е постъпило писмено становище, с което поддържа подадената жалба, ангажира доказателства в подкрепа на тезата, развива и становище по същество на спора, като моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление. Претендира и присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски за един адвокат.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не изпраща представител, ангажира доказателства в подкрепа на наказателното постановление и взема писмено становище по същество на делото с придружаващото преписката писмо, като намира същото за съобразено с материалния и процесуален закон и моли да бъде потвърдено от съда. Претендира присъждане на разноски за процесуално представителство, както и излага възражение за прекомерност на претендираните разноски за един адвокат от страна на жалбоподателя.

Районна прокуратура - Благоевград, редовно и своевременно призована, не изпраща представител и не взема становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

След анализ на събрания доказателствен материал, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.02.2023 година около 10.56 часа на АМ „Струма“, 89-ти километър в посока гр.София, актосъставителят Г. С. Г. – инспектор при РД „АА“, София, в присъствието на свидетеля Г. А. С. извършили проверка на жалбоподателя Б. Д. Б., който управлявал МПС - товарен автомобил „МАН ТГХ” с регистрационен номер ..., от категория N3, оборудвано с дигитален тахограф с прикачено към него полуремарке „КРОН СД“ с регистрационен номер С7182ЕС от категория О4, извършващ международен превоз на товари (ябълки), по маршрут Република Северна Македония – Република България, видно от ЧМР от 30.01.2023г. (лист 20 от делото), с лиценз на Общността № 2

151510026, при която установили следното нарушение: водачът на 01.02.2023г. от 08.03 часа до момента на спирането му за проверка в 10.54 часа, управлява състава от превозни средства без да използва карта на водача (лист 17 от делото) в монтирания дигитален тахограф Continental Automotive 1381.1051009007 в моторното средство, като е управлявал общо 01.41 часа и е изминал 107 км., което приели, че представлява административни нарушения по чл.34 пар.1 изр.1 пред.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. За констатираното нарушение на жалбоподателя, на място на проверката била направена разпечатка от данните на дигиталния тахограф на МПС за деня (лист 19 от делото), след което актосъставителят Г. С. Г. съставил и Акт за установяване на административно нарушение № 84 от 01.02.2023г. (лист 15 от делото) на жалбоподателя Б. Д. Б. за констатираното нарушение. Акта се връчил на нарушителя Б. непосредствено след неговото съставяне (лист 16 от делото), който го подписал и отразил, че няма възражения към момента на връчването му. В законоустановения срок срещу акта не постъпили и писмени възражения. Във връзка с така съставения Акт за установяване на административни нарушения, на 01.03.2023г. Директора на РД „Автомобилна администрация” - гр. София, в качеството му на административно-наказващия орган, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, издал Наказателно постановление № 42-0005588 от 01.03.2023г. (лист 14 от делото), с което за административно нарушение по чл.34 пар.1 изр.1 пред.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., на основание чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози наложил на жалбоподателя Б. Д. Б. административно наказание „Глоба” в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева. НП е получено с разписка от жалбоподателя Б. на 22.05.2023г. лично и срещу подпис, като в законоустановения срок – на 06.06.2023г. срещу него е депозирана разглежданата в настоящото производство жалба, заведена с вх. № 5200562022/2/ от 06.06.2023г.

По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност – Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София (лист 21-24 от делото), подписана от актосъставителят Г. С. Г. – Инспектор в ИА „АА“ и удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.

По делото са представени Заповед № РД-08-30 от 24.02.2010г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията 3

(лист 26-27 от делото) и Заповед № 7 от 16.01.2023г. на ИА „АА“ – София (лист 28 от делото), които удостоверяват материалната компетентност на издателя на атакуваното Наказателно постановление.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с разпита на актосъставителят Г. С. Г. и свидетеля по акта Г. А.

С., които установяват отразените в акта констатации, а именно, че при извършената проверка на автомагистрала Струма на жалбоподателя Б. Д. Б. установили, че същият управлява товарен автомобил „МАН” с регистрационен номер ..., с прикачено към него полуремарке, оборудван с дигитален тахограф и извършващ международен превоз на товари - ябълки по маршрут Република Северна Македония – Република България, като водача от сутрешните часове на деня до момента на спирането му за проверка е управлявал превозното средство без да използва карта на водача, респ. без да постави картата си на водач в монтирания дигитален тахограф. Свидетелите установяват, че към момента на спирането на жалбоподателя, същият е управлявал без да постави картата си на водач в дигиталния тахограф около един час и 40 минути, като по този начин не се отразява времето през което същият е работил. На въпроса защо управлява по този начин товарния автомобил, жалбоподателя обяснил, че е извадил картата защото не му е стигало работното време и за да може да се прибере. За така констатираното нарушение, на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение на място на проверката, който му се връчил срещу подпис.

