Решение № 172 от 26.05.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Перник , 26.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от РЕНИ П. КОВАЧКА Въззивно гражданско дело № 20211700500168 по описа за 2021 година

С Решение № 260345/09.10.2020год., постановено по гр.дело № 1561/2018год. по описа на Районен съд –Перник е признато за установено ,че А. И. А. дължи на Р.Д. А. сумата от 3050лева , представляваща главница по Предварителен договор за продажба на МПС от ***год. с нотариална заверка на подписите с рег.№ ***год. по описа на Нотариус И.

Б. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК-05.01.2017год. до окончателното й изплащане ,за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 037/2017год. по описа на ПРС.

Със същото решение А.А. е осъден да заплати на Р.Д. сумата от 1000 лева , представляваща неустойка по чл.9 от Предварителния договор за продажба на МПС от ***год.,к акто и сумата от 1 292лева направени разноски в исковото и заповедно производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А.А. с искане то да бъде отменено и постановено ново за отхвърляне на предявения против него искове,ведно с произтичащите от това последици. Счита, че неправилно районния съд е счел за неоснователно направеното от него възражение за погасителна давност, както и за недоказано възражението му за заплащане на претендираната от ищеца продажна цена.

1

Сочи ,че няма вина за настъпилото ПТП,при което е увреден процесния автомобил, както и че необосновано районния съд не е приложил разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗЗД и чл.81 от ЗЗД по отношение иска за заплащане на уговорена в предварителния договор неустойка.

Въззиваемият Р.Р. е депозирал писмен отговор , в който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба и прави искане за нейното отхвърляне , ведно с произтичащите от това последици.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на наведените в жалбата доводи:

Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 вр. чл.415 ал.1 от ГПК вр. с чл.86 от ЗЗД.,съединен с иск по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД. Установителният иск е предявен след проведено заповедно производство, образувано по заявление от Р.Р. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против А.А. за сума в размер на 3050 лева, представляваща неизпълнено задължение по Предварителен договор за продажба на МПС от ***год. ,ведно със законната лихва ,считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. Със същото заявление е поискано издаване на заповед за изпълнение и за сумата от 1000лева , представляваща уговорена неустойка в чл.9 по същия предварителен договор .Искането е отказано от заповедния съд с разпореждане от 06.01.2017год. , което е потвърдено от въззивния съд с Определение № 688/10.08.2017год.

Горното ,както и подаденото възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на сумата по заповедта за изпълнение е предпоставило и предявяване на иска по иска по чл.422 от ГПК касателно сумата от 3050лева и съединяването му с иска по чл.79 от ЗЗД вр. с чл.92 от ЗЗД касателно сумата от 1000лева.

В исковата молба ищецът Р.Р. твърди ,че на ***год. е сключил с ответника А.А. предварителен договор за продажба на МПС-лек автомобил марка « Опел» ,модел « Омега» ,рама ***, двигател № *** с рег.№ ***,по който има качеството продавач, а ответника – качеството купувач. Сочи ,че между тях е уговорена продажна цена в размер на 3050лева платима разсрочено както следва : сума в размер на 300лева платима на ***год., а остатъка от 2750лева платима до 12 число на всеки месец на равни месечни вноски в размер на 250лева до ***год. Разяснява ,че с купувача са се договорили окончателния договор за покупко-продажба на лекия автомобил да се сключи в срок до ***год.,като в случай че не бъде уговорена по –ранна дата, са се задължили да се явят на ***год. в кантората на нотариус за изповядване на сделката. Сочи ,че е предал владението върху автомобила на ответника в деня на подписване на предварителния договор,въпреки което същият не му е заплатил продажна цена в уговорените срокове. Твърди че е изпратил две покани на ответника за изпълнение на поетите с предварителния договор задължения,въпреки което и към настоящия момент последния нито му е изплатил продажната цена,нито се е явил при 2 нотариус за сключване на окончателен договор. Последното му дава основание да претендира заплащане и на уговорената в чл.9 от предварителния договор неустойка. Сочи ,че ответникът е отказал сключване на окончателен договор, както и че към настоящия момент лекия автомобил, предмет на предварителния договор, не е в състоянието,в което е бил към момента на подписване на договора,тъй като е даден от ответника за разкомплектоване.

Ответникът е депозирал писмен отговор,в който е оспорил по основание и размер предявените искове и е направил възражение за погасяването им по давност и чрез плащане . Определя твърденията в исковата молба като неверни и отрича да е отказвал получаването на покани от ищеца. Не оспорва сключването на предварителен договор с ищеца при посочените от него клаузи,но твърди ,че няколко дни след сключването на предварителния договор е претърпял пътно-транспортно произшествие,в резултат на което автомобилът бил сериозно повреден. Твърди ,че е нямал финансови средства да ремонтира автомобила, отказ за това получил и от ищеца,поради което и по взаимно устно споразумение с него е започнал да го разпродава на части като получените суми е предавал на ищеца. Сочи, че въпреки неговото настояване и обещанията на ищеца,последният не „оправил нещата пред нотариус“ и продължавал да взима парите от продажбата на части,които възлизали на сума в размер на 1000лева. Сочи ,че през м.***год. заедно с ищеца са предали купето от автомобила за скрап и са се били разбрали ,че вече не съществува предмета на предварителния договор и не следва да се явят пред нотариус ,поради което не се явил на уговорената дата. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Районният съд е уважил предявените искове изцяло ,считайки ги за основателни и доказани,а направеното от ответника възражение за погасяването им по давност- за неоснователно.

