Решение № 5520 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5520 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20251100511284 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт, чрез процесуален представител адв. П. срещу решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. дело 43 874/2022 г. по описа на СРС, 182 състав, в частта, в която заявените искове на С. В. А. са уважени за сумата от 2 148, 90 лв. – неплатени командировъчни пари по смисъла на НСКСЧ, за сумата от 3 871, 77 лв. – неизплатени възнаграждения за платен годишен отпуск, за сумата от 1 020, 22 лв. – мораторна лихва върху горната главница до подаване на исковата молба, за сумата от 161,54 лв. – неизплатени трудови възнаграждения за работа през официални празници, за сумата от 161, 54 лв. – мораторна лихва върху горната главница до подаване на исковата молба, за сумата от 705, 93 лв. – неизплатено обезщетение за неспазено предизвестие, за сумата от 8, 63 лв. - мораторна лихва върху горната главница до подаване на исковата молба, за сумата от 235, 31 лв. – неизплатено обезщетение за оставане без работа за срок от един месец, за сумата от 2,88 лв. - мораторна лихва върху горната главница до подаване на исковата молба, за сумата от 574, 1

07 лв. – неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за сумата от 7, 02 лв. - мораторна лихва върху горната главница до подаване на исковата молба.

В жалбата са развити оплаквания за недопустимост на постановеното съдебно решение предвид липса на процесуална легитимация на ответника, неконституиране на клона като страна като задължителен необходим другар респ. разглеждане на недопустим иск по чл. 215 от КТ с оглед въведено ново фактическо основание, по което ответникът не се защитавал, а в условията на евентуалност за неправилност на постановеното съдебно решение. Заявено е възражение, че размерите на „дневните“ на стюардесите, предвидени в НСКСЧ се прилагали само за персонал, които лети с национални и регистрационни знаци на РБ, съгласно разпоредбата на чл. 31 ал.2 и Приложение ЗА от НСКСЧ, която изрична норма изключвала ищцата от приложението на Приложение ЗА от НСКСЧ. Изложени са съображения, че нормата на чл. 31 ал.6 от наредбата предвиждала възможност работодателят да определи и по-малък размер . Твърди се неправилно приложение на нормата на чл. 20 ал.1 от НСКСЧ. Твърди се, че решението по иска по чл. 177 от КТ е неправилно тъй като не били обсъдени възраженията, заявени в отговора на исковата молба като при определяне на обезщетението били включени възнаграждения, които не са с постоянен характер. По отношение на заявения иск по чл. 264 от КТ се твърди, че не било обсъдено възражението, че трудовия договор, сключен с ищцата предвижда специално месечно плащане, което покрива труда в почивен ден. Твърди се и неправилен извод на СРС, че ищцата имала право на удължен платен годишен отпуск, съгласно чл. 30 от НРВПО като член на летателния състав, но същата била част от кабинния екипаж. Заявени са съображения, че с оглед акцесорния характер на исковете за заплащане на мораторна лихва и неоснователността на заявените главни искове и те подлежат на отхвърляне. Иска се от въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение изцяло в условията на евентуалност да го обезсили в частта на исковете по чл. 215 КТ, чл. 224 КТ, чл. 177 КТ, чл. 220 ал.1 КТ и чл. 222 КТ за претенциите над първоначално заявения размер, а в условията на евентуалност да го отмени в обжалваните части като посттанови решение, с което заявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца в 2 първоинстанционното производство С. В. А., чрез процесуален представител адв. С., в който са изложени съображения относно правилността на съдебния акт в тази му обжалвана част и е заявено искане, същият да бъде потвърден.

