Решение № 302 от 30.09.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245300601162 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 61/15.03.2024г. по НЧХД № 6991/2022г. по описа на Районен съд Пловдив, 20 н.с., Районен съд Пловдив е признал подсъдимата А.

К. К. за невиновна:

- в това на 07.06.2022 г. в Районен съд Пловдив в съдебно заседание по н.ч.х.д. №7678/2021 г. по описа на РС Пловдив да е разгласила позорни обстоятелства за В. Л. С. от гр.Пловдив, като е казала: „да измисляте болнични и да се криете и да се издирва майка ви“ и да е приписала на В. Л. С. престъпление кражба, като е казала: „Като отидохте да погасите сте изтеглили сумата от 20 хил. лева да ги похарчите ей така“, като клеветата е нанесена публично – престъпление по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК;

- и в това по същото време и място да е казала нещо унизително за честта и достойнството на В. Л. С. от гр.Пловдив в нейно присъствие, а именно: „да измисляте болнични и да се криете и да се издирва майка ви“ , както и „Като отидохте да погасите сте изтеглили сумата от 20 хил.лева 1 да ги похарчите ей така“, като обидата е нанесена публично – престъпление по чл. 148, ал.1 т.1, вр.чл.146 ал.1 от НК, като на основание чл.304 от НПК я оправдал и по двете повдигнати с тъжбата обвинения за престъпления по чл.

148, ал.1 т.1, вр. чл.146 ал.1 от НК и по чл.148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК.

С присъдата на основание чл.190, ал.1 от НПК съдът е осъдил частния тъжител В. Л. С. да заплати на А. К. К. разноски в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Окръжен съд Пловдив е сезиран с въззивна жалба против присъдата в частта, в която подсъдимата е била призната за невиновна да е реализирала престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК, като в тази част съдебният акт е обжалван от адв. Р. Р. – в качеството му на повереник на частния тъжител В. Л. С..

Във въззивната жалба на адв. Р. се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като е незаконосъобразна, необоснована и явно несправедлива, поради което се моли да бъде отменена и вместо нея постановена друга, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й с тъжбата обвинение за престъпление по чл. 148, ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.147, ал.1 от НК.

В съдебно заседание повереникът на частния тъжител – адв. Р. Р. поддържа подадената въззивна жалба, като счита, че първостепенният съд е извършил превратно тълкуване на доказателствената съвкупност и е стигнал до неправилния извод, че макар изречените от подсъдимата изрази да имат отрицателно звучене, то целта на дееца била друга. Излага съображения, че престъплението клевета би могло да се реализира и с евентуален умисъл.

Изразява несъгласие с мотивите на първия съд, че изказаните от подсъдимата фрази представлявали излагане на мнение, както и че поради упражняваната от тъжителката професия, тя следвало да има по-висок праг на търпимост към подобни изрази. Счита, че с репликата относно изтеглянето на парите и „похарчването им ей-така“, подсъдимата е приписала престъпление, поради което моли съда да я осъди по така повдигнатото й с тъжбата обвинение, алтернативно – ако съдът прецени, че е реализирано престъплението под формата „разгласяване на позорящо обстоятелство“, подсъдимата да бъде осъдена при тази форма от състава на престъплението. Възразява за проявена 2 предубеденост от районния съд. В края на пледоарията си, адв. Р. моли съда да отмени атакуваната присъда, като постанови нова, с която подсъдимата да бъде призната за виновна и по двете обвинения.

Частният тъжител-жалбоподателят В. С. сочи, че в присъдата си районният съд е приел за установени факти, които не били доказани в процеса – относно това, че подсъдимата била родила дете на нейния брат, поради което счита, че делото не е разгледано от безпристрастен съдебен състав; акцентира на негативния отзвук от думите на подсъдимата по отношение на личността й, изразява несъгласие и с мотивите на районния съд, че като адвокат следва да има по-висок праг на търпимост. Поради това моли да бъде отменена присъдата и подсъдимата да бъде призната за виновна.

Защитникът на подсъдимата – адв. К. Е. – моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт, като изразява становище за неоснователност на възраженията и доводите на ответната страна. Счита, че изречените от подзащитната му изрази са отговори на поставени й в хода на друго наказателно производство въпроси, където се е възползвала от правото да дава обяснения в състезателен наказателен процес.

Подсъдимата не се явява в съдебно заседание пред настоящия въззивен състав и не взема отношение по подадената въззивна жалба.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивната жалба и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Въззивната жалба е процесуално ДОПУСТИМА – подадена в срок, при наличие на правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

Производството пред Районен съд Пловдив е било образувано по повод подадена тъжба от В. Л. С. против А. К. К.. С разпореждане от 13.01.2022г. след като съдът е задължил тъжителя за конкретизира определени обстоятелства /бел. – с разпореждане от 15.12.2022г.-л.18 от НЧХД/, съдът е дал ход на тъжбата, насрочвайки делото в открито заседание, като е дал правна квалификация на престъпленията, съобразно подадената тъжба – по чл. 148, ал.1, т.1 вр. с чл. 146, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.2 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл. 147, ал.1 от НК.

3

След проведено съдебно следствие, първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

Частният тъжител В. Л. С. е адвокат, вписан в АК Пловдив.

Подсъдимата А. К. К. съжителствала с М. Л. С., брат на частната тъжителка, починал на 21.11.2020г. След смъртта на починалия М. Л. С. негови преки наследници се явяват баща му Л. Б. С. и майка му В. И. С., които били и родители на частната тъжителка В. С..

През периода на съвместното им съжителство подсъдимата А. К. К. забременяла. След смъртта на М. Л. С., на 25.01.2021г. подсъдимата К. родила дете Н. А. К..

