Решение № 575 от 23.09.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

КА.на В. Станчева при участието на секретаря Елка Ант. Г. в присъствието на прокурора В. П. Т. М. Б. Д. като разгледа докладваното от Руси Алексиев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603650 по описа за 2021 година

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – Наказателно отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ

ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА, мл. с. КА.НА СТАНЧЕВА, при секретаря Елка Г. и в присъствието на прокурора В. Т., като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНОХД № 3650 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда № 20131912 от 04.06.2021 г. по НОХД № 4082/2019 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 8-ми състав, е признал подсъдимите А.

М. К. и В. С. А. за невинни в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 9, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6, пр. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК ги е оправдал. Съдът е оставил без уважение и отхвърлил като неоснователен гражданския иск, предявен от Народното събрание на Р. България срещу двете подсъдими лица, за сумата от 42 лева, представляваща обезщетение за претърпени 1 имуществени вреди, в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата. На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът е оставил направените по делото разноски за сметка на държавата.

Недоволен от така постановената присъда е останал прокурор при Софийска районна прокуратура (СРП), който, в срока по чл. 319 от НПК, е подал въззивен протест с допълнение. В него се твърди, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна. Претендира се превратно тълкуване на събрания от първата съдебна инстанция доказателствен материал. Възразява се срещу доводите на районния съд, че инкриминираните вещи са намерени на друго място, различно от посоченото в обвинението на подсъдимите лица, както и че е било възможно някой друг да ги постави в багажа им.

Застъпва се, че единствено възможният извод от установената фактическа обстановка, е, че подсъдимите лица са извършили деянието, за което са привлечени към наказателна отговорност. Желае се отмяна на протестираната присъда и постановяване на нова, с която всеки един от подсъдимите да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде наложено наказание, съобразно искането на СРП пред първата съдебна инстанция.

С подадения въззивен протест с допълнение не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.

В разпоредително заседание на 17.03.2022 г., въззивният съд, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не е необходим разпитът на подсъдимите К. и А.. Намери, също така, че не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.

С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу всяко едно от подсъдимите лица обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т.

7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният съд намери, че присъствието им в съдебното заседание е задължително.

В откритото съдебно заседание, проведено на 18.05.2022 г., представителят на СГП не поддържа така подадения протест с допълнение. Намира присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, поради което пледира за потвърждаването ѝ.

Процесуалният представител на гражданския ищец (ГИ) – Народното събрание (НС) на Р. България – Е.Ц.-Х., директор на Дирекция „Правни дейности и обществени поръчки“ в НС, също не поддържа протеста и желае присъдата на СРС да бъде потвърдена.

Упълномощеният защитник на подс. А. М. К. – адв. В. Д., САК, се присъединява към становището на представителя на държавното обвинение и на процесуалния представител на ГИ в насока, че присъдата на първия съд следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Намира, че съдът е обсъдил подробно и задълбочено събраните по делото доказателства и въз основа на същите е формирал правилни и съобразени със закона изводи.

Упълномощеният защитник на подс. В. С. А. – адв. Г.М., САК, пледира присъдата на СРС да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна. Навежда доводи, че първоинстанционният съд правилно е установил релевантните факти и обстоятелства по делото и въз основа на същите е формирал единствено възможния извод за липса на доказателства подзащитният му да е осъществил състав на престъпление по чл. 194 от НК.

Подсъдимият А. М. К., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към доводите на защитника си. В последната си дума желае присъдата на първия съд да бъде потвърдена.

Подсъдимият В. С. А., при упражняване правото си на лична защита, се присъединява към доводите на защитника си. В последната си дума желае присъдата на първия съд да бъде потвърдена.

2

Софийски градски съд, преценявайки въпросите по допустимостта на въззивният протест, констатира, че той е подаден в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан.

Въззивната инстанция, като съобрази събраните по делото доказателства, изложеното във въззивния протест с допълнение, както и доводите и аргументите, наведени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира, че същият е постановен при допуснати от районния съд четири самостоятелни съществени, отстраними нарушения на процесуалните правила, по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал. 2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК. Същите са от категорията на „абсолютните” отстраними, съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 334, т. 1, вр. чл. 335, ал.

2, вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК и не могат да се отстранят от въззивния съд, което и обуславя отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото на СРС, за ново разглеждане, от друг състав, при което те да бъдат отстранени.

На първо място, в нарушение на императивната законова разпоредба на чл. 14, ал. 1, вр. чл. 305, ал. 3 от НПК, първоинстанционният съд не е обсъдил събраните пред него многобройни гласни доказателствени източници, като вместо това е взел предвид при формиране на изводите си по фактите единствено тези, събрани в хода на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК. По този начин, макар да е изчерпал процесуалните способи за събиране и проверка на доказателства, съдът е допуснал превратно и едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност, като изцяло е игнорирал гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие, при спазване на принципите за непосредственост и устност. Посоченото процесуално нарушение е довело и до фактическа липса на мотиви по отношение изводите на съда кои от събраните гласни доказателствени средства кредитира и ползва при формиране на изводите си по фактите и кои – не, както и какви са съображенията, обуславящи дискредитиране на определени доказателствени източници.

