Решение № 315 от 12.12.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 315 гр. Пловдив, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Ал. Цанкова

Членове:

Екатерина Ст. Роглекова

Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева в присъствието на прокурора Светлозар Н. Чераджийски като разгледа докладваното от Силвия Ал. Цанкова Въззивно административно наказателно дело № 20225300601677 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава XXI НПК.

Образувано е по протест на Районна прокуратура-Пловдив срещу Решение №260633 от 27.10.2021г., постановено по НАХД № 3602/2020г. по описа на ПРС, 7-ми състав, с което обвиняемият Д. И. Д. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.227 б, ал.2, вр. ал.1 от НК, за това, че на 29.12.2018 г. в гр.

Пловдив, като **** и ***** търговско дружество „Г.“ЕООД, в 30-дневен срок от спиране на плащанията по публично парично задължение в размер на 20000 лв. по наказателно постановление №27-0000670/08.11.2018 г., издадено от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-гр. Шумен, влязло в сила на 28.11.2018 г., не е поискал от Окръжен съд гр. Пловдив да открие производство по несъстоятелност.

С депозирания първоначален протест, подаден в законовия срок, се аргументира несъгласие с първоинстанционното решение, като се твърди, че същото е незаконосъобразно. Акцентира се върху твърдението, че ПРС е 1 приел в мотивите си нови фактически положения, излизащи извън рамките, очертани в постановлението на прокуратурата по чл.375 от НПК, с което е игнорирал разпоредбата на чл.378, ал.3 от НПК да върне делото на прокурора. Въз основа на изложените съображения се претендира отмяна на първостепенния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В допълнението към протеста, депозирано на 03.08.22г. са изложени нови съждения, според които повдигнатото на обвиняемия Д. обвинение се доказва по безспорен начин чрез събраните по делото доказателства. Твърди се, че със своето бездействие през инкриминирания 30-дневен период от 29.11.2018 г. до 28.12.2018 г. обвиняемият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл.227 б, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като след като е изпаднал в неплатежоспособност не е поискал пред ПОС откриване на производство по несъстоятелност спрямо управляваното и представлявано от него, търговско дружество "Г." ЕООД. От изложението на допълнението към протеста е изводимо становището, че според прокурорът към приетата от ПРС по-ранна дата за възникване на неплатежоспособността /31.12.2017г./ липсва субективна съставомерност на деянието чл.227 б, ал.2, вр. ал.1 от НК, която обаче е била налична около година по-късно, когато търговското дружество е спряло плащанията си по инкриминираното задължение към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, Дирекция „Инспекция по труда“-гр.

Шумен. С изложеното прокурорът аргументира твърдението, че именно 29.12.2018г. е датата на престъпното бездействие /която е била приета и в постановлението по чл.375 от НПК/, което се субсумира под разпоредбата на чл.227 б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Претендира се първоинстанционното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на ПРС поради допуснати съществени процесуални нарушения, като алтернативно се добавя и искането да бъде постановено ново решение, с което обвиняемият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.227 б, ал.2, вр. ал.1 от НК .

С протеста и допълнението към него не се иска събиране на нови доказателства.

С определението си, постановено по реда на чл.327 от НПК , въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, както и изслушване на вещи лица, поради 2 което и не бе проведено въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция, представителят на Пловдивската окръжна прокуратура поддържа подадения протест и допълнението към него по изложените в тях съображения. Пледира за осъдително решение, като изразява несъгласие с правните изводи на ПРС, според които приетата от държавното обвинение инкриминирана дата не е датата, на която е осъществено престъпното бездействие, субсумиращо се под разпоредбата на чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Акцентира се върху наличните по делото доказателства, според които през месец юли 2018г. /т.е. около половин година след приетата от ССчЕ, а и от гражданския съд, дата на възникване на неплатежоспособността/ от името на търговското дружество са били извършвани плащания, въз основа на което се аргументира претенцията, че неплатежоспособност е настъпила именно тогава, когато не е изпълнено паричното задължение, което е било изискуемо. При условията на алтернативност се поддържа и предложението за връщане на делото на първата инстанция поради допуснати от нея съществени процесуални нарушения.

Процесуалният представител на обвиняемия Д.–адв. Г. оспорва депозирания протест срещу първоинстанционното решение, намирайки същия за неоснователен и като такъв моли въззивния съд да го остави без уважение и да потвърди решението на ПРС, като обосновано и законосъобразно. Обв.Д. не се явява, редовно призован по делото.

Пловдивският окръжен съд като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната процедура по Глава XXVIII НПК при внесено постановление на прокурор при ПРП с предложение за освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. За да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила, установени в Глава XXVIII НПК, първостепенният съд надлежно е приобщил събраните на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства на основание чл.378, ал.2 от НПК, като във връзка с направено от 3 страна на защитата искане е назначил ССчЕ, приобщавайки преди това Решение №640/22.11.2019г. на ПОС по дело по несъстоятелност №89/2019г., с което процесното дружество е било обявено в несъстоятелност, като е обявена неплатежоспособността му с начална дата 31.12.2017г.

Видно от мотивите към протестираното решение, ПРС е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият Д. И. Д. е роден на *****г. в ***********, живее в същото село. Той е б., български гражданин е, има средно образование, разведен е, безработен, неосъждан, има ЕГН **********.