От фактическата страна по делото се установява следното :

На ***год. е сключен между страните предварителен договор за покупко-продажба на МПС,по силата на който Р.Р., като продавач, се е задължил да продаде на А.А., като купувач, лек автомобил марка „ Опел“ , модел « Омега» , рама ***, двигател № *** с рег.№ *** за сумата от 3050лева. Страните са уговорили част от продажната цена, а именно 300лева да бъде пратена на ***год., а станалата част в размер на 2 750лева да бъде заплатена до ***год. на равни месечни вноски от по 250лева до 12 число на всеки месец. С договора страните са се задължили да сключат окончателен договор до ***год.,като в случай , че не уговорят по-ранна дата, са се задължили да се явяват на ***год. в 11.00 часа в кантората на нотариус И. П.- Б. за сключването му.В чл.4 от договора е посочено, че владението на автомобила се предава на купувача в деня на подписване на настоящия договор, а в чл.9- че при отказ от страна на купувача, в случай, че процесния автомобил, не е във вида и в състоянието към датата на подписване на договора, която промяна е настъпила в следствие на претърпяно ПТП, купувачът губи платените суми и дължи неустойка в размер на 3

1000лева.

По делото е представено Удостоверение от ***год., от което се установява ,че на ***год. ищецът е заявил полицейските органи ,че е пострадал от престъпление по чл.206, ал.1 от НК, при което А.А. на неустановена дата в периода от ***год. до ***год. в *** противозаконно е присвоил чужда движима вещ /лек автомобил марка „ Опел“, модел „ Омега „ с рег.№ *** собственост на Р.Р. , на стойност 3050лева , която е владял като по случая е образувано досъдебно производство № 81/2016год. по описа на *** РПУ гр. П..

С Присъда № 510/02.09.2019год. ,постановена по нох дело №121/2019год. ответникът А.А. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, в условията на продължавано престъпление,противозаконно е присвоил /продал на неустановени лица и издал в пункт за черни и цветни метали/ чужди движими вещи /1бр.

Двигател за л.а марка/модел „Опел Омега" серия ***, лети джанти - комплект 4бр.,1бр.газова уредба,1бр. датчик на разпределителен вал и купе от лек автомобил марка „Опел", модел „Омега" с рег.№ ***/, собственост на Р. Д. Р., на обща стойност 2425.00 лева, които е владеел както следва:

-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - 1бр. двигател за л.а марка/модел „Опел Омега" серия ***, собственост на Р. Д. Р., на стойност 750.00 лева, която владеел;

-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужди движими вещи - лети джанти - комплект 4бр., собственост на Р. Д. Р., на стойност 450.00 лева, които владеел;

-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - 1бр. газова уредба, собственост на Р. Д.

Р., на стойност 880.00 лева, която владеел;

-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - 1бр. датик на разпределителен вал, собственост на Р. Д. Р., на стойност 45.00 лева, която владеел;

-На неустановена дата в периода от *** г. до *** г. в ***, противозаконно е присвоил /продал на неустановено лице/ чужда движима вещ - купе от лек автомобил марка/модел „Опел Омега" серия ***, собственост на Р. Д. Р., на стойност 300.00 лева, която е владеел престъпление по чл.206,ал.1, вр.чл.26 от НК, поради което на основание чл. 304 от НК го оправдава изцяло по повдигнатото обвинение.

От приложено съобщение от ***год. от Община Перник, местни данъци и такси е видно ,че към ***год. на ищеца са му начислявани данъци за процесния автомобил в общ размер на 1362.75лева.

4

Автомобилът, предмет на предварителния договор, е с прекратена регистрация на ***год. поради разкомплектоване и това се установява от представено Удостоверение от МВР- С-Р Пътна полиция –П. от ***год.

По делото е представена покана от 18.03.2015год. от ищеца към ответника за заплащане на дължащи се суми по предварителен договор за покупко-продажба на лек автомобил „ Опел“ ,както и за явяване на ***год. за сключване на окончателен договор в кантората на нотариус М. М.. Към същата са представени две разписки за доставяне ,като върху първата фигурира подпис и дата на получаване ***год.,но не е посочено име на получател , нито съдържанието на доставеното писмо, а върху втората-липсва дата на получаване и подпис, въпреки че е посочен вида на доставката- „ покана МПС“.

По делото е разпитан като свидетел Т. Х. Х., който сочи ,че ответникът е купил от Р. лек автомобил „ Опел“, модел „ Омега“ за сума от около 3000лева ,която е следвало да му заплати. Сочи ,че продажбата е извършена в края на ***год.,както и че след това ответника катострофирал с продадения автомобил. Разяснява ,че от ответника знае ,че в резултат на пътно-транспортното произшествие автомобилът бил изцяло деформиран,поради което и продавача- Р. и неговия приятел се разбрали А. да го продаде на части. Свидетелят, сочи ,че продажната цена на автомобила е изцяло заплатена от ответника на Р., като заявява ,че е виждал лично ответника да предава суми на лице,за което обаче не е сигурен че е именно Р..

По делото е разпитан и П. Л. В. , който знае,че А. е купувал автомобил. Установява, че е карал два пъти ответника на пазара в *** , за да даде пари на човека,на когото изплаща колата. Не е виждал човека ,на който е А. е плащал парите, нито е бил свидетел на тяхното предаване,поради което не може да посочи техния размер.