По-конкретно, в хода на продължилото близо две години съдебно производство по НОХД № 4082/2019 г. по описа на СРС – НО, 8-ми състав, са проведени три съдебни заседания, в хода на които са събрани относими към предмета на доказване гласни доказателствени средства.

В хода на съдебното заседание, проведено на 11.02.2020 г. са разпитани, в процесуалното качество на свидетели, Н.С.Н., А.И.Т., А.Л.П., В.И.П. и Е.Р.Р., като, на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, са приобщени към доказателствената съвкупност и показанията на тези свидетели, депозирани на досъдебна фаза, пред водещия разследването (тези на св. Н., депозирани в т. 1, л. 8 от досъдебното производство; тези на св. Т., депозирани в т. 2, л. 49 от досъдебното производство; тези на св. П., депозирани в т.

2, л. 55 от досъдебното производство; тези на св. П., депозирани в т. 2, л. 61 от досъдебното производство, а тези на св. Р. – в т. 2, л. 93 от досъдебното производство). В следващо съдебно заседание, проведено на 30.06.2020 г., са разпитани, отново в процесуалното качество на свидетели, Л. Б.С., К.С.Д., И.Г.И. и Д.В. И., като на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК са приобщени към доказателствената съвкупност и показанията на свидетелите С., Д. и И., депозирани на досъдебна фаза (съответно в т. 2, л. 111, л. 105 и л. 87 от досъдебното производство). В съдебното заседание, проведено на 20.04.2021 г., са разпитани свидетелите П.Х.А., Х.А.Е., Ю.К.П. и М. И. Л..

Въпреки така събраните многобройни гласни доказателствени средства, всяко от които – относимо към предмета на доказване, така, както е очертан в императивната 3 законова разпоредба на чл. 102 от НПК, в мотивната част на постановения съдебен акт съдът е посочил, че е установил фактическата обстановка по делото въз основа на „…показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебната фаза и приобщени на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, а именно – Н. Н. /л. 8, т. 1 от д.пр./, Ал. Т. /л. 49, т. 2 от д. пр./, Ант. П. /л. 55, т. 2 от д. пр./, Л. С., В. П. /л. 61, т. 2 от д. пр./, Ев. Р. /л. 93, т.2 от д. пр./, Д. /л. 105, т. 2 д. пр./, И., И., А. и М. Л.; протоколи за доброволно предаване, протокол за оглед на местопроизшествие, заповеди, ведомости, указания, веществено доказателство – видеозапис, протокол за оглед на ВД, ВТЕ /л.171 т.2 д. пр./, свидетелство за съдимост – 2 бр.“ (вж. л. 104/гръб от съдебното производство по НОХД № 4082/2019 г.). При формиране на изводите си по фактите, съдът не се е ползвал от показанията на свидетелите Н. Н., А. Т., А. П., В. П., Е. Р., Л. С. и К. Д., депозирани в хода на съдебното следствие, нито от тези на св. Х.Е. и св. Ю.П., разпитани също пред съда, и то – без да посочи по какви съображения не е ползвал така събраните доказателствени източници. Вярно е, че при изброяване на доказателствените източници, които е ползвал при формиране на изводите си по фактите, съдът не е направил отбелязване относно местонахождението на показанията на св. С. в кориците на досъдебното производство, но изброяването на показанията на тази свидетелка между тези на св. П. и св. П. от досъдебна фаза позволява еднозначен извод, че е имал предвид показанията на тази свидетелка именно депозирани пред водещия разследването.

Така, първият съд напълно е игнорирал голям обем доказателствени средства, без да изложи каквито и да било съображения за това.

Действително, съдът е свободен да дискредитира определени доказателствени източници, включително и събрани по реда на чл. 18 и чл. 19 от НПК, като ползва при формиране на изводите си по фактите доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство, при съблюдаване на императивните предписания за това и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния процесуален ред. Това, обаче, налага в мотивите към присъдата си съдът да изложи съображения по отношение на евентуално констатирани противоречия между доказателствените средства, събрани на двете фази на производството и по отношение на това, кои от тези доказателствени източници не кредитира с доверие и по какви съображения. В тази насока е и императивната законова разпоредба на чл. 305, ал. 3 от НПК, явяваща се процесуална гаранция и за правото на защита на страните в производството.

В конкретния по делото случай, съдът, от една страна, е изложил съображения, че „Събраните в производството доказателства са единни и непротиворечиви в своята съвкупност. АнА.зирани по отделно и самостоятелно те не разкриват съществени и основни фактически противоречия. Всеки един от свидетелите, съобразно субективната възможност да го стори, при отчитане на изминА.я период от време от настъпване на фактите, които е възприел до разпита пред съда, излага сведения. Те се намират в основната си част в смислово единство, както с показанията на останА.те свидетели, така и с приобщените писмени доказателства.“ (вж. отново л. 104/гръб от съдебното производство), но от друга изцяло е изключил от доказателствената съвкупност, на която е основал изводите си по фактите, гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното следствие. Последното би било обяснимо единствено в случай, че беше констатирал съществени противоречия между показанията на свидетелите, депозирани в двете фази на производството и беше кредитирал показанията им, снети на досъдебна фаза.