След смъртта на М. С. отношенията между подсъдимата, от една страна и роднините на починалия, от друга, се влошили. Подсъдимият имал активи на негово име, но също и задължения към банка ОББ АД.

Предвид развоя на отношенията след смъртта на починалия М. С., подсъдимата, която имала претенции, че баща на детето е именно починалият М. С., започнала да води дела срещу роднините на починалия. Подавала и жалби до полицията срещу тях.

Отношенията между подсъдимата и семейството с времето още повече се влошили, което довело до образуване на различни съдебни производства с нейно участие, като едно от тях било и образуваното пред РС Пловдив н.ч.х.д.

№ 7678/2021г., заведено от настоящата частна тъжителка В. С. срещу подсъдимата А. К. във връзка с изявления от страна на подсъдимата във Фейсбук. В проведеното съдебно заседание на 07.06.2022г. по н.ч.х.д.

№7678/2021г. в Районен съд Пловдив подсъдимата се явила, както и частната тъжителка В. С.. В същото съдебно заседание присъствали адв. Е. Б., която била повереник на частната тъжителка по н.ч.х.д.№ 7678/2021г., адв.К. Е., който се явявал защитник на подсъдимата А. К..

На въпроси на частната тъжителка В. С. в това съдебно заседание по посоченото дело, отправени към подсъдимата А. К. колко пъти била ходила подсъдимата в апартамента на починалия брат на частната тъжителка, а именно починалия М. С., приживе, подсъдимата отвърнала, че била ходила доста пъти, като заявила, че върху апартамента имало учредена ипотека, а след смъртта на починалия самата подсъдима се била обадила на майка й В. С. да се заеме с погасяване на кредита по него. В отговор на поставения й от 4 частната тъжителка въпрос в тази връзка подсъдимата заявила „Като отидохте да погасите сте изтеглили сумата от 20 хил. лева да ги похарчите ей така“.

В същото съдебно заседание на 07.06.2022г. по н.ч.х.д.№ 7678/2021г. в Районен съд Пловдив В. С. в качеството й на частен тъжител по делото задала и друг въпрос на подсъдимата А. К. дали подсъдимата знаела кой се грижи за имотите на брат й след смъртта, последната заявила, че не следи нищо и се интересувала единствено от делото за произхода на детето. По-нататък също в присъствие на тъжителката В. С. в отговор на въпрос на последната защо обжалва, след като не се интересува от имотите на починалия, подсъдимата заявила, че има дело за бащинство, ако частната тъжителка била адвокат по делото за бащинство в София, както и „не да измисляте болнични и да се криете и да се издирва майка ви“.

Във връзка с изявленията на подсъдимата К. „Като отидохте да погасите сте изтеглили сумата от 20 хил.лева да ги похарчите ей така“ и „не да измисляте болнични и да се криете и да се издирва майка ви“, изречени в съдебно заседание по н.ч.х.д.№ 7678/2021г. в Районен съд Пловдив, частната тъжителка В. С. се почувствала наклеветена и обидена, поради което и сезирала съда с частна тъжба.

Районният съд е възприел така описаната фактическа обстановка въз основа показанията на свидетелите В. И. С., К. Д. В., И. Н. Г.. Ползвал се е също така от приобщените писмени доказателства, подробно посочени на стр.3 от мотивите.

Наложително е преди съдът да пристъпи към разглеждане на въззивната жалба в контекста на нормата на чл. 314 от НПК, да посочи, че с въззивната жалба се възразява единствено по отношение правилността на атакуваната присъда в частта, в която подсъдимата е призната за невинна в извършване на престъпление „клевета“. Едва в пледоарията пред настоящия съдебен състав адв. Р. отправя искане съдът да отмени присъдата изцяло, като признае подсъдимата за виновна „и по двете обвинения“. Направеното искане е процесуално закъсняло, като в срока по чл. 319, ал.1 от НПК подадената въззивна жалба ясно очертава и атакуваната част от иначе изцяло оправдателната присъда на първата инстанция, а именно - отправено е искане за отмяна на присъдата, като подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 148, ал.2 вр.

5 с ал.1, т.1 вр. с чл. 147, ал.1 от НК. Това е „съответната“ по смисъла на закона жалба, като разбира се съдът следва да съобрази нормата и на чл. 314, ал.1 и ал.2 от НПК, очертаваща предмета на въззивен контрол.

В съдебно заседание от страна на жалбоподателя бе възразено, че делото не е било разгледано от безпристрастен съд в лицето на докладчика от районен съд Пловдив. Произнасянето по основателността на това оплакване, насочено към основанието, обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, е приоритетно, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка и то само ако са спазени процесуалните изисквания за формиране на вътрешното убеждение на съда по фактите.

Възражението на жалбоподателя се концентрира на прието за установено според тъжителката обстоятелство в мотивите на първия съд, че подсъдимата е родила дете от нейния брат. Според тъжителя, приемайки за установен един такъв факт, който обаче не бил доказан, районният съд е афиширал, че не е безпристрастен. Внимателният прочит на мотивите на акта на първата инстанция не показва първият съд да е приемал за установено и доказано подобно обстоятелство, нито в мотивите да е изразявал дори смислово сходна позиция със сочената от жалбоподателя. Напротив – районният съд е приел за установено, че А. К. забременяла през периода на съвместното съжителство с М. С., като след смъртта на С. родила дете; както и че страните по настоящото дело са и участници в процес, чийто предмет е установяване на произход на детето на подсъдимата К. – тя като ищец, а тъжителката – като процесуален представител на ответна страна.