Определение № 104 от 18.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 104 гр. София, 16.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Коледжикова

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело № 20231000503344 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. 435 - 438 ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. А. Ф. срещу определение № 9372 от 3 август 2023г., постановено по ч. гр. д № 3421/2023г. от СГС, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу покана за доброволно изпълнение (ПДИ) изх. № 8629/11.03.2022г. по изп. дело № 20229240400260 на ЧСИ с рег. № на КЧСИ ***. Частният жалбоподател излага доводи, че определението е незаконосъобразно, тъй като предмет на жалбата бил отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело, а и ПДИ представлявала изпълнително действие. Сочи, че първоначално жалбата му срещу действията на ЧСИ била подадена пред АССГ поради отказите за прекратяване на изпълнителни дела, посочени в нея, които той обжалва, без да обжалва пред съда ПДИ, като по неизвестни за него причини делото е прехвърлено на СГС.

СГС не взел предвид и искането му ЧСИ да бъде осъден да му заплати похарчените от него суми за разглеждане на жалбите по 4 дела. Изводимо от оплакванията в частната жалба се иска отмяна на обжалваното с нея определение.

Насрещната страна И. - А. Ч. Н. е оспорил частната жалба. Поддържа, че съдът законосъобразно е преценил, че жалбата срещу ПДИ, по която е образувано делото, е недопустима.

Съдът, като взе предвид данните от изпълнителното дело и доводите на 1 страните, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) ГПК, длъжникът може да обжалва:

1. постановлението за глоба;2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо;3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението;4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485;5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2;6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение;7. разноските по изпълнението.

В случая в жалбата си от 26.04.2022г., адресирана до съда, А. А. Ф. е поискал от съда да „отхвърли изцяло“ ПДИ по изп. дело № 20229240400260 (по което, видно от приложеното изпълнително дело, е длъжник ) по съображения, че изпълнителният лист (ИЛ) е издаден за сума по-малка от една минимална работна заплата и това е в нарушение на практиката на съда да не се гледат маловажни дела с такава цена на иска; ИЛ бил издаден и в нарушение, тъй като „бенефициентът“ не е страна по делото; ЧСИ не е следвало да образува ново дело, защото „обжалваният„ ИЛ е издаден по делото, образувано по жалба срещу действия на ЧСИ, на когото са разпределени още три изпълнителни дела, което жалбоподателят намира за незаконно след като са образувани за изплащане на адвокатски хонорар на едно и също лице по едно и също дело. Иска от съда да отмени ПДИ като издадена в нарушение на чл. 428, ал. 2 ГПК – в нея не били съобщени наложените запори и възбрани, а образуваното изпълнително дело да бъде прекратено като маловажно с интерес под размера на МРЗ.

Взискателят по изпълнителното дело И. - А. Ч. Н. е оспорил жалбата срещу действия на СИ с доводи, че е недопустима като подадена срещу действие, което не подлежи на обжалване, а евентуално като неоснователна.

В мотивите към обжалваните действия СИ е посочил, че жалбата е просрочена, а евентуално, че е неоснователна, тъй като длъжникът няма право да атакува ПДИ, като по искането за прекратяване на изпълнителното производство е посочил, че то не може да се подведе под никое от визираните в чл. 433, ал. 1 ГПК основания.

2

За да постанови определението си, предмет на обжалване в настоящото производство, СГС е приел, че жалбата до съда е подадена в срок, а изпращането на ПДИ, което не представлява същинско изпълнително действие, не е измежду действията на СИ, подлежащи на обжалване. Изложил е и допълнителни съображения, че няма минимален праг на материален интерес за образуване на изпълнителни дела, които се образуват по ИЛ, толкова колкото са издадени било то и за разноски на взискателя.

Обжалваното определение е законосъобразно.

В разглеждания случай жалбата с адресат СГС (не отговаря на действителното положение твърдението, че адресат на жалбата е бил АССГ) е подадена от А. А. Ф. на 26.04.2022г. (в срока по чл. 436, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 4 и ал. 6 ГПК) срещу изпращането на ПДИ, чиято отмяна е поискана от съда.

Жалба срещу изпращането на ПДИ е недопустима. Това действие не е измежду изрично предвидените действия на СИ, подлежащи на съдебен контрол по реда на обжалване действията на СИ, като не представлява и изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ (вж. и т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК на ВКС). Наред с това, съдът не може и да прекратява изпълнителното производство, което е в правомощията на СИ, тъй като в производството по жалба срещу действия на СИ действа като контролна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт (ТР № 3 от 12.07.2005г. по т. д. № 3/2005 г., ОСГТК на ВКС), поради което и жалба до съда с искане да бъде прекратено изпълнителното производство направо от съда също е недопустима. Не отговаря на действителното положение по делото, че жалбата, по която е било образувано ч. гр. д. № 3421/2023г. по описа на СГС, е подадена срещу отказ на СИ да прекрати изпълнителното дело (отказ за прекратяването му като „маловажно“ е постановен на 22.06.2022г. от ЧСИ - по искането, съдържащо се в самата жалба до съда) , както и, че в нея се съдържа искане за осъждане на СИ за заплащане на обезщетение (отделен е въпросът какъв е редът за ангажиране на имуществена отговорност на СИ). Законосъобразно ли е издаден ИЛ, въз основа на който е образувано изпълнението, не подлежи на контрол в производството по чл. 435 и сл. ГПК. Условие за допустимост на изпълнението е наличието на ИЛ, който е и заповед за принудително изпълнение и задължава органа на принудителното изпълнение да предприеме изпълнението и го овластява да упражни принуда спрямо 3 длъжника. СИ като орган на изпълнението е длъжен да се съобрази с ИЛ, независимо какъв е размерът на изпълняемото право, който поддържа процесуалната законосъобразност на изпълнителните действия и очертава и страните по принудителното изпълнение, възпроизвеждайки изпълнителното основание.

В настоящото производство, образувано пред САС, на разглеждане е поставен процесуалният въпрос по допустимостта на жалбата срещу действия на СИ, оставена без разглеждане от градския съд. При положение, че и САС достигна до извод за недопустимост на жалбата с адресат съда, с оглед изложените искания и оплаквания в жалбата, по която е образувано производството пред СГС, които не са измежду хипотезите, в които законът допуска право на обжалване, законосъобразно С Г С е счел, че жалбата на длъжника е недопустима. По тези съображения САС счете обжалваното определение за законосъобразно, а разгледаната допустима частна жалба, подадена срещу него, като неоснователна се оставя без уважение.

Така мотивиран, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. Ф. срещу определение № 9372 от 3 август 2023г., постановено по ч. гр. д № 3421/2023г. от СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4