Определение № 409 от 29.07.2021, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 409 гр. София , 28.07.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2РИ СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Татяна Върбанова

Боян Балевски

Петя Хорозова като разгледа докладваното от Боян Балевски Частно касационно търговско дело № 20218003901461 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 274, ал.3 т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Д. Т. Д., Т. Д. Д. и ЗЛ. СТ. Д. срещу определение № 10 177/25.05.2021 г. по в.гр.д.

№1177/2020 на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 562 от 10.01.2020 г. г. по гр.д. №10634/2019 г. на СГС ,ГО,28 с-в в частта, с която по реда на чл.248 ГПК, тримата жалбоподатели в качеството им на ищци, са били осъдени да заплатят в полза на ответника “Бул Инс“АД съдебно-деловодни разноски в размери, съответно на: 2 068,49 лева, 1034,25 лева и 1034,25 лева.

Като основания за допускане до касация се сочи чл.280 ал.1, т.1 ГПК.

Ответникът по частната касационна жалба изпраща отговор на същата със становище за неоснователност.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е приел, че с решение № 7712/ 14.11.2019 г. СГС е осъдил ответното дружество да заплати на ответницата ЗЛ. СТ. Д. обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., а за разликата до предявения размер от 120 000 лв. като част от 150 000 лева е отхвърлил исковете. По отношение на всеки от ответниците: Д. Т. Д. и Т. Д. Д. е уважил исковете за имуществени вреди и за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв., като 1 за разликата до предявения размер от 60 000 лв. като част от 75 000 лева ги е отхвърлил. С молба от 02.03.2018 г. по гр. д. № 69205/ 2016 г. на СРС, от страна на ЗД „Бул Инс“АД е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е платено по сметка адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лева, за като е представен и електронен документ за извършения превод. Изрично е посочено, че молбата следва да бъде счетена като списък с разноски по чл. 80 ГПК.

С оглед на изложеното, въззивният състав е счел, че на ответника се дължат разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете против него както следва: от страна на Д. Т. Д., Т. Д. Д. - по 1034,25 лева и от ЗЛ. СТ. Д. в размер на 2 068,49 лева. Следователно, изводите на двете инстанции съвпадат, поради което определението от 10.01.2020 г. следва да се потвърди в частта, в която молбата на „Бул Инс“ АД по чл. 248 ГПК е била уважена.

Като обуславящи изхода на спора , с оглед преценка за допускане до касация по чл.280 от ГПК на частната касационна жалба се сочат два въпроса, които се свеждат до : следва ли да се присъждат разноски в полза на ответника, след като уговореният в договора за правна защита и съдействие адв.хонорар-25 000 лева без ДДС не отговаря на реално заплатената сума от 28 125 лева с ДДС и може ли съдът да приеме, че уговореният адв.хонорар е заплатен по банков път, без надлежно подписано и подпечатано от банката с мокър печат платежно нареждане.

Съгласно ТР №1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението, респ. определението на съда. В мотивите към т.1 от ТР на нормативно тълкуване са разграничени основанията за достъп до касация от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за неправилност на въззивния акт, поради което поддържаните основания по чл.280, ал.1 ГПК не биха могли да се основават на доводи за неправилност на последния.

В случая , първият въпрос е некоректно формулиран,доколкото отговорът му би могъл да касае размера на присъдените разноски, но не би се отразил на дължимостта от страна на ищците на разноските, направени от ответника, съобразно отхвърлената част на исковете, като в случая е присъдена сума, съобразно реално платения от ответника размер на адв.хонорар с ДДС. Вторият въпрос е изцяло фактически и по правилността, а не правен, доколкото се отнася до преценката на съда на конкретни писмени доказателства: пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е платено по сметка адвокатско възнаграждение в размер на 25 000 лева, за което е представен и електронен документ за извършения превод. Произнасянето по законосъобразността на база фактите по конкретния спор не попада в обхвата на селективното производство по чл.288 2

ГПК, съгласно цитираното по-горе ТР. Впрочем, тези доказателства не са били и изобщо оспорени своевременно в хода на процеса от страна на ищците.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 10

177/25.05.2021 г. по в.гр.д. №1177/2020 на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3