Решение № 230 от 11.10.2024, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Враца, 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. С. като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20241420200046 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Микро Кредит”АД-София против НП № К003912/19.12.23 г. на Директора на РД за областите Монтана, Видин и Враца към ГД”КП” при КЗП, с което на горепосоченото дружество за извършено нарушение по чл.11, ал., т.10 и т.12 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция от 3000.00 лв.

В жалбата се релевират бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с искане за отмяната му на това основание. В депозирано по делото допълнително писмено становище, жалбата се поддържа, като единствено изложените твърдения за незаконосъобразност на процесното НП са доразвити само в аспекта на неприложение на чл.28 ЗАНН.

Ответната страна, чрез упълномощен процесуален представител ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, с молба за оставянето й без уважение и потвърждаване на постановлението.

След преценка и анализ на събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и възраженията на страните, съдът намира за установено от 1 фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59 и сл.от ЗАНН. Разгледана по същество жалбата е изцяло е неоснователна, при следните съображения:

Във връзка с изпълнение на план на КЗП по спазване на изискванията на ЗПКр., на 25.04.23 г. служители на КЗП-Враца между които и св.Г.С., извършили проверка в стопанисван от дружеството-жалбоподател офис, находящ се в гр.Враца, ул.“Лукашов“№10, ет.1, офис 202.

По време на проверката са изискани два договора за потребителски кредит, сключени с потребители в офиса на дружеството през периода януариаприл 2023г., но такива не били представени непосредствено при въпросната проверка, което наложило последващо многократно изискване по съответния ред.

В крайна сметка на 09.05.23 г., упълномощено лице от страна на настоящия жалбоподател представило в КЗП-Враца 2 бр. договори за заем „Микрокредит“ с №9032-00130912 от 01.02.23 г. и № 9032-0035923 от 31.03.23 г.

При последващата документална проверка е установено, че в първия от горепосочените договори с №9032-00130912/01.02.23 г., никъде не е посочен годишния процент на разходите /ГПР/ по кредита, като е посочена само обща сума за погасяване. Едновременно с това в договора липсва информация за правото на потребителя при предсрочно погасяне на главницата по договора, да получи при поискване и безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение по сметка под формата на погаситилен план за извършените и предстоящи плащания, както и за това, че въпросния погасителен план следва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо-допълнителните разходи. Също така е установено, че в представените за проверка „Общи условия“, считани за неразделна част от процесния договор, в раздел 6-ти, т.21 е записано само общо, че: “заемодателят има право във всеки един момент от действието на договора „Микрокредит“, да получи от „Микро Кредит“ безвъзмездно при поискване погасителен план за извършените и предстоящи плащания, посочващ дължимите плащания, сроковете и условията за извършването им“.

2

Както в договора, така и в цитираните „общи условия“ липсва задължителната информация, че погасителния план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвения процент, и когато е приложимо-допълнителните разходи.

Всички констатации и резултати от първоначалната /на място/ и последващи допълнителни, документални проверки са подробно обективирани в нарочни констативни протоколи за проверка.

След приключване на проверката, срещу кредиторът-настоящ жалбоподател е съставен АУАН №К-003912/19.07.23 г. за извършено нарушение на чл.11, ал.1,т.10 ЗПКр., поради липсата на посочен в процесния договор ГПР, както и за нарушение на чл.11, ал.1, т.12 ЗПКр., поради липса на посочване на пълната информация по посочената разпоредба, а именно, че планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент и когато е приложимо, допълнителни разходи.

От страна на дружеството-жалбоподател е последвало подаване на възражения против АУАН с твърдения за липса на нарушение. Същите са били счетени за неоснователни от АНО, при което е било издадено и обжалваното НП, с което при идентично спрямо АУАН словесно и цифрово описание на нарушението и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., на дружеството е наложено административно наказание-имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

Така изложеното от фактическа страна, съдът възприе пряко на базата на св.показания на едно от лицата, констатирали нарушението и съставили АУАН- Г.С.. Съотнесени към останалата доказателствена маса, тези показания са в пряка, логическа и безпротиворечива взаимовръзка, както помежду си, така и с всички приложени към административната преписка писмени доказателства- процесният договор за кредит с приложения, констативни протоколи за извършена проверка и проверка на документи, кореспонденция между страните по повод проверката и последващото издаване на АУАН и НП.