Образувано е и по насрещна въззивна жалба на ищцата в първоинстанционното производство С. В. А., чрез процесуален представител адв. С. срещу решение № 8057/05.05.2025 г., постановено по гр. дело 43 874/2022 г. по описа на СРС, 182 състав, в частта, в която заявените искове са отхвърлени, както следва:

- Искьт по чл. 215. ал. 1 КТ за сум ата от 7 655.44 лв., представляваща разликата между претендираната от ищцата сума по чл. 215, ал. 1 КТ и присъдените й с първоинстанционното решение дневни командировъчни пари в размер на 2 148.90 лв.. както и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху неприсъдените с първоинстанционното решение дневни командировъчни пари за посочения в исковата молба период;

- Искьт по чл. 177, ал. 1 КТ за сумата от 5 212.82 лв., представляваща разликата между претендираните от ищцата възнаграждения по чл. 177, ал. 1 КТ за посочения в исковата молба период и присъдените й с първоинстанционното решение възнаграждения по чл. 117, ал. 1 КТ в размер на 3 871.77 лв.;

- Искьт по чл. 220. ал. 1 КТ за сумата от 5 212.82 лв., представляваща разликата между претендираното от ищцата обеэщетение за неспазено предизвестие за посочения в исковата молба период и присъденото й с първоинстанционното решение обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 705.93 лв., както и акцесорният иск по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху неприсъденото с първоинстанционното решение обеэщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за посочените в исковата молба периоди;

- Искьт по чл. 222. ал. 1 КТ за сумата от 1 290.01 лв., представляваща разликата между претендираното от ищцата обезщетение за оставане без работа за срок от един месец и присъденото й с първоинстанционното решение обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 235.31 лв. , както и акцесорния иск по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху неприсъденото с първоинстанционното решение обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за посочените в исковата молба периоди.

- Искьт по чл. 224, ап. 1 от КТ за сумата от 10 861.85 лв., 3 представляваща разликата между претендираното от ищцата обезщетение за неизползван отпуск и присъденото й с първоинстанционното решение обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на 574.07 лв.. както и акиесоония иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху неприсъденото с първоинстанционното решение обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за посочените в исковата молба периоди;

- Искьт по чл. 128. т. 2 от КТ за сумата от 6 895.48 лв.. представляваща сбора от неизплатени „секторни плащания" за периода от 01.07.2019 г. до 04.05.2020 г.;

- Акцесорните искове по чл. 86. ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху неуважената част от претенциите по чл. 177, ал. 1 от КТ, чл. 215, ал. 1 от КТ, чл. 220, чл. 222 и чл. 224, ал. 1 КТ за периода от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на съответната сума.

В насрещната въззивна жалба са развити оплаквания за неправилност на постановеното съдебно решение в неговата обжалвана част поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди се, че в противоречие с приетите по делото доказателства, обективиращи съдържанието на вътрешните актове на ответника и действителното предназначение на т. нар. „дневни пари", първоинстанционният съд е приел, че ответникьт не дължи „секторни плащания" на ищцата за пьрвите два сектора (полета), изпълнени през съответното полетно дежурство. Изложени са съображения, че т. нар. „дневни пари“ представляват допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер за реално изпълнени сектори (полети), а не „дневни командировъчни пари“ по смисъла на чл. 215, ал. 1 КТ, ко ито целят да обезщетят ищцата за разходите, направени от нея по време на изпълнението на международни рейсове.

Твърди се, че решението в обжалваната му част противоречи на практиката на СЕС и ВКС. Твърди се, че неправилно били изключени от базата, която служи за определяне на претендираните възнаграждения по чл.

177, ал. 1 КТ респ. обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 222, ал. 1 КТ и чл.

224, ал. 1 КТ, комисионите, начислявани от ответника за релеватния месец от исковия период.

Поддържат се възражения за неправилен извод, че правото на ползване 4 на полагаемия се за посочения в исковата молба удължен платен годишен отпуск е погА.о по давност. Този извод бил незаконосъобразен и необоснован, особено след като самият съд б и л констатирал, че чл. 25 от процесните трудови договори „противоречи на императивно установените минимуми в чл.

