Определение № 570 от 06.04.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 570 гр. Благоевград, 06.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500326 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от С. Б.

И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, Д. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, Б. О. И., ЕГН **, с постоянен адрес: гр. **, ап. 17 и А. О.

И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, ап. 17, чрез адв. Д. Г., против Решение № 901/13.11.2025 г. по гр.д. № 3440/2024 г. по описа на РС- Благоевград.

С атакуваното решение е уважен предявения негаторен иск по чл.109 ЗС и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. В жалбата се посочва, че фактическият състав на основанието за защита по чл. 109 ЗС изисква да се установят в процеса действия, респ. бездействия на ответниците, пречещи на ищеца да упражнява притежаваното от него право на собственост в пълен обем, които действия, респ. бездействия да са лишени от правно основание. Сочи се, че действието- преустройството, извършено в зимничния етаж на сградата, в т.ч. зазиждане на първоначално предвидения по проект вход/изход от мазето към двора, не е противоправно, както е възприел съдебният състав. Твърди се, че процесната жилищна сграда е изградена на основание разрешение за строеж от 05.04.1963 г., издадено от ГОНС- Благоевград, като архитектурният проект за сградата е одобрен от ГОНС на 05.04.1963 г. и съгласно него в зимничния етаж на сградата са били предвидени първоначално стълбище, коридор, три складови помещения и проход с широчина от 1, 50 м. от стълбищната клетка покрай калканната стена с изход към дворното място, посредством външно стълбище с 5 бр. стъпала, лежащи на терена.

Посочва се още, че на 12.09.1970 г. от ГОНС- Благоевград съгласно параграф 188 от ППЗПИНМ (отм.) са одобрени корекции в архитектурния проект, като в зимничния етаж е предвидено отпадане на прохода към дворното място, като стената от 25 с. се премахва; отпадане на външното стълбище и вратата на фасадата при прохода; отваря се нов прозорец на фасадата на северозападното 1 помещение; монтира се врата между двете помещения и югозападния дял; затваря се вратата от коридора към югозападното помещение. В този смисъл се поддържа, че извършените преустройства в зимничния етаж са извършени в съответствие със строителните норми, действали по време на тяхното извършване и са съгласувани със съответния орган по разрешаване на строителството - ГОНС Благоевград.

Твърди се, че оспорването на истинността на одобряването на измененията в архитектурния проект, направено от ищеца по реда на чл. 193 ГПК, не било успешно проведено - в противоречие с възприетото от съда. Напротив, след справка с оригинала на документа се установило, че същият съответства на представеното заверено копие, а също и, че нанесените в проекта преустройства са действително извършени през 70-те години на миналия век (това се доказало от показанията на разпитания свидетел).

Поддържа се още, че независимо, че строителните книжа не могат да бъдат представени от Община Благоевград, съгласно представеният по делото отговор от общината, те не могат да бъдат представени, защото не се съхраняват в архива й, а не защото не съществуват. Посочва се, че за преустройства, с които не се променя конструкцията на сградата, вътрешното разпределение и предназначението на помещенията, не се изисква строително разрешение, а само съобщаване на съответната техническа служба към ОС.

Посочва се, че заключението на вещото лице по изготвената и приета по делото съдебно-техническа експертиза било в насока, че в зимничния етаж не са премахвани конструктивни елементи и не са пробивани отвори в същите. Твърди се, че изградените нови вътрешнопреградни стени не оказват влияние на конструкцията и не водят до намаляване на носимоспособността и сигурността на съществуващата конструкция.

Освен това ищецът не направил изрично оспорване на авторството на одобрението за изменение на архитектурния проект, а само на истинността на документа, поради което следвало да бъде прието от съда, че то е извършено от ГОНС- Благоевград.

Посочва се още, че дори и да се приеме, че извършените преустройства в зимничния етаж, не съответстват на строителните норми, т.е. че строежът е незаконен или за него липсват строителни книжа, този факт не означавал сам по себе си, че въпросният строеж създава пречки, които са основание за уважаване на иска по чл. 109 ЗС. За да се уважи такъв иск, е необходимо ищецът да докаже, че извършеният строеж (преустройства) действително и конкретно накърнява притежаваното от него право на собственост, като ограничава възможността му да ползва неговия имот.

На следващо място, в жалбата се посочва, че съгласно разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по т.д. № 4/2015 г., ОСГК на ВКС за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това въздействие му пречи да упражнява правото си на собственост в пълен обем. По какъв начин се пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост обаче в това производство не било установено. Поддържа се, че посредством разпита на единствения свидетел по делото не се установило конкретно и пряко възпрепятстване на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, което да е и свързано с направеното в избения етаж още през 702 те години преустройство. Разпитаният свидетел е майката на ищеца и нейните показания следвало да бъдат ценени от съда с оглед на възможна заинтересованост при условията на чл. 172 ГПК. Посочва се още, че от самия разпит на свидетеля също така се установило, че преустройството в зимничния етаж (изграждане на вътрешни преградни стени и зазиждане на врата (подход) към дворното място) е извършено още през 70 -те, когато самата тя е била дете, а настоящият ищец още не е бил дори роден. През всички тези години до сега имотът се ползвал от нейните родители, а сега и от сина й предвид съществуващото архитектурно разпределение.