Данните от горепосочените доказателствени източници са напълно еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и се кредитират от съда изцяло. Отделно от това, в случая от страна на жалбоподателя не се оспорват нито фактите, нито ангажираните за тях доказателства, поради което и съдът 3 не дължи по-подробен доказателствен анализ.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи основание за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП са съставени от компетентни орГ., съгласно представените заповеди и в сроковете по чл.34 ЗАНН. АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, в т.ч. време и място на извършване на нарушението и конкретните обстоятелства, при които е извършено и констатирано. Налице е изчерпателно и надлежно описание на нарушението със съответните релевантни съставомерни признаци, както и коректна правна квалификация, съответстваща на това описание. Процесуални нарушения във връзка с формата и съдържанието на процесните АУАН и НП, в случая не се твърдят и от страна на жалбоподателя.

От материално-правна страна, обжалваното НП се явява и напълно обосновано: от събраните по делото доказателства безспорно се установиха фактите относно твърдяното нарушение, а именно, че кредиторът –настоящ жалбоподател, в стопанисван от него офис, находящ се в гр.Враца, ул.”Лукашов” №10, ет.1, офис 202, на 01.02.23 г. е сключил процесния договор за паричен заем „Микрокредит“ с №9032-00130912 от същата дата, в който в нарушение на чл.11, ал.1,т.10 ЗПКр. не е посочил годишен процента на разходите /ГПР/, а само обща сума за погасяване, както и в нарушение на чл.11, ал.1,т.12 ЗПКр. не е посочил цялата задължителна информация по въпросната разпоредба, а именно, че погасителния план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на база лихвен процент, и когато е приложимо, допълнителни разходи.

За това си поведение дружеството следва да понесе административнонаказателна отговорност, съгласно чл.45, ал.1 ЗПКр.

В случая единствено изложените от жалбоподателя конкретни възражения относно законосъобразността на процесното НП, се свеждат до наличие на „маловажен случай“, налагащ приложение на чл.28 ЗАНН, който АНО не е приложил. Настоящият съдебен състав не възприема тези възражения, тъй като: конкретно установеното нарушение е типичен, 4 обикновен случай на нарушение от този вид. По дефиниция същото е формално, а не резултатно и законът по начало не изисква настъпване на вредни последици като негов съставомерен резултат. Следва да се отчете и това, че се касае до субект, осъществяващ кредитна дейност по занятие, което изисква не само стриктно изпълнение на задълженията по установения държавен ред от кредитора, но и полагане на дължимата грижа по отношение на търговските отношения с клиентите. Следва да се отчете и че в случая е налице и втори, проверен договор за кредит с друг потребител от друга дата, при който са констатирани идентични нарушения в съдържанието им. При тези съображения, не може да се приеме, че нарушението е “малозначително” или “маловажно” по смисъла на чл.28 ЗАНН и тази разпоредба правилно не е била приложена от наказващия орган.

При определяне вида и размера на следващото се наказание, АНО, съобразно чл.45, ал.1 ЗПКр. е наложил имуществена санкция в размер от 3000.00 лв. Тъй като този размер е в законовия минимум, то и не се налага последващо обсъждане относно законосъобразността на този размер на санкцията.

По разноските:

От страна на АНО се претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв., при което насрещната страна надлежно е противопоставила възражение за прекомерност. Отчитайки липсата на особена фактическа и правна сложност на делото и формата на участие на процесуалния представител на АНО /неприсъствено/, то и съдът намери, че искането следва да бъде уважено в минимален размер, съгласно чл.27е от НЗПрП, а именно от 80.00 лв., а в останалата част-отхвърлено като неоснователно.

При така изложените съображения и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП №К-003912/19.12.23 г., издадено от Директора в РД за областите Монтана, Видин и Враца със седалище Монтана към ГД”Контрол на 5 пазара” при КЗП, с което на “Микро Кредит“АД-София, с ЕИК:202073629, за извършено нарушение по чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПКр. и на основание чл.45, ал.1 ЗПКр., е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лв.

ОСЪЖДА “Микро Кредит“АД-София, с ЕИК:202073629 ДА ЗАПЛАТИ на КЗП-София разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата част до пълния претендиран размер от 200.00 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6