Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260060 от 02.08.2021, Районен съд - Провадия

Съд
Районен съд - Провадия
Дело
Гражданско дело 1118/2019
Вид
Решение № 260060
Подписан
02.08.2021
В сила
25.08.2021
Състав
СОНА ВАХЕ ГАРАБЕДЯН

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Провадия, 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, гражданско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осми юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН при участието на секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1118/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, уточнена с молба вх. № 3396/19.09.2019 г. и молба вх. № 6296/24.10.2019 г./последната представена в оригинал на 18.11.2019 г./, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ********* против С.М.Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл.

430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че на 26.09.2008 г. бил сключен договор за потребителски кредит между ответника и „Юробанк България” АД, ЕИК ***** с предоставена сума от 20 000 лева със срок за издължаване 96 месеца, като сумата била предоставена в деня на подписване на договора за кредит – 26.09.2008 г. по сметката на ответника. Уговореният падеж бил на дата 26.09.2016 г., който е настъпил. Сумата била разсрочена на 96 месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 361.23 лева или общото задължението възлизало в размер на сумата 34 677.48 лева. Посочва, че съществените параметри на сключения договор за кредит били, както следва: срок – 96 месеца; погасяване – на 26 – то число от месеца, считано от 26.10.2008 г.;

ГЛП-БЛП - 11.50% към датата на подписване + надбавка 3.70 пункта; ГПР – 17.26%.

Последната падежна датата била 26.09.2016 г. След усвояване на сумата кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на месечните вноски, поради което непогасеното задължение по кредита било в общ размер на 23325.02 лева. Кредитополучателят преустановил плащанията, при което останали неплатени сумите от 19 059.58 лева – главница и 4265.44 лева – договорна лихва за периода от 26.09.2008 г. до 18.01.2018 г. Договорната/възнаградителна лихва била начислена за периода от 26.09.2008 г. до 18.01.2018 г. /датата на договора за цесия/ на основание договорения ГЛП, предвиден в договора за кредит.

На 18.01.2016 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който ищецът придобил вземанията към ответника. Последният бил уведомен за прехвърлянето от изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс” ООД, който бил овластен да извършва уведомяване от името и за сметка на „Юробанк България” АД.

Поради липса на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.г.д. № 257/2019 г. на РС – Провадия, по което е постъпило възражение. Това пораждало правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева – частична претенция, представляваща част от общото задължение от 23325.02 лева по договор за потребителски кредит № FL 464305 от 26.09.2008 г., от които 1500 лева от общо дължима 19059.58 лева главница и 500 лева от общо дължима 4265.44 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 26.09.2008 г. до 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 40 лева. Претендира разноски.

С молби и в съдебно заседание, проведено на

08.07.2021 г., уточнява, че сумата на последното плащане е през месец 02.2015 г. и е в размер на 8.00 лева. Така към месец 02.2015 г., според погасителния план, били изплатени 5 вноски от разсроченото общо задължение по погасителния план. Сумата от 19059.58 лв. - главница, представлявала разликата между отпуснатия размер на кредита и погасената част от него - само главница, представляваща главница от 91 месечни неплатени вноски и че не била налице периодичност, доколкото се касаело за единно задължение.

Падежът на задължението - 26.09.2016 г., бил настъпил и неплатената главница се дължала изцяло. Претендираната част от главницата - 1500 лева не била ограничена с период, тъй като задължението било неделимо. Сумата от 4265.44 лв.- договорна/възнаградителна лихва, представлявала начисленото възнаграждение, което кредитополучателят дължал на кредитора за времето, през което ползва заетата сума. Уговорен бил размер на това възнаграждение, което се изчислявало като процентна стойност от размера на кредита, като същото възнаграждение отново било разсрочено на части и се дължало изцяло на падежа - 26.09.2016 г. Лихвените проценти и надбавки били посочени изрично в договора за кредит. Уточнява също, че уведомлението за извършената цесия е отправено на адресите, посочени в договора за кредит и че ответната страна е уведомена за цесията най – късно с исковата молба.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения частичен иск по основание и размер.

