Решение № 2097 от 27.06.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2097 гр. Варна, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20213110117328 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 972,83 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ с ДДС, представляваща незаплатена цена и възнаграждение по сключен между страните неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги, за които суми е издадена Фактура № 200000541 от 10.05.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., и сумата в размер на 326,88 лв. /триста двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4647/01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12594/2021 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът „*“ АД твърди, че през май 2017 г. е доставил на ответника описаните в исковата молба стоки, за която доставка на 07.05.2017 г. е издал фактура на стойност 972,83 лв. с ДДС. Сочи, че към настоящия момент ответникът не е заплатил сумите по фактурата, поради което моли от съда да установи вземането му, както и вземането за обезщетение за забава, както и да му присъди разноски.

Ответникът „*“ ЕООД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че не е поръчвал и не е получавал описаните в процесната фактура артикули. Сочи още, че фактурата не му е била предоставила и не е осчетоводил същата, съответно не е ползвал право на данъчен кредит. Оспорва представения от ищеца протокол, като твърди, че същият не е подписан от представител на дружеството. Излага, че с ищеца са имали търговски отношения през годините, но стоките в процесната фактура не са поръчвани и доставяни, поради което и не дължи записаната в нея сума. Счита, че не дължи и обезщетение за забава. В евнетуалност счита, че същото е погасено по давност.

Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

1

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

По делото е представена Фактура № 2000005411 от 10.05.2017 г. с вписан „*“ ЕООД като купувач и „*“ АД като продавач. Във фактурата са описани стоки и услуги, и е посочена сума за плащане 972,83 лв., начин на плащане: по сметка. Записано е, че е получена от * на 10.05.2017 г. Срок на плащане: 15.05.2017 г. Фактурата не е подписана.

Представени са нечетливи писмени доказателства (л. 7-8), които в описа към исковата молба са посочени като „копие от протокол“. След задължаването на съда ищецът не е представил четливи копия на същите, поради което и са изключени от доказателствения материал по делото.

Представена е справка от НАП за актуално състояние на всички трудови договори към 08.02.2022 г. в предприятието на ответника, от която се установява, че няма вписани такива за лицата * и *

От приетото по делото експертно заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесната фактура не е включена в дневниците за покупки на ответника. Няма данни за осчетоводено плащане по процесната фактура, доколкото липсва счетоводен запис по нея. От приложена оборотна ведомост към 31.12.2017 г. не е отразено ответникът да е имал задължения към доставчици по счетоводни данни. За претендирания период на забава 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г. обезщетението е в размер на 416,19 лв.

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК за заплащане на продажна цена за закупени и доставени стоки, и предоставени услуги, и за заплащане на обезщетение за забава по сключен между страните неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги, които следва да се квалифицират като иск за реално изпълнение по договор за търговска продажба с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съобразно разпределената в процеса доказателствена ищецът е следвало да докаже, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение с елементите на неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги; че е изпълнил задължението си по договора да достави стоките и да извърши услугите; че ответникът е изпаднал в забава; основанията и размерите на претендираните вземания. В тежест на ответника, в случай, че ищецът докаже горепосочените факти, е било да докаже, че е заплатил дължимите суми за доставените стоки и извършените услуги; че е заплатил обезщетението за забава или че вземането се е погасило по давност.

От събраните по делото доказателства не се установиха фактите, за които ищецът носи доказателствена тежест. За доказване на твърденията му, че между страните е бил сключен процесния договор ищецът е представил фактура. Самата фактура е едностранно съставена от ищеца, и не носи подписите на нито един представител на страните. Няма данни същата да е получена от ответника. Няма данни за осчетоводяването й в счетоводството на ответника, включително в дневниците за покупки. Няма данни за осчетоводяване на задължението по нея, както и заплащането му. Представените от ищеца „протоколи“ са изключени от доказателствения материал по делото, но дори и да не бяха, от тях не може да се извлекат никакви относими по делото факти, доколкото са нечетливи и в писмения текст не се съдържат никаква свързани със сделката данни, освен номера на фактурата, имената на някакви лица и положен подпис, за който не е ясно на кого е.

Ответникът е представил доказателства, че тези лица не са негови служители.

Предвид горното ищецът не доказа, че между страните е налице валидно 2 облигационно правоотношение с елементите на неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги. Дори да се приеме за доказано наличието на договор, то ищецът не доказа, че е изпълнил задължението си по договора - да достави стоките и да извърши услугите, че ответникът е изпаднал в забава, както и основанията и размерите на претендираните вземания.

В заключение предявения главен иск за реално изпълнение по договора следва да се отхвърли изцяло. Предвид отхвърлянето на главния иск следва да се отхвърли и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноските следва да се възложат в тежест на ищеца. Ответникът е представил списък и е претендирал сторените разноски в размер на 420 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му се присъдят.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК положителни установителни искове от „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, срещу „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 972,83 лв. /деветстотин седемдесет и два лева и осемдесет и три стотинки/ с ДДС, представляваща незаплатена цена и възнаграждение по сключен между страните неформален договор за търговска продажба и доставка на стоки и за извършване на услуги, за които суми е издадена Фактура № 200000541 от 10.05.2017 г. с падеж 10.05.2017 г., и сумата в размер на 326,88 лв. /триста двадесет и шест лева и осемдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 11.05.2017 г. – 28.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /25.08.2021 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена Заповед № 4647/01.09.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 12594/2021 г. на ВРС.

ОСЪЖДА „*“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 420 лв.

/четиристотин и двадесет лева/, представляваща сторени разноски в производството за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3