Решение № 672 от 17.08.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 672 гр. гр. Хасково, 17.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Д. Пашова при участието на секретаря Калина Ст. Христова като разгледа докладваното от Диана Д. Пашова Гражданско дело № 20245640100361 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Б. Д. М. против „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за паричен заем Standard 14 № 5869750, сключен между страните и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, предложение първо ЗЗД за сумата от 60,85 лв., представляваща платена без основание сума по договор за паричен заем Standard 14 № 5869750, ведно със законна лихва от 15.02.2024 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди да е сключил с ответник на 10.11.2022 г. договор за паричен заем Standard 14 № 5869750, с който ответникът се задължил да му предостави заемна сума в размер на 500 лв. за рефинансиране на задълженията на ищеца към ответника по договор за паричен заем № 5848022 от 25.08.2022г., а заемателят да се е задължил да върне заемната сума при условията и сроковете на договора. Твърди да е уговорено сумата да бъде предоставена в брой и върната на 18 месечни вноски с дати на плащане на всяка от погасителните вноски: 08.12.2022г., 22.12.2022 г.; 05.01.2023 г.;

19.01.2023 г.; 02.02.2023 г.; 16.02.2023 г.; 02.03.2013г., 16.03.2023 г.; 30.03.2023 г.; 13.04.2023 г.; 27.04.2023 г.;11.05.2023 г.; 25.05.2023 г.; 08.06.2023 г.;

22.06.2023 г.; 06.07.2023 г.; 20.07.2023 г., фиксиран годишен лихвен процент 40.32%, приложим на годишна основа към сумата на усвоения кредит, лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора – 0,11%, общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 822,42 лв. като 1 същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8., ГПР – 49,39%.

Твърди в чл. 1, ал.2-4 от Договора заемателят да е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирано в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние. Страните са се договорили за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем заемателят да дължи такса за експресно разглеждане на документи за предоставяне на паричен заем в размер на 245,52 лв. Твърди страните да са се уговорили таксата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем да се заплати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. С Анекс №1 към Договор за паричен заем №5869750 от 10.11.2022 г., сключен на 10.11.2022 г., страните да са се споразумели в чл. 2, ал. 1 от същия за отстъпка от таксата за експресно разглеждане и „да бъде приспадана от всяка вноска по кредита, при изпълнени условия на чл. 1 от настоящия анекс, а именно вноската да бъде платена до или на падежната дата. Отстъпката ще е в размер на 13,64 лв. (разпределена към вноската, част от такса експресно разглеждане на документи) и ще се приспада от всяка вноска, платена до или на падежната дата. В този случай, след направените отстъпки, Заемателят ще заплаща погасителна вноска в размер на 41,14 лв. Твърди от клаузата на чл.2, ал.1 от Анекса да следва, че размерът на таксата за бързо разглеждане се определя като се съобрази размерът, определен в чл. 1, ал. 3 от Договора и от него се извади стойността на направената отстъпка в Анекса, от което следва, че приложимата такса за бързо разглеждане по договора ще е в размер на 231,88 лв. (245,52 -13,64 лв. = 231,88 лв.).

Твърди страните да са се уговорили в чл. 5, ал. 1 от договора, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояване на сумата по договора да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно: 1. Поръчител - физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по - рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни"; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или 2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Банковата гаранция се изпраща от Заемателя в срока по предходното 2 изречение в оригинал на адреса за кореспонденция на Заемодателя, а именно гр. София, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център“, ет. 2, офис 73Г.

С клаузата на чл. 5, ал. 2 от Договора страните да са се уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 163,62 лева.

Страните да са се уговорили, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т.4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 54.78 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 972,4 лева (след приспадане на отстъпката по чл.2, ал.1 от Анекс №1 към Договора).

Развива съображения договорът да е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК поради това, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради това, че таксата за експресно разглеждане на документи не е посочена като включена в ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР.

