Решение № 97 от 01.03.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Плевен, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Чавдар Ив. Попов при участието на секретаря Никол Н. Ненова като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно наказателно дело № 20234430200224 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното :

ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. ОТ ЗАНН.

Обжалван е е.ф. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система *** № *** от ***г. издадено от ***, с който на основание *** от ЗДвП на В. Д. Ш. с ЕГН:

********** от гр.П., ул.“В.Б.“ *** е наложено административно наказание – глоба в размер на *** за извършено нарушение по *** от ЗДвП.

Жалбоподателят В. Д. Ш. – редовно призован, явява се лично, като моли да бъде анулиран издадения му фиш.

Административнонаказващият орган ОД на МВР П., редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:

Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана. Същата е подадена в срока по чл. *** от ЗДвП.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното: На ***г. в *** часа в Извън населено място ***, км *** с посока на движение гр.П. наказващият орган е установенил нарушение с *** с номер *** с МПС лек автомобил М. *** с рег. № *** е засечен л.а. със скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ***, при разрешена стойност на скоростта *** е установена стойност на скоростта ***, като превишената стойност на скоростта е ***. Собственик, на когото е регистрирано МПС ползвател е В. Д. Ш. с ЕГН: ********** от гр.П., 1 ул.“В.Б.“ ***.

В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил в ОДМВР – гр.П. писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени възражения в срока по *** от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка не се установява по категоричен начин о т приложените към делото писмени доказателства, а именно: е.ф. *** с № ***; снимков материал от ***г. с установено нарушение в ***ч. на МПС - л.а.

М. *** с per. № ***; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № ***.; заверени копия на протоколи от първоначални проверка ***. и последваща проверка с ***. на средство за измерване; копие на заповед рег.***г. за определяне на служителите, които да въвеждат електронни фишове и копие на заповед с per. ***.; копие на заповед *** на Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на ел. фиш; копие на заповед ***г. за изменение и допълнение на ***на Министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на ел. фиш; копие на заповед с peг.

***г. за утвърждаване на ,.*** (СПУКС), тип ***; копие на протокол с peг.

***г. за извършено обучение за работа с технически средства (СПУКС), на служителите в група „м.а.“ *** степен в „***“, сектор „п.п.“, към отдел „о.п.“, при ОД на МВР - П.; копие на протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система с peг. ***г. и копие на снимка разположение на техническото средство; копие на протокол с peг. ***г. относно въвеждане в експлоатация на *** и работата на служителите в сектор „п.п.“ при ОДМВР – П.; разписката за връчен е.ф. *** с № *** към момента на окомплектоване на преписката не е пристигнала в Сектор „ПП“ при ОДМВР - П.; Разпечатка от ***, от която е видно че е.ф. *** с № *** е връчен на ***г. с отразена дата на обжалване ***г.; справка *** “***“ за МПС с peг. № ***; справка нарушител водач на В. Д. Ш..

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът намери депозираната жалба за основателна по следните съображения:

На първо място, в издадения е.ф. е допуснато неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят е бил санкциониран, за извършено от него нарушение на чл.21, ал.2 вр.чл.21, ал.1 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП гласи, че: „Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.“ Следва да се отбележи, че тази разпоредба не съдържа конкретно задължение към водачите на ППС, а уточнява каква трябва да е скоростта, когато същата е различна от посочените в ал.1 на същия член, поради което се указва с допълнителен пътен знак. Именно поради това обстоятелство, не е възможно нейното нарушаване. Безспорно според съда несъответствието между нарушените разпоредби представлява нарушение на материалния закон,ограничаващо правото на жалбоподателя да разбере за извършването на кое конкретно нарушение е санкциониран.

На следващо място, следва да се отбележи, че наказващия орган много общо е квалифицирал извършеното нарушение като е посочил чл.21, ал.1 от 2

ЗДвП, която въвежда позволените стойности на скоростта, с които водачите на ППС трябва да се движат и които не трябва да превишават. На следващо място, като основание за налагане на санкцията наказващият орган е посочил чл.189, ал.4 от ЗДвП която също е твърде обща разпоредба и в която се съдържат задължителните реквизити, които трябва да съдържа издаденият е.ф., а именно териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото; датата; точния час на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размера на глобата; срока; сметката; начините за доброволното й заплащане.

Административнонаказващият орган е направил връзка с чл.182, ал.4 от ЗДвП, като в нея са уредени санкциите при повторност на нарушение по изброените точки. Безспорно, според съда, е налице неяснота по отношение на това в коя точно алинея и точка на чл.182 от ЗДвП попада извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно дали е управлявал МПС извън населено място или в населено място, тъй като предвидените наказания са различни по размер; с колко точно километра е превишил разрешената скорост и по коя точка е квалифицирано нарушението. Прави впечатление, че цитираната разпоредба от наказващия орган, а именно чл.182, ал.4 от ЗДвП гласи следното: „когато нарушението по ал.1, т.1 – 5, ал.2 и ал.3, т.1- 5 е повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за повторно нарушение по ал.1, т.6 и ал.3, т.6 – предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от три месеца. Тази разпоредба от ЗДвП изисква пълна и ясна конкретизация от страна на наказващия орган относно извършеното нарушение и посочване на точната санкционна норма, с която следва да се квалифицира нарушението. Това е така, тъй като ясно е посочена в самата алинея, че при някои превишавания на скоростта е кумулативно предвидено още едно наказание, а именно лишаване от право да се управлява моторно превозно средство. В електронния фиш липсва конкретизацията, която е предвидил законодателя в ал. 2 на чл. 182 от ЗДП и която е абсолютно необходима за преценка на съставомерността по ал.4 от същият член. Следва да се отбележи, че административнонаказващият орган при прилагане на санкционната разпоредба, а именно чл.182, ал.4 от ЗДвП не е посочил доказателства относно извършване на твърдяното нарушение при условията на повторност, а това е изцяло в негова тежест.

На следващо място, следва да се посочи обстоятелството, че видно от приложения по делото снимков материал от ***г. на МПС – л.а. М. *** с рег.

№ *** / ***/, на процесната дата и час, на мястото с изписаните координати са се движели повече от един автомобил, като от приложените писмени материали не става ясно на какво основание е прието, че превишената скорост е именно скоростта на автомобила, управляван от Ш., което е самостоятелно основание за отмяна на електронният фиш. Т.е. липсват достатъчно ясни и непротиворечиви доказателства относно авторството на деянието.

На последно място, съдът счита за основателна тезата на 3 жалбоподателя, че посоченото във фиша ограничение на скоростта не се отнася за него, тъй като управляваният от него л.а. идва по друг път – без ограничението на скоростта, посочено във фиша. Не се представиха доказателства от наказващият орган, оборващи тезата на жалбоподателя.

Безспорно, според съда, неправилното приложение на материалния закон, недоказаността на нарушението, както и неправилното посочване на санкционната норма е съществено нарушение на процесуалните правила, които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и съответно до отмяна на електронния фиш.

Поради гореизложените съображения съдът счита, че следва да се отмени атакуваният фиш като незаконосъобразен.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ е.ф. за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система *** № *** от ***г. издадено от ***, с който на основание *** от ЗДвП на В. Д. Ш. с ЕГН:

********** от гр.П., ул.“В.Б.“ *** е наложено административно наказание – глоба в размер на *** за извършено нарушение по *** от ЗДвП.

Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Административен съд – Плевен.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 4