Обвиняемият Д. бил ****** на „Г.“ ЕООД, със седалище с. Маноле, обл.

Пловдив. Дейността на дружеството била отглеждане на домашни птици. Д. не успял да развие успешна търговска дейност с посоченото дружество и през 2016 г. започнал да осъществява охранителна дейност чрез посоченото юридическо лице.

През 2018 г. била предприета проверка от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен на дружеството, управлявано от Д., във връзка спазване на трудовото законодателство, като били констатирани нарушения на Кодекса на труда. За санкциониране на констатираните административни нарушения било издадено НП от **** на Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Шумен с № 27 – 0000670/08.11.2018 г., с което се налагала имуществена санкция в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/.

Наказателното постановление било връчено лично на Д. на 14.11.2018 г. посредством куриерска фирма „Булпост“, за което обвиняемият се подписал лично в определеното за това място в разписката. Наказателното постановление влязло в законна сила на 28.11.2018 г., като ******ят на дружеството Д. не погасил публичното задължение на управляваното от него дружество, респ. не извършил никакви плащания по процесното наказателно постановление поради трайно влошеното финансово състояние на юридическото лице.

Видно от изготвената в хода на досъдебното производство СГЕ /л.15 от ДП/, подписите за „получател на пратката“ в представените шест броя известия за доставяне, са изпълнени от обв.Д..

Въз основа на горното, прокуратурата е приела, че от 29.11.2018г. дружеството „Г.“ ЕООД е спряло плащанията си по въпросното публичноправно задължение, като е отброила 30-дневния срок за иницииране на производство по несъстоятелност до 28.12.2018г., инкриминирайки следващата дата 29.12.2018г. като момент на осъществяване на престъпното бездействие, субсумирано под разпоредбата на чл.227б, ал.2, вр. ал.1 от НК.

В хода на първоинстанционното съдебно следствие е приложено от защитата Решение №640/22.11.2019г. на ПОС по дело по несъстоятелност 4

№89/2019г., с което процесното дружество е било обявено в несъстоятелност, като е обявена неплатежоспособността му с начална дата 31.12.2017г.

Направено е искане за назначаване на ССчЕ, каквато не е била изготвена в хода на досъдебното производство и същото е уважено от ПРС.

Според заключението на изготвената и приета от първостепенния съд като неоспорена от страните, съдебно-счетоводна експертиза дружеството, на което е бил ****** и ****** на капитала обв.Д., е извършило последните си плащания във връзка с търговската си дейност, в случая на публични задължения, на 06.06.2018 г. в размер на 185 лв. и на 07.07.2018 г. в размера на 1 183,62 лв. Според вещото лице, към този момент обаче, юридическото лице отдавна вече е изпаднало в невъзможност да поеме с наличните си парични средства и активи натрупаните задължения, независимо кой от показателите за ликвидност би използван, като този момент е настъпил към 31.12.2017 г. Вещото лице е приело, че към 31.12.18 г. дружеството „Г.“ ЕООД е подобрило финансовото си положение, доколкото стойностите на коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост били приемливи, за разлика от предходната година, когато към 31.12.17 г. тези коефициенти били отрицателни, което показвало начален етап на декапитализация /разрушаване на капитала, така, че дружеството все повече губи способността за погасяване на натрупаните задължения/.

Изложената фактическа обстановка е приета за безспорно установена въз основа на приобщените по реда на чл.378, ал.2 от НПК доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката И., протоколи на публичен изпълнител при ТД на НАППловдив /л.23-26 от ДП/, справка за проучено имуществено състояние и категоризация на задължено лице /л.27-30 от ДП/, удостоверение за финансово състояние на процесното дружество /л.32-33 от ДП/, протоколрешение на „Г.“ЕООД /л.35-45 от ДП/, уведомление от ТД на НАП-Пловдив /л.56 от ДП/, справка за задължения /л.57-59 от ДП/, НП от **** на Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Шумен с № 27 – 0000670/08.11.2018 г. /л.66-67 от ДП/, известие от „Български пощи“ ЕАД за получена пратка /л.68 от ДП/, Решение №640/22.11.2019г. на ПОС по дело по несъстоятелност №89/2019г.

/приложено в хода на СП пред ПРС/ и др. писмени доказателства по делото, както и от заключенията на назначените по делото СГЕ и ССчЕ.

Макар да не го е посочил изрично, първостепенният съд е приел, че доказателствата, въз основа, на които е установена за несъмнена фактологията по делото, са непротиворечиви, поради което и предвид разпоредбата на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не са изложени съображения относно това кои 5 доказателства се възприемат и кои се отхвърлят. В изпълнение на законово вмененото му задължение за служебна проверка правилността на решението в цялост, както и за извършване на собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира за необходимо да посочи следното:

Гореизложената фактическа обстановка принципно се споделя от настоящата въззивна инстанция като се налагат няколко уточнения. В основата на своите фактически изводи въззивният съд постави част от писмените доказателства по делото-известие от „Български пощи“ ЕАД за получена пратка /л.68 от ДП/, удостоверяващо полученото от обвиняемия НП от **** на Дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Шумен с № 27 – 0000670/08.11.2018 г., Решение №640/22.11.2019г. на ПОС по дело по несъстоятелност №89/2019г.