Определение № 8759 от 20.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8759 гр. София, 20.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20261100503219 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274- 278 ГПК вр. чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена от адв. П. П.- пълномощник на В. С. А. /ищец по делото/, частна жалба срещу Определение от 12.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 51759/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, с което е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. П. за изменение на постановеното на 23.12.2025 г. решение в частта за разноските- чрез присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 459.20 лв. Жалбоподателят моли да бъде постановена отмяна на обжалваното определение по чл.248 ГПК като неправилно.

Софийски градски съд, като взе предвид всички обстоятелства по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

С постановеното на 23.12.2025 г. по гр.д.№ 51759/ 2024 г. на СРС, ГО, 169 състав, решение е уважен предявен от В. С. А. срещу „Сити Кеш“ ООД осъдителен иск, като ответникът „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на ищеца С. А. на основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД сумата 1 592 лв., представляваща недължимо платена сума въз основа на договор за потребителски кредит от 16.03.2023 г., приет за нищожен от съда, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е осъден да заплати на ищеца В. А. сумата 365.68 лева, представляваща сторени в производството разноски за държавна такса и депозит за съдебно- счетоводна експертиза. Други разноски с цитираното решение не са присъдени, при изложени от първоинстанционния съд съображения, че е налице злоупотреба с право от страна на ищеца /арг. чл.3 ГПК/, която следвало да бъде осуетена от съда, като не му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение.

Посочено е в мотивите на цитираното решение, че относно ищеца след служебно извършена проверка било установено, че гр.д.№ 51367/ 2024 г. на СРС било образувано също по негова искова молба срещу „Сити Кеш“ ООД с твърдения за недействителност на отделни клаузи от друг договор за кредит и за връщане на недължимо платени суми по него, а също и че в двете образувани граждански 1 производства процесуален представител на ищеца бил адв. П. П., от когото се претендират съответни адвокатски възнаграждения. С решението си да образува две идентични производства в кратък период от време ищецът увеличил задълженията за разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, при което утежнил положението на ответника, като му било вменено в тежест задължение за разноски в прекомерен размер, надхвърлящ в пъти размера на разноските, който би бил присъден при упражняване правото на ищеца в едно производство. Тъй като с решението по гр.д.№ 51367/ 2024 г. на СРС ответникът бил осъден да заплати на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото и формираната значителна съдебна практика по спорните въпроси, според първоинстанционния съд в настоящото производство адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца на основание чл.38, ал.1 ЗАдв не следва да бъде присъждано.

С обжалваното определение от 12.02.2026 г., с оглед горните съображения е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. П. П. за изменение на решението от 23.12.2025 г. в частта за разноските- чрез присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в размер на 459.20 лв.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е частично неправилно и следва да бъде частично отменено.

Процесуалната норма на чл.78 ГПК- във всичките й хипотези, предпоставя допустимо възмездяване на направени в съответното производство и доказани до приключването му съдебни разноски, като според приложимата в случая разпоредба на чл.78, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

В случая според доказателствата адв. П. П. е предоставил безплатна правна помощ и процесуално представителство на ищеца в първоинстанционното производство, поради което и нему се дължи от насрещната страна заплащането на адвокатско възнаграждение съобразно чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 ЗАдв.

Регламентираният в чл.36, ал.1 ЗАдв принцип е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, като за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗАдв при предоставянето на безплатна правна помощ адвокатското възнаграждение се определя от съда съобразно разпоредбата на чл.38, ал.2 ЗАдв при съобразяване на предвидените в Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери. Предвид възприетите в практиката на СЕС /Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, задължително за всички съдилища/ и в практиката на ВКС разрешения, в случая следва да бъде извършена преценка и за фактическата и правна сложност на спора, както и за извършената от процесуалния представител процесуална работа.

С оглед горното, при съобразяване на релевантните за разпределяне на отговорността за разноски между страните, вкл. по реда на чл.248 ГПК, факти и обстоятелства въззивният съд намира, че в случая относно уважения с първоинстанционното решение осъдителен иск по чл.55 ЗЗД следва да бъде присъдено на адв. П. адвокатско възнаграждение от 153.39 евро /равностойност на 300 лв./ за предоставена на ищеца безплатна правна помощ, при отчитане фактическата и правна сложност на спора и извършената от адвоката процесуална работа. Не могат да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния съд за осъществена от ищеца и процесуалния му представител злоупотреба с процесуални права, тъй като е обичайна 2 практика предявяването на претенции, основани на твърдения за нищожност на различни договори, вкл. договори за потребителски кредит, и на настъпило в следствие на това неоснователно обогатяване на ответника, да се извършва с отделни искови молби, които да се разглеждат в отделни съдебни производства. За злоупотреба с процесуални права би могло да се говори, ако ищецът претендира отделни суми по един и същи договор, като предявява частични претенции с отделни искови молби, или предявява множество /повече от две/ искови претенции със сходен предмет срещу един и същи ответник, целейки да генерира и по- големи разноски за адвокатски възнаграждения, вкл. такива по чл.38 ЗАдв, но според посоченото в мотивите на цитираното първоинстанционно решение настоящият случай не е такъв.

Поради изложеното Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение от 12.02.2026 г., постановено по гр.д.№ 51759/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, в частта, в която е оставена без уважение молба по чл.248 ГПК на адв. П. П.- пълномощник на ищеца В. С. А., за изменение на постановеното на 23.12.2025 г. решение в частта за разноските- чрез присъждането на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за предоставена безплатна правна помощ на ищеца- до размер на сумата 153.39 евро /равностойност на 300 лв./, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК Решение от 23.12.2025 г., постановено по гр.д.№ 51759/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД- гр. София /ЕИК 202531869/ да заплати на адв. П.

С. П. от САК /личен № 1300751210/ сумата 153.39 евро /сто петдесет и три евро и 39 евроцента, равни на 300 лв./- адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца В. С. А. /ЕГН **********/, на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.02.2026 г., постановено по гр.д. № 51759/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 169 състав, в останалата му част.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3