При така направените фактически констатации, районният съд счита от правна страна, че с обжалваното наказателно постановление правилно и законосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателят Б. Д. Б. за вмененото му административно нарушение по чл.34 пар.1 изр.1 пред.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.

Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административно-наказателното производство е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя и нарушението елементи, наличието на които са достатъчни, за 4 да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 т.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН. В конкретния случай АУАН е съставен от Г. С.

Г. на длъжност „инспектор” при РД „АА“ - София, който се явява материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е осъществено. В тази насока са и показанията на свидетеля Г. А. С. , който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява годно правно основание за издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват всички възраженията на защитата в тази насока.

От обективна страна, съгласно чл.34 пар.1 изр.1 пред.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., „Водачите използват тахографски листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му. Тахографският лист или картата на водача не могат да бъдат изваждани преди края на дневното работно време, освен ако има специално разрешение за това.“. На основание чл.93в ал.2 от ЗАвП, „Водач, който управлява моторно превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 г. или в AETR, се наказва с глоба 500 лева.“. В конкретния случай е безспорно установено от разпита на свидетелите и събраните писмени доказателства, че от обективна страна е налице извършено от жалбоподателя Б. Д. Б. управление на процесното МПС без същият да използва задължителната, съгласно чл.34 пар.1 изр.1 пред.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г. карта на водач, считано от установения момент по данни от дигиталния тахограф и разпечатка на същите, а именн: от 08.03 часа на 01.02.2023г. до момента на спирането му за проверка от контролните органи в 10.54 часа на същата дата, като жалбоподателя е изминал през това време разстояние от 107 км. С това не са изпълнени изискванията относно правилното използване на картата на водача уредени в чл.34 пар.1 изр.1 пред.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г., 5 доколкото е безспорно, а и това не се оспорва по делото, че управляваното от жалбоподателя процесно МПС е било оборудвано с функциониращ и изправен дигитален тахограф марка Continental Automotive 1381 .1051009007, а водачът обективно е разполагал към този момент с задължителната за всеки водач съгласно регламента карта на водач, но не е изпълнил забраната, да не изважда преди края на дневното работно време същата от тахографа, освен ако има специално разрешение за това, каквото в случая не е налице.

От субективна страна съдът намира, че деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят явно е съзнавал задължението си, че следва да управлява товарното превозно средство само след като е поставил картата си на водач в дигиталния тахограф и че не следва да нарушава изискванията предвидени в цитирания регламент, като управлявал автомобила без нарочно да използва картата си на водач по предназначението й и да записва данни за движението му на тази карта, но въпреки това съзнателно го е сторил.

За такова съставомерно от обективна и субективна страна деяние законът предвижда, съгласно чл.93в ал.2 от ЗАвП налагане на водача на административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева. В случая обаче, административнонаказващият орган неправилно е приел, че следва да наложи на жалбоподателя Б. Д. Б. същото по вид, но в по-висок размер наказание „глоба“, а именно в размер на 1500 лева, като е приел, че приложимата санкционна норма е тази по чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози. Ето защо, съдът като съобрази изложеното и съобразявайки правомощията си по чл.63 ал.7 т.1 от ЗАНН, прие че в случая административното наказание „глоба“ следва да бъде определено и наложено на жалбоподателя Б. Д. Б., съгласно санкционната норма на чл.93в ал.2 от ЗАвП, като приложима такава за същото, процесно нарушение, а именно в размер на 500 лева, като в тази връзка обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част. Същото наказание е с фиксиран в закона размер и не подлежи на корекции /намаляване/ от страна на съда. Разпоредбата на чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните превози не е приложими в настоящия казус, доколкото визира съвсем различно поведение и действия на водача свързано според законодателя с непредставяне на контролните органи на карта на водача (ако притежава такава), както и записите от нея или алтернативно с неправилното използване на тахографските листа или картата на водача, както и да я 6 използва неправилно по друг начин, каквато е хипотезата на чл.93в ал.24 от Закона за автомобилните превози. Липсва и друга по-специална санкционна норма, под която евентуално да може да се санкционира поведението на жалбоподателя в конкретния случай.