Решение № 914 от 20.07.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 914 гр. Варна, 20.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова

А. В. Цветков при участието на секретаря Елена Ян. Петрова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100500888 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба вх. № 19345/14.03.2023 г. от ЗД „Бул Инс“ АД, гр. София, срещу Решение № 668/01.03.2023г. по гр.д. 2163/2022г. по описа на ВРС, в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на А. Т. Х. сумата над 3000,00 лева до присъдените 9000,00 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от въззиваемата страна и сумата над 4 000,00 лева до присъдените 6 000,00 лева за обезщетяване на имуществени вреди, причинени на собствения на въззиваемата страна л.а. „Мерцедес С220“ с ДК № *****, настъпили в резултат на реализирано на 18.10.2019 г. ПТП по вина на водача на л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с ДК № *****, застрахован по договор гражданска отговорност при застрахователя, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 30.11.2020 г. до окончателното им изплащане.

Във въззивната жалба се претендира отмяна на постановеното решение в атакуваните му части. По отношение на определения размер на обезщетението за неимуществените вреди се посочва, че вследствие на пътния инцидент А. Х. е получил повърхностни наранявания, като липсвали данни за наличие на по-сериозни увреждания. За адекватен размер за обезщетяването на неимуществените вреди, понесени от увреденото лице, счита сумата от 3000 лева, а уважената претенция – за прекомерна и неотговаряща на тежестта на травмата и икономическата конюнктура в страната, както и трайно установената съдебна 1 практика. По отношение на обезщетението за имуществени вреди по л.а. „Мерцедес" въззивникът счита, че след като съгласно АТЕ стойността на процесния лек автомобил е определена в размер на 6 000 лева и по него са установени запазени части, то определянето на обезщетение в размер равен на пазарната стойност на вещта би довело до обогатяване на ищеца. Стойността на запазените части следвало да се приспадне от действителната стойност на лекия автомобил. Оспорва се посочената от вещото лице пазарна стойност на автомобила, тъй като не представлявала осреднена такава, а най-високата за пазара по цени предлагане. Счита, че възражението за „тотална щета“ не е преклудирано, а снемането от отчет на МПС, което е „тотална щета" е задължение на страната, която претендира обезщетение.

В подаден отговор въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна като счита първоинстанционният съдебен акт за правилен и законосъобразен и моли за неговото потвърждаване.

В писмено становище въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата и се позовава на съдебна практика относно приложението на закона и размер на присъдени обезщетения за подобни случаи.

Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез процесуален представител изразява становище за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноски. Акцентира върху липсата на съпричиняване за разлика от случаите, за които се отнася цитираната от въззивника съдебна практика.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл. 267, ал. 1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

ВРС е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, за осъждане на ответника "ЗД "Бул Инс"" АД, гр. София, да заплати на ищеца сумата от 14 700,00 лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди, причинени в резултат на реализирано на 18.10.2019 г. ПТП по вина на водача на л.а.

„Сузуки Гранд Витара“ с ДК № *****, застрахован по договор гражданска отговорност при ответното дружество, както и за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 6000,00 2 лв. (след допуснато изменение посредством увеличаване размера на иска по реда на чл. 214 от ГПК), представляваща имуществени вреди, настъпили по собствения на ищеца л.а.

„Мерцедес С220“ с ДК № *****, вследствие на същото ПТП, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 18.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът поддържа претърпени в резултат на настъпилото застрахователно събитие телесни увреждания – отток на двете колена, отток на десен глезен, контузия на корема с кръвонасядания на коремна стена. Описва претърпените болки и страдания и тяхната продължителност. Твърди психически страдания, изразяващи се в стрес, паника, шок, страх.

Твърди настъпили увреждания и по управлявания от ищеца л.а. „Мерцедес С220“. Твърди, че е налице тотална щета.

В писмен отговор ответникът оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „Сузуки“, оспорва последният да е действал противоправно и виновно. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва размера на претенцията като прекомерно висока и не отговаряща на принципа на справедливостта.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

С оглед предмета на жалбата, решението на ВРС е влязло в законна сила в частта, с която е уважен искът на А. Т. Х. за неимуществени вреди в размер на 3 000 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020 г. до окончателното изплащане, и за имуществени вреди в размер на 4 000 лева ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020 г. до окончателното изплащане. Следователно, в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо са разрешени всички спорни въпроси, касаещи настъпването на застрахователното събитие, неговата противоправност, вината на делинквента, настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на ищцата, тяхната причинна връзка с извършеното деяние и наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към момента на ПТП, обуславяща отговорността на ответника по предявените срещу него преки искове с правно основание чл. 432 от К3, както и периода, за който се дължи обезщетение за забава.