Твърди, че са налице неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, които са пряко свързани с определяне на дължимата възнаградителна лихва и счита същите за нищожни. Счита за неравноправна клаузата по чл. 3, ал. 1 от договора, доколкото не били определени ясни критерии и методика за определяне на променливата част, формираща лихвения процент. В ал. 4 на същия член било предвидено, че ежемесечно базовият лихвен процент се преразглежда от Съвета на директорите на банката, като са описани част от променливите, които органът следи, но не и методиката, по която изменение на някой от показателите ще се отрази при определяне на базовия лихвен процент. Излага също, че едностранното изменение на лихвата по договора съгласно чл. 7, ал. 2 се отразявал в погасителния план едностранно от банката, като промените се отразявали в него, считано от датата на приемане на решението от компетентния орган. От представените по делото доказателства не можело да се установи колко на брой вноски са платени, било ли е правено подобно изменение на погасителния план по отношение на лихвения процент, като същото би повлияло върху частта от сумата, която е дължима като главница и съответно лихва, доколкото плащания са извършвани по погасителния план, приложен към договора. Следвало да се установи дали към момента на цедиране на вземането и описването му единствено с параметри относно отсъстващи главница и лихва за заплащане е правено такова изменение в погасителния план, доколкото на интернет страницата на кредитната институция било посочено, че по отношение на БЛП за потребителски кредити анюитетни и револвиращи, базовият лихвен процент от 11.08.2008 до 02.11.2008 г. е в размер на 11.50% а от 03.11.2008 г. до 30.06.2011 г. - в размер на 12.75%, т.е. било е налице увеличение на лихвения процент по отношение на сключения договор, съответно това увеличение при отразяването си е довело до промяна в стойността на същия, съответно на заплатените месечни вноски и оставащите главница и лихва. За обезпечаване на главницата, лихвите и разноските бил подписан запис на заповед, а съгласно чл.

14, ал. 3 от договора, в същия следвало да е налично ежемесечно отразяване, съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за потребителския кредит, на това каква част от главница и лихви да платени. Ищецът твърдял, че са платени 77 вноски по 361.33 лв., т.е. 27814.71 лв. от 34 677.68 лв., уговорени първоначално, но не е ясно защо в петитума се твърдяло, че общото неизплатено задължение е в размер на 23 325.02 лв. - главница и лихва. Tоест не било ясно каква част от този размер е възнаградителна лихва и каква ГПР, доколкото в погасителния план бил посочен само размер на лихва. При главница от 20 000 лв. е следвало да бъде заплатена сума за ГПР в размер на 3450.00 лв. и вече е била заплатена общата сума по кредита. Остатъкът до 34 677.68 лв. счита за недължим, както и сумата, определена съгласно неравноправната клауза за лихва.

Още по-неясно било разпределението им при определяне на размера на частичния иск, доколкото ищецът така и не уточнявал, за кой период се отнасят. Макар и непериодични плащания, договорът, съгласно погасителния план, предвиждал частични плащания по смисъла на чл. 66 от ЗЗД. От разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ било видно, че предмет на договора може да е само предоставянето на точно определена по своя размер парична сума. Следвало да се държи сметка, че тази сума, представляваща крайното задължение на кредитополучателя, се формира от съвкупността от разходите за обслужване на кредита, дължимата възнаградителна лихва и главницата по кредита, която в случая при посочената по-горе неравноправна клауза не можела да бъде определена. По своето правно естество паричните престации били винаги делими, те можели да се изпълняват на части според уговорката на страните по договора, какъвто е и случаят с договора за банков кредит. От този извод следвало, че след като задължението е делимо, то плащанията на кредитополучателя са частични и се насочвало към чл. 66 от ЗЗД.

По аргумент за противното можело да се заключи, че след като задължението е делимо и има съгласие на банката, то можело да се изпълни на части. А под частични плащания следвало да се разбира възможността длъжникът да изпълнява разсрочено своето задължение по начин, който няма да ощети кредитора.

От гореизложеното следвал извод, че доколкото са налице частични плащания, с които кредиторът е бил съгласен, то следвало и неговата частична претенция да бъде конкретизирана по отношение на това за кои конкретно плащания се отнася.

Счита клаузите относно описания лихвен процент за неравноправни и противоречащи на добрите нрави и морала, доколкото в договора за кредит бил определен лихвен процент с неясен променлив размер, а ответникът не била запозната и с начина, по който щял да бъде определен той за в бъдеще от съвета на директорите на банката.

Позовава се на разпоредбата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, като твърди, че в случая промяната на Базисния лихвен процент на банката е изцяло в нейна власт. Нещо повече, в договора за кредит изрично било посочено, че БЛП не подлежал на договаряне с кредитополучателя. По този начин зависимостта от изпълнение на задължението се явявало единствено БЛП на самата банка.

На второ място, твърди, че цитираните по-горе клаузи от договора били неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, а и освен това противоречали на добрите нрави и морала, поради това били нищожни и на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.

Неравноправността на клаузата за едностранно преразглеждане на лихвата произтичала и от това, че новите размери на лихви и такси влизали в сила след публикуването им на интернет страница, което поставяло ответника в неблагоприятно положение спрямо кредитора.

Предвид гореизложеното моли да се отхвърли като неоснователен частичният иск, доколкото са налице неравноправни клаузи в договора по отношение на определяне на лихвения процент, а от исковата молба било видно, че е заплатена сума надхвърляща размера на дължимата главница, а и поради нищожност на клаузата за договорена лихва следвало да не се дължи заплащането ѝ.

В подаденото срещу заповедта възражение е посочено, че вземанията не се дължат, тъй като длъжникът не е уведомен за цесията по надлежния ред.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Моли исковете да бъдат отхвърлени. В срока, предоставен от съда, представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.г.д. № 257/2019 г. на РС - Провадия, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК /в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019 г./ и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.