Определение № 2507 от 12.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Частно гражданско дело 1072/2026
- Вид
- Определение № 2507
- Подписан
- 12.02.2026
- В сила
- 03.03.2026
- Състав
- Йоана Николаева Вангелова
Цитирани разпоредби
- чл.390 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 1 пр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 390, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 391, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 180 и 181 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2507 гр. Варна, 12.02.2026 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Йоана Н. Вангелова като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Частно гражданско дело № 20263110101072 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.390 и сл. от ГПК.
Постъпила е молба на Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, за допускане обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС, предявим срещу О. Феодорович К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „**********, за присъждане на сумата от 1206 евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се на адрес: гр. **********, за периода от 13.12.2025 г. до 12.02.2026 г., чрез налагане на запор върху банкови сметки на ответника.
Съдът, след преценка на твърденията на молителя съобразно представените с молбата писмени доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема от фактическа и правна страна следното:
Молбата е заведена от легитимирана страна, пред родово и местно компетентния съд в хипотезата на чл. 390, ал. 1 пр. първо ГПК.
Предпоставките, които трябва да са налице, за да бъде допуснато обезпечението, са следните: 1) допустимост на бъдещия иск; 2) алтернативно – вероятна основателност на иска съобразно представените доказателства /по чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК/ или представяне на гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 ЗЗД /по чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК/; 3) наличие на обезпечителна нужда; 4) посочената от ищеца обезпечителна мярка да е подходяща.
В конкретния случай релевираните в молбата твърдения формират положителен правен извод на настоящия състав за допустимост на бъдещия иск.
1
В производството по допускане на поисканото обезпечение съдът няма правна възможност да се произнася по съществото на спора, като правомощията му се изчерпват до това да провери вероятната основателност на иска, т. е. дали той е подкрепен с убедителни писмени доказателства.
Доколкото се касае за обезпечение на бъдещ иск, въз основа на приложените писмени доказателства към този момент не може да се направи извод за вероятна основателност на иска. Все още съдът разполага само с твърденията на молителя, като бъдещият ответник още не е имал възможност да вземе становище по тях. Същевременно, може да бъде допуснато обезпечение на предявения иск при условията на внесена от молителя гаранция съгласно чл.
391, ал. 1, т. 2 ГПК. Внасянето служи както като индиция за сериозността на бъдещия иск, така и за обезпечение на евентуалните вреди, които ответникът би претърпял от допуснатото обезпечение, ако искът бъде отхвърлен.
Бъдещият иск е осъдителен, а обезпечителната нужда за кредитор с твърдяно неудовлетворено парично вземане се презюмира. При едно бъдещо осъдително решение в полза на ищеца за него винаги се предполага, че ще бъде невъзможно или поне значително затруднено осъществяването на правата му по това решение, ако длъжникът предприеме действия по намаляване на имуществото си чрез разпореждане с наличните си активи.
Посочената обезпечителна мярка по чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. 2 от ГПК– запор върху банкови сметки на бъдещия ответник до размера на бъдещия осъдителен иск се преценяват от съда като адекватна на обезпечителната нужда.
С оглед горното и предвид формирания по-горе извод, съдът намира, че по правилата на чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК обезпечителната мярка следва да бъде наложена при условията на предварително внесена парична гаранция. При съобразяване баланса между интересите на двете страни в производството и предвид разпоредбата на чл. 391, ал. 3 ГПК, съдът прецени, че парична гаранция в размер на 10 % от цената на иска – 120.60 евро, справедливо би осъществила целта на закона.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещ иск с правно основание чл.
31, ал. 2 ЗС, на Н. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, **********, срещу О. Феодорович К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„**********, за присъждане на сумата от 1206 /хиляда двеста и шест/ евро, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на недвижим имот, представляващ апартамент № 11, находящ се на адрес: гр. **********, за периода от 13.12.2025 г. до 12.02.2026 г., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ЗАПОР върху банкови сметки на бъдещия ответник О. Феодорович К., ЕГН **********, в „Първа инвестиционна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, 2
„Обединена Българска банка“ АД, „Инвестбанк“ АД, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, „Алианц Банк България“ АД, „Банка ДСК“ АД, „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, „Централна Кооперативна Банка“ АД, „Българо-американска кредитна банка“ АД, „Токуда Банк“ АД, „Общинска банка“ АД, „Интернешънъл Асет Банк“ АД, чрез преминаване от сметка в сметка в посочената последователност до достигане размера на обезпеченото вземане от 1206 /хиляда двеста и шест/ евро, СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА за внесена по сметка на ВРС ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР НА 120.60 евро /сто и двадесет евро и шестдесет евроцента/, на осн. чл. 390, вр. чл. 391, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 397, ал. 1, т. 2, предл. второ ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА ЗАПОВЕД в полза на Н. И. С., ЕГН **********, СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ на доказателства за внесена по сметка на ВРС парична гаранция в размер на 120.60 евро /сто и двадесет евро и шестдесет евроцента/.
ДАВА НА МОЛИТЕЛЯ Е. С., считано от
12.02.2026 г., за предявяване на бъдещия иск срещу О. Феодорович К., ЕГН **********.
УКАЗВА на молителя, че следва да представи в същия срок по ч. гр. дело № 1072/2026 г. доказателства за предявяване на иска като при неизпълнение /непредставяне на такива/ в определения от съда срок, обезпечението ще бъде служебно отменено съгласно чл. 390, ал. 3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3