Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1436 от 13.05.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно частно търговско дело 721/2025
Вид
Определение № 1436
Подписан
13.05.2025
В сила
13.05.2025
Състав
Елеонора Чаначева, Елена Арнаучкова, Васил Христакиев

Цитирани разпоредби

  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.374 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.29, ал.1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1436 гр. София, 13.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елена Арнаучкова Частно касационно търговско дело № 20258003900721 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, вх.№ 4024/14.02.2025г. по вх.рег. на САС, подадена от „Г.мот“ ЕООД, чрез управителя Л. Б., срещу определение по възз.ч.гр.д.№ 258/2025г. на САС.

В частната жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, а искането е за неговата отмяна.

Не е постъпил писмен отговор.

Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията в производството, приема следното:

Първоинстанционното производство, т.д.№ 1763/2024г. на СГС, е образувано по искова молба на Г. Г. против „Г.мот“ ЕООД, с която са предявени искове с правно основание чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ за установяване несъществуването на вписано обстоятелство.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба, вх.№ 142073/20.12.2024г., на „Г.мот“ ЕООД срещу постановеното по чл.374 ГПК определение № 4893/18.01.2024г. по т.д.№ 1763/2024г. на СГС в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането му за допускане на свидетел. Съставът на апелативния съд е приел, че обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, които подлежат на самостоятелна въззивна проверка. Изтъкнал е, че определенията по чл.146 и чл.374 ГПК не преграждат по-нататъшното развитие на делото и обжалването им не е изрично посочено в закона, те са оттегляеми и могат да бъдат 1 отменени или изменени от съда при изменение на обстоятелствата, грешка или опущение, а правилността им се преценява във въззивното производство.

Тези изводи следва да бъдат изцяло споделени.

Съгласно чл.274, ал.1 ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат две категории определения: преграждащите по-нататъшното развитие на производството /т.1/ и посочените изрично в закона /т.2/. Всички останали определения, които не попадат в тези категории, не подлежат на самостоятелно обжалване, а проверката за тяхната законосъобразност се извършва при обжалването на крайния акт, с който приключва производството пред съответната инстанция.

Постановеното по чл.374 ГПК първоинстанционното определение в обжалваната част, с която е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за допускане на свидетел, не попада в категорията на подлежащите на обжалване определения по чл.274, ал.1 ГПК, тъй като нито е преграждащо развитието на производството, нито в процесуалния закон е предвидена възможност за обжалване на определение с такова съдържание.

Ето защо, тъй като частната жалба, като процесуално недопустима, правилно е оставена без разглеждане, определението следва да бъде потвърдено.

Поради изложеното, съставът на I т. о.:

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение по възз.ч.гр.д.№ 258/2025г. на САС.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2