Самият ищец е придобил собствеността върху сградата и поземления имот през 2013 г. (НА, придобит по давност №123, том I, рег.№1597, дело №119 от 2013г.) в настоящия вид и фактическо положение. Установило се, че М. К. ползва възпрепятствано частта от избения етаж, която му е определена за ползване съгласно Решение № 359/10.06.2022 г. по в.гр.д.№ 963/ 2021 г. по описа на Окръжен съд- Благоевград. Също така, ищецът не е лишен от достъп до собствения си поземлен имот (дворът на сградата) - такъв достъп има и той осъществява това чрез вход/портал от улицата.

В жалбата се посочва още, че не е налице и основание за ангажиране отговорността на другите трима ответници като допуснали действията от страна на С. И., които ищецът квалифицира като действия, пречещи му да упражнява в пълен обем правото му на собственост върху процесната сграда и дворно място. По времето, когато били извършени преустройствата в зимничния етаж- 70-те години на миналия век, тримата ответници не са били съсобственици в жилищната сграда.

Това важало особено силно за ответниците А. И. и Б. И., които дори не са били родени по това време. Твърди се, че те придобиват идеални части от собствеността на първия жилищен етаж след смъртта на техния баща- Олег И., през 2013 г. Д. И. е придобил идеални части от собствеността на първия жилищен етаж след смъртта на майка си през 1984 г. Ето защо и се поддържа, че не може да се твърди, че те допускат съществуването на пречки за осъществяване правото на собственост на М. К..

Моли се за отмяна на атакуваното решение и вместо това постановяване на друго, с което съдът да отхвърли изцяло депозираната от ищеца М. К. искова молба като неоснователна.

В отговора на въззивната жалба се поддържат съображения за неоснователност на същата. Твърди се, че е предявена искова претенция, с правно основание чл. 109 ЗС и очертана активна и пасивна легитимация на страните като етажни собственици, с права на собственост върху конкретни обекти, ведно с припадащите им се равни дялове от по 1/2 ид.ч. върху общите части в общата жилищна сграда, каквито се явяват общите мазе и таван за постройката. Твърди се, че така въведеното с исковата молба материалноправно положение не е оспорвано от ответната страна, респ. следва да се зачита за безспорно и при определяне на правния статут на страните в съдебното производство. Посочва се, че по делото насрещно е противопоставено на ищеца единствено разрешаване на преустрояване на зимничния етаж според нанесените промени върху представено от ответната страна различно разпределение за мазета от архитектурния проект за общата жилищна сграда и съдебни решения по административни производства, които не се ползват със силата на присъдено нещо относно правата на страните, вкл. и за ищеца К.. Посочва се, че няма данни по делото (вкл. и според СТЕ) да се касае и за 3 функционална обвързаност на конкретна част от мазето към определен самостоятелен обект, вкл. и новообособената част според представеното от ответниците разпределение и извършеното преустройство да е с изключителна принадлежност към обекта на ответниците, което да предпостави някакво ограничаване на ищеца. Поради това и оспорването на авторството върху представения документ от ответната страна оставало без съществено значение, тъй като дори и да се приемело за съществуващ в правния мир, то той не релевира на отнемане на правата на съсобственост на етажен собственик върху спорната обща част на страните, какъвто е К..

Посочва се още в отговора на въззивната жалба, че правилно са ценени от районния съд всички писмени доказателства в процеса съвкупно с останалия доказателствен материал по делото и информацията от СТЕ. Посочва се, че доказателствата по делото не извличат правната възможност за присвояване на общото пространство от някой от етажните собственици (в случая за ответната страна) и определянето на новообособяваните части като изключителна принадлежаща им част, ограничавайки ищецът К. като равен съсобственик в общите части от достъп в тях.

Твърди се, че обжалването е основано на оскъдни и лаконични разсъждения и изводи с ирелевантно значение за процеса, без оспорване на доклада по делото, съобразяване на действително установеното при разпределената с него доказателствена тежест, конкретно извършваните процесуални действия на страните и събрания доказателствен материал, по който е изградено вътрешното убеждение на решаващия съдебен състав по делото. Именно в съответствие процесуалната активност на страните са предприети действия по попълването на делото с доказателства, като съдът е допуснал събирането на такива със съответните, предвидени в ГПК процесуални средства. Гласните доказателства са ценени от съда и по см. на чл. 172 ГПК с нужното отношение към значимите обстоятелства за установяване на конкретното фактическото положение и за отношенията между страните по делото.

С оглед горните съображения се иска атакуваният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, ведно с присъждане на сторените по делото съдебни разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като съобрази становищата на страните и материалите по делото намира въззивната жалба за допустима, тъй като са налице всички предпоставки за това. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК, подадена е срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимна страна с правен интерес от обжалването, с оглед на което е редовна.

По делото не се налага служебно събиране на доказателства, поради което същото е наложително да се насрочи за разглеждане в открито с.з.

Водим от горното, Окръжен съд- Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на въззивната жалба, подадена от С. Б. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, Д. С. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. **, Б. О.