Като допълнителен аргумент за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сочи, не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира. Твърди това да поставя потребителя в неравностойно положение и да го възпрепятства да разбере икономическите последици на поетото от него задължение. Твърди като е посочено само цифрово размера на ГПР без да са посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР да е нарушено изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Навежда доводи таксите и комисионните за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит да са разходи за потребителя по см. на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и да е трябвало да бъдат включени в ГПР. Като не са включени в ГПР да е заобиколена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и събирането им не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР. В този смисъл твърди клаузата за такси и комисионни за допълнителни услуги да е недействителна и на основание чл.

19, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗПК.

Развива съображения клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение, предвидена в чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор да води единствено до скрито оскъпяване на кредита и да излиза извън присъщите й функции. Включена по този начин към погасителните вноски, неустойката да се явява добавък към възнаградителната лихва и да представлява сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за дължимостга и в чл. 5, ал. 2 от Договора да е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.

Развива съображения размерът на възнаградителната лихва, предвиден в клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от процесния договор да противоречи на добрите нрави, договорената между страните лихва в размер на 40.32 % годишно да надхвърля повече от 3 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, 3 тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва. Поради това счита, че клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 от Договора, която урежда възнаградителната лихва по договора, накърнява равноправието между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договаряне, с оглед което се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

Твърди да е заплатил към момента на предявяване на иска сума в размер на 560,85 лв. Твърди да дължи връщане само на заемната сума в размер на 500 лв. поради това, че договорът е недействителен. Освен това, твърди, че дори и съдът да приеме, че не е недействителен целия договор, са недействителни клаузите за неустойката при непредоставяне на обезпечение, възнаградителна лихва и таксата за експресно разглеждане. Претендира връщане на сумата от 60,85 лв. като дадена без основание.

Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 ЗАдв. в размер на 480 лв. с ДДС за всеки иск.

В становище от 29.04.2024г. оспорва отговора на ответника, включително относно претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва исковете. Твърди ГПР, посочен в договора, са съответства на законовите изисквания, единственият компонент, който определя ГПР да е възнаградителната лихва, която твърди да е с фиксиран лихвен процент. Навежда доводи, че с клаузата на чл. 1, ал. 3 (услуга за експресно разглеждане) на документи не следва да се включва в ГПР и не заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Развива съображения, че клаузата за таксата за експресно разглеждане на заявката на кредита не противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК; че тази такса е дължима за услуга, предхождаща възникването на заемното правоотношение, като въпреки посочената предоставена клауза може да не възникне по решение на която и да е от страните; сочи, че потребителят е имал възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни, а искането за ползване на посочената услуга да създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и съответно за ангажирането на допълнителни ресурси; че таксата за експресно разглеждане представлява цената на предоставяната от кредитора услуга - а именно по експресно разглеждане на документите - и поради това той да е свободен да определи какъв да е нейният размер; цената на услугата е резултат от осъществена от ответника насрещна престация.

Навежда съображения, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от процесния договор не противоречи на добрите нрави. Навежда съображения, че клаузата на чл. 5, ал.

2 (за предоставяне на обезпечение) съответства на закона. Оспорва уговорената с чл.5, ал. 2 от договора неустойка да представлявала добавък към лихвата, поради което следвало да се включи при калкулацията на ГПР.

Развива съображения, че клаузата на чл. 3, ал. 1, т. 5 (за възнаградителна лихва) съответства на закона. Твърди, че ЗПК не въвежда лимит на 4 възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да не е повисок от петкратния размер на законната лихва. По отношение на иска по чл.

55, ал.1, предл. първо ЗЗД твърди да е недоказан. По разноските на ищеца:

Развива съображения, че не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА - за предоставена безвъзмездна правна помощ на материално затруднено лице. Сочи, че ищецът през сравнително кратък период от време е предявил множество искови претенции срещу ответното дружество и други кредитни институции за нищожност на договори за кредит и/ или клаузи по тях, по които се иска заплащане на възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ като счита, че исковите претенции са предявени в нарушение на предвидения в чл.3 от ГПК принцип за добросъвестно упражняване на права. от страната и процесуалния представител на процесуални действия по раздробяване на исковите претенции. Сочи, че възнаграждението на процесуалния представител следва да е без ДДС. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.