Решение № 1804 от 19.12.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1804

Варна, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - XII състав, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ДАНИЕЛА

НЕДЕВА

При секретар РУМЕЛА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА НЕДЕВА административно дело №

20237050701100 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Е.И.П. с ЕГН **********,***, чрез адв. С., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0442-000093/19.04.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР-Варна Четвърто РУ Варна, с която на жалбоподателя на основание чл. 171 т.1 буква „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на жалбоподателя са отнети свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* и контролен талон № 6511678.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати при постановяването й процесуални нарушения, такива на материалния закон и несъответствието й с целта на закона, поради което се отравя искане за нейната отмяна.

Поддържа се, че заповедта не е мотивирана. Оспорва се резултата от Дръг Тест, като след издаден талон за медицинско изследване е дал своевременно биологичен материал /урина и кръв/, но заповедта е издадена преди получаване на резултатите от изследванията. В тази връзка счита, че поради неизяснените обстоятелства ПАМ е приложена неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния представител адв. С. поддържа жалбата. По съществото на спора моли да бъде уважена и да бъдат присъдени сторените разноски.

Ответникът, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По същество на спора сочи, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорената заповед, а те в случая са две - отчетена положителна проба на полевия тест, след което Прокуратурата е образувала и досъдебно производство, след приключването на което е отпаднала необходимостта от заповедта. Тя е приключила своето действие. Налице е върнато свидетелство за правоуправление.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0442-000093/19.04.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР-Варна Четвърто РУ Варна, на жалбоподателя на основание чл. 171 т.1 буква „б“ от ЗДвП е наложена ПАМ за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като на жалбоподателя са отнети свидетелство за управление на моторно превозно средство № ********* и контролен талон № 6511678.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на издаден АУАН №GA839996/18.04.2023г., съставен против Е.П., за това, че на 18.04.2023г., около 15,33 часа в гр. Варна, ул. Народни будители като водач на МПС-фолксваген поло с рег.№В6826ВН в кв. Аспарухово до кръста посока Аспарухов мост, управлява горепосочения автомобил собственост на Антоанета Енева Енева след употреба на наркотични вещества или техните аналози с положителна проба –канабис 25, установено с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер АRКА-0045, проба №251. На водача бил издаден талон за медицинско изследване с номер 114777. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е оспорена пред Административен съд - Варна с жалба, депозирана в деловодството на административния орган заведена с УРИ 442000-716/09.05.2023г.

За установяване на твърдените от него факти представя Протокол с резултати от изследвания на МДЛ „Сити лаб“ ЕООД и работен лист от СМДЛ “Кандиларов“-отрицателни. Към делото са приобщени писмените доказателства, представляващи цялата административна преписка по издаване на обжалваната заповед, доказателства за компетентността на органа. За изясняване на спорните факти по делото е приобщено писмо с.д. № 16878/24.11.2023 г. на Районна прокуратура – Варна, с което изпраща заверено копие на протокол за извършена експертиза на взети от лицето Е.И.П. биологични проби № 23/ТЛ-126 от 28.08.2023 г., в който протокол е отразено, че в предоставените за изследване проби кръв и урина, взети на 18.04.2023 г. от лицето Е.И.П., не е било доказано наличие на тетрахидроканабинол (ТНС), на негови метаболити, както и на други вещества под контрол, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП от следните групи: амфетамин, метамфетамини, метадон, опиеви алкалоиди, кокаин, бензодиазспини, фенотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, респ. и на техни метаболити.

По безспорен начин е установено, че на 18.04.2023г. като водач на МПС Е.П. не е употребил наркотични вещества.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка №23-0442-000093/19.04.2023г. издадена от началник сектор към ОД на МВР-Варна Четвърто РУ Варна - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици и в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата. За да бъде една принудителна административна мярка съобразена със закона, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъде налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, по начин и ред, определен в правната норма.

Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

С обжалваната заповед е наложена ПАМ на основание чл. 171 т.1 буква „б“ от ЗДвП– за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Съгласно чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Разпоредбата на чл.165 ал.1 от ЗДвП сочи, че службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на основание чл.165 ал.1 от ЗДвП министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. Със Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. директорът на ОД на МВР - Варна е оправомощил определени длъжностни лица да прилагат принудителни административни мерки по Закона за движение по пътищата вкл. по чл.171 т.1 б. „б“ от ЗДвП, в т.ч. началник сектор към ОД на МВР. Предвид горното съдът приема, че същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от АПК реквизити. В същата са посочени фактическите обстоятелства, възприети от органа при произнасянето му и изразяващи се в управление на МПС след употреба на наркотици или техни аналози, установено с техническо средство Дръг тест 5000.

При направената преценка за съответствие на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 171 т.1 буква „б“ от ЗДвП– за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки, а именно: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

За законосъобразността на мярката е от значение обективното наличие на някое от посочените в нормата административни нарушения, установено по съответния ред. В конкретния случай, видно от фактическото описание на деянието, административният орган е приел наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно управление на МПС, след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с тест.

Жалбоподателят е изразил несъгласие с достоверността на отчетените показания, поради което по надлежния ред е дал материал за изследване, видно от отразяването в приложения към делото Талон за изследване № 114777. В случая по делото са представени доказателства за надлежно проведено изследване на проби кръв и урина, които са отрицателни, в това число и отрицателни на тетрахидроканабинол (ТНС), на негови метаболити, както и на други вещества под контрол, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП от следните групи: амфетамин, метамфетамини, метадон, опиеви алкалоиди, кокаин, бензодиазспини, фенотиазини, барбитурати, трициклични антидепресанти, респ. и на техни метаболити.