В частност, безспорно установено е наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с ДК № *****, обективирана в застрахователна полица ***** на "ЗД "БУЛ ИНС"" АД. Установено е, че на 18.10.2019 г. в с. Езерово е станало ПТП с участници Станислав Жеков Савов, управлявал л.а. „Сузуки Гранд Витара“ с ДК № ***** и А. Т. Х., управлявал л.а. „Мерцедес С220“ с ДК № *****, при което по второто МПС е настъпила деформация по цялата предна част, както и други вреди, а ищецът е претърпял контузия на ляво рамо и контузии на ляв и десен крак и свързани с това физически и психически болки и страдания. Безспорно между страните е и обстоятелство, че ищецът е отправил писмена претенция до ответното дружество през ноември 2020 г., т.е. най-късно на 30.11.2020 г.

3

Спорни между страните във въззивното производство са въпросите за справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди и размера на обезщетението за имуществени вреди.

Относно неимуществените вреди:

Видно от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната СМЕ, оспорено от ответника, което съдът кредитира като ясно, изчерпателно и обосновано, в резултат на ПТП ищецът е получил контузия на шията, контузия на гръдния кош в областта на лявата ключица и дясната гръдноключична става, контузия на корема, контузия в областта на дясната гривнена става, контузия на двете колена, контузия на дясното стъпало, навяхване в областта на дясната глезенна става с увреждане на връзки под и пред външния малеол. Експертът сочи, че травмите са в причинна връзка с ПТП и в съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота, обичайно отзвучаващо за около 2-3 седмици. Контузиите на шията, гръдния кош, корема, двете колена са отзвучали без дефицит. Установен е травматичен артрит на дясната гръдноключична става с болки, който според категоричното становище на вещото лице е във връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие. Като резултат от навяхването на областта на десния глезен е налична известна нестабилност в дясната глезенна става и болезненост. Не се налага оперативно лечение. Вещото лице сочи, че подобен род страдания много често остават пожизнени и в една или друга степен се обострят при промяна на времето, при физически усилия, при натоварвания и ескалират с възрастта. Ищецът е практически възстановен, включително движенията на крайниците в основния си обем с изключение на травматичния артрит. Поддържа, че травмата на корема може да се получи от обезопасителния колан.

Видно от прието заключение на вещото лице по допуснатата СПЕ, неоспорено от страните, вследствие на ПТП ищецът е преминал през период на разстройство в адаптацията с тревожно-фобийна симптоматика. Към момента психичният статус на ищеца е без отклонения, с изключение на спорадични ситуационни страхови изживявания към ситуации наподобяващи инцидента, които нямат изразеността на фобия. Разстройството в адаптацията е продължило по-кратко от обичайните седем-осем месеца, тъй като травмите не са тежки.

От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК като взема предвид възможната тяхна заинтересованост в полза на ищеца, в се потвърждават констатираните от вещите лица физически и психически увреждания.

Съдът не кредитира показанията на свидетелката Ж. Х.а – сестра на ищеца в частта, според която описва неимоверни физически неудобства и психически болки и страдания, несъответстващи на фактически преживените травми. Показанията на свидетелката С. Х.а – майка на ищеца, съдът намира за достоверни в частта, съответстваща на медицинската документация и дадените от вещите лица заключения. В останалата част същите не се кредитират.

Съобразно критерия за справедливост установен в чл. 52 от ЗЗД и съгласно задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно 4 съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена трудоспособност и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и установената в тази насока съдебна практика.

В случая се касае за физически травми, които причиняват временно разстройство на здравето неопасно за живота. Към момента на ПТП пострадалият е бил на възраст 27 години. Не са налице фрактури или други тежки увреждания на телесния интегритет като изкълчвания, мозъчно сътресение и пр. Причинените травми са довели до неудобства, физически болки и дискомфорт, които според експертизата обичайно отшумяват за около 23 седмици, но ищецът продължава да се оплаква от болки в някои от засегнатите области.