Решение № 63 от 18.04.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Велико Търново, 18.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500406 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК – въззивно обжалване.

С Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на Б. С. И. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания от смъртта на баща му С. С., последица от пътнотранспортно произшествие на 18.01.2021 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му изплащане на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер – 180 000 лева, и за мораторна лихва за времето от 18.01.2021 година до 16.02.2021 годна, като неоснователни.

Със същото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на М. С. В. сумата 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания от смъртта на баща

С. С., последица от пътнотранспортно произшествие на 18.01.2021 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му изплащане на основание чл.

1

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер – 180 000 лева, и за мораторна лихва за периода 18.01.2021 година – 16.02.2021 годна като неоснователни.

Със същото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на Д. Б. С. сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания от смъртта на съпруга С. С., последица от пътнотранспортно произшествие на 18.01.2021 година, ведно със законната лихва по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите върху вземането, считано от 16.02.2021 година до окончателното му изплащане на основание чл.

432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45, ал. 1, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.

С посоченото решение са отхвърлени исковете в останалата част – за разликата от присъдената сума до пълния претендиран размер – 180 000 лева, и за мораторна лихва за времето от 18.01.2021 година до 16.02.2021 годна, като неоснователни.

Със същото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати на адвокат Й. Ц. Й. сумата 5 530 лева – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

С посоченото решение „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) е осъдено да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумите: 8 326.67 лева – държавна такса върху уважените искове, 550 лева – авансирани от съда разноски за събиране на доказателства, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

Със същото решение Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С. (всеки поотделно) са осъдени да заплатят на „Бул инс“ АД („ЗД „Бул инс“ АД) по 1 309.63 лева – разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Й. Ц. Й. – пълномощник на Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С., против Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които са отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди, съответно за разноските. Във въззивната жалба се сочи, че решението на първостепенния съд е неправилно – постановено е в нарушение на материалния закон. Погрешно е заключението за естеството и обема на вредите, понесени от ищците; не са приложени точно критериите за справедливост при отсъждане на обезщетенията за претърпените вреди. Цитират се части от мотивите на съдебния акт. Съставът на Окръжен съд Велико Търново не е съобразил релевантните обстоятелства в съответствие с Постановление № 4/1968 година и Постановление № 17/1963 година на Пленума на Върховния съд, задължителната съдебна практика в сходни случаи, размера на лимитите на застрахователното покритие по чл. 492 от Кодекса за застраховането, икономическите условия в страната към датата на деликта (по отношение на 2 последния критерий следва да се вземе предвид средната работна заплата, която по данни на НСИ за началото на 2021 година е над 1 500 лева). По делото са събрани достатъчно доказателства, чиито анализ на базата на задължителните и утвърдени в съдебната практика критерии за определяне на обезщетение в идентични случаи, обосновава различни изводи от тези на първостепенния съд.

Направено е искане да се отмени Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново в обжалваните части, респективно относно разноските и да се постанови друго такова, с което да се присъди в полза на всеки един от ищците допълнително обезщетение до пълния предявен размер на исковете – по 180 000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от „ЗД „Бул инс“ АД.

С писмени молби процесуалният представител на „ЗД „Бул инс“ АД оспорва въззивната жалба.

С Определение № 453/3.11.2022 година по в. гр. д. № 306/2022 година на Апелативен съд Велико Търново е прекратено производството по делото и същото е върнато на първостепенния съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирана във въззивната жалба на адвокат Й. Ц. Й. – пълномощник на Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С., против Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново.

С Молба с вх. № 5458/7.11.2022 година адвокат Й. Ц. Й. – процесуален представител на Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С., оттегля молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново.

Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбата, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно правомощията си, приема за установено следното:

Производството по Гражданско дело № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е образувано въз основа на предявени от адвокат Й. Ц. Й. – пълномощник на Б. С.

И., М. С. В., Д. Б. С., против „ЗД „Бил инс“ АД искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди. В исковата молба се твърди, че при пътнотранспортно произшествие, настъпило на 18.01.2021 година, на път III-303, километър 45+900 между село Михалци и село Мусина, причинено от В. М. М., който се движил със скорост, несъобразена с пътните условия, загубил контрол над управлявания от него лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с рег. № ВТ 56 ****, навлязъл в лентата за насрещно движение, и се ударил в автомобил марка „ВАЗ“, модел „2104“, с рег. № ВТ 65 ****, управляван от С. И. С..

3

Последният починал на място. Ищците са съответно син, дъщеря и съпруга на С. И. С.. Към момента на инцидента за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с рег. № ВТ 56 **** е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с дружеството-ответник. Вследствие кончината на С. И. С. ищците търпят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване от застрахователя. Твърди се, че между ищците и починалия им родственик са съществували отношения на изключителна привързаност и обич. Децата му създали свои семейства, поради което живеели в различни домакинства, но поддържали интензивни и близки контакти със своя баща. С. И. С. и съпругата му имали дългогодишно брачно съжителство, белязано с любов и разбирателство. Ищците разчитали на подкрепата на С. И. С. във всеки аспект от своя живот. Смъртта на С. И. С. прекъснала рязко и брутално естествените отношения между него и ищците. И до днес неговите наследници не възприемат смъртта му като реален факт. Те трудно се концентрират върху изпълнението на ежедневните си задачи, прекъснат е нормалният контакт с техните близки и приятели (ищците се затворили в себе си, изградили субективно подреден свят, изпълнен и доминиран от мъка).

Ищците отправили застрахователна претенция до дружеството-ответник, което след осъществена кореспонденция отказало изплащане на обезщетения.

Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди „ЗД „Бул инс“ АД да заплати на Б. С. И., М. С. В., Д. Б. С. по 180 000 лева на всеки един – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. И. С., ведно със законната лихва от 18.01.2021 година до окончателното погасяване на задълженията, сторените по делото разноски, а в полза на адвокат Й. Ц. Й. – възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от адвокат М. Г. – процесуален представител на „ЗД „Бул инс“ АД, с който оспорва исковете по основание и размер – изтъква наличието на случайно деяние, изключващо отговорността на дружеството-ответник; при условията на евентуалност навежда възражение за съпричиняване от страна на С. И. С. – последният е нарушил чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата; управлявал е автомобила без поставен предпазен колан; бил е неправоспособен и е употребил алкохол; спори началната дата на дължимост на лихва за забава.

В съдебно заседание пред първостепенния съд пълномощникът на „ЗД „Бул инс“ АД оспорва претенциите.

Въззивната инстанция като прецени всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност направи следните фактически и правни изводи:

Решение № 286/19.07.2022 година по гр. д. № 553/2021 година на Окръжен съд Велико Търново е валидно. Същото е допустимо в обжалваните части.

Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и направеното искане, 4 съдът смята, че предявените от адвокат Й. Ц. Й. – пълномощник на Б. С. И., М. С. В., Д. Б.

С., против „ЗД „Бил инс“ АД искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането. При наличие на непозволено увреждане увреденият може да търси обезщетение за причинените му вреди от застрахователя или от застрахования по свой избор.

С договора за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите застрахователят – в случая „ЗД „Бул инс“ АД, се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – чл. 429, ал. 1, точка 1 от Кодекса за застраховането. В застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 от Кодекса за застраховането (чл. 429, ал. 2, точка 2 от Кодекса за застраховането).

Ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането предпоставя съществуване на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие, осъществяване на състава на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите от застрахования. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва следните елементи: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина, които трябва да са налице кумулативно.