30 НРВПО". Поддържа, че е налице противоречие с решение на Съда на ЕС от 4 декември 1997 г. по съединени дела С-253/96 до С-258/96 като се сочи и приложима практика на КС и ВКС. Твърди се, че СРС н е бил обсъдил доводите на ищцата, изложени в представените по делото писмените бележки от 17.02.2025 г.

Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в неговата обжалвана част като постанови друго, с което заявените искове да бъдат изцяло уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт, чрез процесуален представител адв. П., в който са изложени съображения относно правилността на съдебния акт в тази му обжалвана част и е заявено искане, същият да бъде потвърден.

Производството по делото е образувано и по частна жалба на ищцата в първоинстанционното производство срещу определение 30806/21.07.2025 г. по гр. дело 43 874/2022 г. по описа на СРС, 182 състав, постановено по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК в частта на присъдените разноски на ответника за адвокатско възнаграждение и допълнителна СТЕ. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и е заявено искане за неговата отмяна като се постанови нов акт, с който бъдат присъдени сторените разноски, заявени в молбата й от 28.05.2025 г., пред СРС.

В срока по чл. 248 ал.2 от ГПК ответникът в първоинстанционното производство е депозирал отговор, в който са наведени съображения относно правилността на определението в обжалваната му част и искане за неговото потвърждаване.

Производството по делото е образувано и по частна жалба на ответника в първоинстанционното производство срещу определение 30806/21.07.2025 г. по гр. дело 43 874/2022 г. по описа на СРС, 182 състав, постановено по реда на чл. 248 ал.1 от ГПК в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските, касателно присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение и депозити 5 за съдебни експертизи. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и е заявено искане за неговата отмяна като се постанови нов акт, с който бъдат присъдени сторените разноски до размера на 5 059, 58 лв., вместо присъдените от СРС разноски в размер на 2 766, 39 лв.

В срока по чл. 248 ал.2 от ГПК ищцата в първоинстанционното производство е депозирала отговор, в който са наведени съображения относно правилността на определението в обжалваната му част и искане за неговото потвърждаване.

Страните претендират и сторените в производството съдебни разноски.

Депозирани са и писмени бележки в срока, предоставен от съда.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо.

Във въззивната жалба на ответника е заявено възражение за процесуална недопустимост на решението предвид липсата на процесуална легитимация и липсата на участие на задължителен необходим другар, а именно – „Уиз Еър Унгария Црт – клон България.

В представения трудов договор, сключен на 22.01.2015 г . /стр. 218 и сл. в делото на СРС/ и последващите анекси към него изрично е посочено, че същите се сключват от „Уиз Еър Унгария“ Црт като работодател, действащ чрез Уиз Еър Унгария Црт – клон България, което обуславя неговата пасивна материална легитимация / в този смисъл са определение 5352/21.11.2024г. по гр.д. № 1457/2024г. на Трето ГО на ВКС; определение 924/26.02.2025 г. по гр.д. № 2163/2024 г. на Трето ГО на ВКС, определение № 3449/01.07.2025 г. по гр.д. № 4005/2024 г. на Четвърто ГО на ВКС и др./. Фактът, че чуждестранното лице има регистриран клон, който може да участва като страна по трудови спорове с оглед специалната работодателска правоспособност по арг. §1 т.1 от ДР на КТ, не лишава от пасивна материална легитимация чуждестранното юридическо лице, в чиято структура е включен клонът и в този смисъл заявените възражения в жалбата не могат да бъдат споделени от съда в неговия решаващ състав. Неоснователни са и възраженията, че клонът бил необходим задължителен другар, който следвало 6 да се конституира, защото работодателят и клонът не са различни правни субекти, а участието на организационно обособената структура в процеса обвързва и юридическото лице /в този смисъл е и цитираното по-горе определение 5352/21.11.2024г. по гр.д. № 1457/2024г. на Трето ГО на ВКС/.