Решение № 304 от 24.09.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр. Червен бряг, 24.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Веселка Ив. Велчева като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20244440100923 по описа за 2024 година на Червенобрежки районен съд – специален регистър на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие

В РС – Червен бряг е постъпила молба от М. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и адрес за призоваване в с. *** подадена чрез адв. Ц. Ц. от ПлАК, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Екзарх Йосиф“ № 10 против Н. Ц. Д., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и адрес за призоваване в гр. *** за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН. Образувано е гр.д. № 923/2024 г. по описа на съда. С първоначалната молба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, включваща мярката по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН - „задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие, забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;“, а именно жилищата в гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и с. ***, без посочване адрес на месторабота и места за социален контакт. Иска се и налагане на глоба в размер на 1000.00 лв., което наказание не намира своята правна обосновка в нито една от разпоредбите на Закона за защита от домашно насилие. В молбата единствено се твърди, за проведен телефонен разговор между молителката и ответника, в който той я е заплашил, че ще отиде до собственото си жилище, което в момента се ползва от молителката без правно основание, ще го разбие и ще прави каквото си иска, както и я е нарекъл, с думата „боклук“. Счита, че това е изпълнило състава на разпоредбата на чл.18, ал.1 от с.з. и това представляват „данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото 1 лице“. Твърди се многократни случаи на психически и физически тормоз още от детството й, без да се сочат конкретни периоди, деяния, и др. каквото и да е.

МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована се явява лично и с адв. Ц. Ц. от ПлАК, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Претендира разноски.

ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. И. В. от АК – Ловеч. Оспорва изцяло молбата. Изразява становище, че от години не комуникира с молителката и не е извършил каквото и да е деяние спрямо ищцата, което да бъде прието като акт на домашно насилие. Претендира разноски.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено от страните е, че молителката и ответника са дъщеря и баща. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр.Червен бряг.

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.

По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; Решение на ЧРС за прекратен граждански брак; Решение на ТЕЛК; у-е за раждане; нотариален акт за собственост на недвижим имот – всички в заверени копия. В хода на производството са приобщени и материалите по преписка образувана в РУ – Червен бряг по сигнал на ответника срещу ищцата.

По делото като свидетел е разпитан: ГНГ – приятел на майката на молителката и живеещ със нея на семейни начала.

Разпитан в о.с.з. свидетеля дава показания, че присъствал на телефонен разговор, на който чул някой да нарича молителката „боклук“, тя му казала, че това бил баща й, с когото не си говорели от години и били в обтегнати отношения след развода с майка й. Последния не познава ответника и никога не е разговарял с него.

Особеното положение в процеса, което има разпитания по делото свидетел – близък до молителката и това може да го мотивира да бъде тенденциозен и необективен. Това налага съда, когато преценява показанията му и да ги подложи на много подробен и задълбочен анализ въпреки това не успя да открие точни и ясни данни за извършен акт на домашно насилие, още повече същия да носи елемента на заплаха, тъй като ответника с нищо не е дал повод в последните години да е извършил нещо, което дори да навежда на мисълта, че би могъл да застраши живота или здравето на молителката. Нещо повече, свидетеля не познава и няма как да знае или разпознае гласа на ответника , дори да е чул нещо по телефона.

Липсват и очевидци на твърдения от молителката случай на домашно насилие.

2

От съвкупната преценка на приложените с молбата писмени доказателства и показанията на свидетеля не се установи, че ответника е причинил насилие на молителката в описания в молбата случай. Установените от показанията на свидетеля факти опровергават изцяло твърденията на молителката изнесени в молбата. Преследваната от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ цел е да защити действителните жертви на домашно насилие, като даде бърза, ефективна и своевременна защита на пострадалите от домашно насилие лица, които са поставени в риск. Съгласно легалната дефиниция в разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗЗДН, домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Физическото домашно насилие от своя страна се изразява в неслучайно физическо посегателство, което може да има множество проявни форми включително и нанасянето на телесни травми. Гореописаните форми на насилие представляват домашно насилие спрямо което ЗЗДН е в състояние да предостави закрила на пострадалите лица. Настоящата инстанция приема, че не е налице акт на домашно насилие по смисъла на чл.2, ал.1, предл. първо, трето и четвърто от ЗЗДН – физическо, психическо или емоционално домашно насилие, извършен от ответника Н. Д. на 25.07.2024 г. В процесния случай съдът намира, че не са налице основания да бъде ангажирана отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. При така обсъдените доказателства и направени изводи въз основа на съвкупната им преценка съдът прие за установено, че не се доказа по несъмнен начин твърденият от молителката случай на домашно насилие причинено й от ответника по молбата, поради което същата се явява недоказана, а от там и неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По разноските: При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с § 1 Заключителните разпоредби и чл.11, ал.3 от Закона за защита срещу домашното насилие молителката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв. и на ответника направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600.00 лв. Водим от горното, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на М. Н. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, *** и адрес за призоваване в с. *** подадена чрез адв. Ц. Ц. от ПлАК, с адрес: гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. „Екзарх Йосиф“ № 10 против Н. Ц. Д., с ЕГН ********** от гр.

Червен бряг, обл. Плевен, *** и адрес за призоваване в гр. *** за издаване на заповед за защита от домашно насилие по ЗЗДН, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН М. Н. Д., с ЕГН ********** да заплати по сметка на РС – Червен бряг държавна такса в размер на 25.00 лв.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М. Н. Д., с ЕГН ********** да заплати на Н. Ц.

Д., с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 600.00 /шестстотин/ лева.

3

Решението подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от постановяването му пред Плевенски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________

4