Решение № 147 от 29.09.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пловдив, 29.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно гражданско дело № 20225000500282 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

Обжалвано е решение №495/19.04.2022г. ,постановено по гр.д. № 2679/2021 г. по описа на ОС-Пловдив , с което А. Г. В. и Г. А. В. са осъдени да заплатят солидарно на С. И. П. сумата от 35 000лв. ,представляваща предоставен от последната заем на Г. В. ,по който договор ответникът А. В. се е задължил солидарно и който заем не е върнат в уговорения срок до 31.12.2016 г. ,ведно със законна лихва от завеждане на иска до окончателното му изплащане и разноски по делото..По съображенията ,подробно изложени във въззивната жалбоподателите Г. и А. В.и считат решението за неправилно и незаконосъобрзано ,поради което заявяват искане същото да бъде отменено и постановено друго , с което предявеният от С. П. иск бъде отхвърлен..Претендират за присъждане на разноски.

Въззиваемата С. И. П. оспорва въззивната жалба ,поддържа депозирания отговор ,с който счита решението за правилно и законосъобразно и по подробно изложените съображения заявява искане същото да бъде потвърдено като претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане е предявен от С. И. П. против Г. А.

В. и А. Г. В. иск за солидарно осъждане последните двама да й заплатят сумата от 35 000 лв. ,представляваща предоставен им паричен заем от ищцата 1

,останал невърнат до договорения срок до 31.12.2016 г.

Ищцата е твърдяла,че по силата на писмен договор за заем от 17.10.2016г. ,сключен между нея в качеството на заемодател ,.първият ответник в качеството му на заемател и втория ответник в качеството му на солидарен длъжник ,е предоставила в заем сумата от 35 000 лв. с договорката същата да бъде върната в срок до 31.12.2016 г. ,което нито един от ответниците не е сторил нито в договорения срок ,нито до момента.Поради това е предявила и разглежданата тук осъдителна искова претенция.

Ответниците А. и Г. В.и оспорват иска като твърдят ,че не са получавали плащане по договор за заем,който е реален и се счита сключен от момента на предаване на сумата.Заявяват ,че действително са получили плащане по банков път ,но то е на друго основание.Затова настояват иска на П. да бъде отхвърлен.

Съдът с обжалваното решение е приел за установено ,че на 17.10.2016 г. между ищцата като заемодател ,ответникът Г. В. като заемател и А. В. като солидарен длъжник е сключен договор ,съгласно който ищцата се е задължила да предаде по банков път в заем на заемателя сумата от 35 000лв.

,а същият се е задължил да върне тази сума в срок до 31.12.2016 г. като ответникът А. В. се е задължил като солидарен длъжник.Приел е ,че на 17.10.2016 г. П. е превела по сметка на Г. В. посочената сума с основание покупка на жилище ,а от приетото заключение на ССЕ е установил ,че на 18.10.2016 г. В. е усвоил сумата и я е превел по сметка на едно трето лице с основание покупка на жилище. Съобразно така приетото от фактическа страна и във връзка с твърдението на ищцата ,че сумата е предоставена в заем с цел закупуване на жилище и като е съобразил и обстоятелството ,че ответниците не оспорват да са получили сумата от 35 000лв. ,липсват твърдения между страните да е налице друго отношение по повод покупко проджба на жилище ,а основното поддържаното от тях е че не са получавали плащане по договора за заем,съдът е приел ,че договорената сума е предадена от ищцата на ответника Г. В. именно като заемна ,налице е заемно правоотношение ,задължението по което е останало неизпълнено от заемателя и солидарния длъжник ,поради което е приел иска за основателен и доказан и е уважил същия.

Обжалваното решение е валидно ,допустимо и правилно.

Изложената от съда фактическа обстановка напълно съответства на твърденията на ищцата и събраните по делото доказателства. Безспорно се установява ,че на 17.10.2016 г. между ищцата като заемодател ,ответникът Г.

В. като заемател и А. В. като солидарен длъжник е сключен договор ,съгласно който ищцата се е задължила да предаде по банков път в заем на заемателя сумата от 35 000лв.,а същият се е задължил да върне тази сума в срок до 31.12.2016 г. като ответникът А. В. се е задължил като солидарен длъжник.От представеното по делото преводно нареждане е видно ,че на 17.10.2016г. П. е превела по сметка на ответника Г. В. сумата от 35 000 лв.

2 като посоченото там основание е покупка на жилище.От заключението на изслушаната и приета по делото ССЕ е видно,че тази сума е усвоена от В. на 18.10.2016 г. и на същата дата е извършен превод от последния по сметка на трето лице с основание покупка на имот.Ответниците нито твърдят ,нито има данни по делото между тях и ищцата да е налице правоотношение ,произтичащо от договор за покупко-продажба на жилище.Казаното ,съотнесено към твърдяното от ищцата ,че сумата от 35 000 лв. е предоставена за закупуване на жилище от ответника Г. В. и факта ,че тази сума е реално получена от него по банков път и веднага преведена по сметка на трето лице именно за закупуване на имот ,категорично налага извода ,че извършения банков превод от ищцата по сметка на В. ,макар и формално в банковия документ да е посочено основание на превода ,различен от заем ,е именно такъв .Предвид горното и доколкото между страните е налице писмен договор , с който ищцата е поела задължението да предостави в заем на Г. В. сумата от 35 000 лв. на дата 17.10.2016 г. по банков път и безспорния факт ,че на посочената дата сума в размер на 35 000 лв. е постъпила по сметката на В. и отчитайки ,че договорът за заем е реален и реалното предаване на заемната сума е елемент от фактическия състав по неговото сключване,то следва да се приеме ,че между ищцата и ответника Г. В. е налице правно валидно възникнало заемно правоотношение ,задължението на заемателя по което да върне заемната сума до договорената дата 31.12.2016 г. е останало неизпълнено . Това задължение не е изпълнено и от солидарно задължилия се ответник А. В. ,поради което предявеният от П. иск за връщане на заемната сума се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.

До същите изводи е стигнал и първоинстанционния окръжен съд и като е постановил решение , с което е уважил предявения от П. против ответниците иск за солидарно осъждане да й заплатят сумата от 35 000 лв.

,дължима по силата на договор за заем ,е постановил правилно решение ,което следва да бъде потвърдено .

С оглед на този резултат ще следва на въззиваемата С. И. П. да бъдат присъдени разноски – 1080 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното ,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №495/19.04.2022г. ,постановено по гр.д. № 2679/2021 г. по описа на ОС-Пловдив.

ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН ********** и А. Г. В., ЕГН **********- и двамата с адрес: с.Б., ул.“П. Б.“ № **, солидарно да заплатят на С. И. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.П., ул.“С.“№ *, ет. * сумата от 1080 лв. разноски за настоящата инстанция .

3

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4