Решение № 241 от 02.04.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 241 гр. Благоевград, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20251210102558 по описа за 2025 година

Производството по настоящото гр.д.№2558/2025г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба вх.№26228/04.11.2025г., подадена от И. А. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Д, със седалище и адрес на управление гр.С представлявано от Р и Туправители, с която е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът И. А. К. не дължи на ответника на „Е сумите по издаден Изпълнителен лист от 13.12.2012г. по ч.гр.д.№3234/2012г. по описа на Районен съдБлагоевград.

В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело №330/2024г. по описа на ЧСИ А с рег.№701, с район на действие ОС-Благоевград, по молба на „Е, въз основа на издаден изпълнителен лист от 13.12.2012г. по ч.гр.д.№3234/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград.

Твърди се, че ищецът И. А. К., ЕГН **********, е осъден съгласно горепосочения изпълнителен лист да заплати на „Б Ф, следните суми: сумата от 317.92 лв. /триста и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница за погасяване на задължение по Договор за потребителски заем с номер C; сумата от 111.08 лв. - възнаградителна лихва за периода от 24.06.2011г. до 14.10.2011г.; сумата от 41.87 лв. - мораторна лихва за периода от 15.07.2011г. до 26.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. /сто лева/ - адвокатско възнаграждение.

Сочи се, че предходният взискател е образувал изпълнително дело 20137950400163 по описа на ЧСИ В, което е било прекратено на основание чл.433, ал.1,т.8 от ГПК на 29.04.2020г.

Навежда се, че вземането е цедирано на „Е по силата на сключен между „Е Договор за цесия.

Ищецът твърди, че не дължи сумите по издадения изпълнителен лист, тъй като същите се явяват погасени по давност.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва иска като неоснователен. Твърди, че по изп.дело №20137950400163 по описа на и изпълнително дело №330/2024г. по описа на Ч са извършвани изпълнителни действия, прекъсващи давността за вземането. Намира, че производството следва да се прекрати частично за сумата над 264.87 лв. за дължима главница по изпълнителния лист, поради плащане.

В съдебно заседание ищецът И. А. К. не се явява лично. Представлява се от упълномощен адвокат – адв.Е. П., която поддържа иска и моли за уважаването му.

1

Ответната страна „Е не изпраща свой представител в съдебно заседание.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното писмо от Ч В се установява, че на 22.02.2013г. по искане на „Б и въз основа на Изпълнителен лист от 13.12.2012г. по ч.гр.д.№3234/2012г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано изп.дело №163/2013г. срещу длъжника И. А. К.. С посочения изпълнителен лист И. А. К. е осъден да заплати на „Б следните суми: сумата от 317.92 лв.

/триста и седемнадесет лева и деветдесет и две стотинки/ - главница за погасяване на задължение по Договор за потребителски заем с номер C - 04570297/29.04.2011г.; сумата от 111.08 лв. - възнаградителна лихва за периода от 24.06.2011г. до 14.10.2011г.; сумата от 41.87 лв. - мораторна лихва за периода от 15.07.2011г. до 26.10.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 12.11.2012г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ - заплатена държавна такса и сумата от 100 лв. /сто лева/ адвокатско възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение по това дело е връчена на длъжника на 13.04.2013г. По изпълнителното дело на 08.05.2013г. е постъпила сума в размер на 537 лв., като от тях 487 лв. са платени на взискателя на 27.05.2013г., а 50 лв. – на Ч Изпълнително дело №163/2013г. по описа на Ч е прекратено с Постановление от 31.03.2020г. на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Изпълнителният титул е върнат на взискателя. Изпълнителното дело е унищожено на 26.06.2025г.

По молба вх.№04823/29.04.2024г. на „Е като взискател, е образувано изпълнително дело №330/2024г. по описа на Ч А, срещу длъжника И. А. К., въз основа на Изпълнителния лист от 13.12.2012г. по ч.гр.д.№3234/2012г. по описа на Р... Към молбата е приложено копие от Изпълнителния лист, както и Договор за цесия от 13.07.2020г., по силата на който БН, клон Б е цедирало на „Е вземанията си срещу длъжника И. А. К..

С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е поискал да се наложи запор върху банковите сметки на длъжника.

На 27.08.2024г. взискателят е поискал от Ч да се наложи запор на банковите сметки на длъжника, открити в О

На 28.08.2024г. е изпратено Запорно съобщение до „О за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, което е получено от банката на 30.08.2024г.

На 28.08.2024г. е изпратено Запорно съобщение до „Ю... за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, което е получено от банката на 29.08.2024г. На основание чл.508 от ГПК банката е отговорила, че запорът е наложен на 29.08.2024г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.439 от ГПК.

В случая ищецът – длъжник в изпълнително производство претендира защита по чл.439 от ГПК, като се позовава на изтекла погасителна давност за принудително събиране на вземането, удостоверено в издадения в полза на цедента изпълнителен лист.

С оглед изложените в молбата фактически твърдения претенцията по чл.439 от ГПК е допустима – молителят основава иска си на твърдение за факти, настъпили след издаване на заповедта за изпълнение на парично задължение и изпълнителния лист. При наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника /твърдение за факти, с които се отрича материалното право на взискателя/, предявеният иск по чл.439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността за принудително изпълнение. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл.118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесния иск съдебна защита – установяване недължимост на вземания поради погасена възможност за принудителното им изпълнение.

Съгласно чл.116, б.„в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Същинско действие за принудително изпълнение 2 обаче може да предприеме само съдебният изпълнител /или друг орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по несъстоятелността/ и то прекъсва давността; но давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, която не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.

Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до влизането в сила на постановлението за възлагане.

В Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящия случай давността за вземанията е прекъсната с издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист от 13.12.2012г., когато е започнала да тече 5- годишна давност по чл.117, ал.2 от ЗЗД /за вземания, установени със сила на пресъдено нещо/.

Изискването по чл.117, ал.2 от ЗЗД за петгодишен срок на новата давност, която тече от прекъсването на давността, се прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и с влязла в сила заповед за изпълнение. По молба на взискателя от 22.02.2013г. е образувано изп.д.№163/2013г. по описа на ЧСИ В Давност не е текла по време на образуваното изпълнително производство по силата на чл.115, ал.1, б.“ж“ от ЗЗД, съобразно действащото към онзи момент Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС. Извършената с т.10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълк.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС отмяна на Постановление №3/18.11.1980г. по гр.д.№3/1980г. на Пленума на ВС поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното решение, като даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това /Решение №170/17.09.2018г. по гр.д.№2382/2017г. на ВКС, IV г.о.; Решение №252/17.02.2020г. по гр.д.№1609/2019г. на ВКС, III г.о./. Следователно до 26.06.2015г. давността е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Давността е продължила да тече след 26.06.2015г.

За периода от 26.06.2015г. до датата на прекратяване на изпълнително дело №163/2013г. по описа на ЧСИ В - 31.03.2020г., няма данни да са предприеми от страна на взискателя действия по принудително изпълнение.

След като по делото не са ангажирани доказателства за действия, прекъсващи давността след дата 26.06.2015г., то към датата на образуване на последващото изп.дело №330/2024г. по описа на ЧСИ А... 5-годишната давност, погасяваща правото на принудително изпълнение, е била изтекла.

Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен като основателен.

3

С оглед изхода на спора, право на разноски има ищцовата страна.

По списък ищецът претендира следните разноски – 55 лв. за държавни такси и 680 лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Настоящият състав съобразявайки предмета на делото, материалния интерес, вида и количеството на извършената от адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че се касае за искове, по които има формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400 лв., съответстващ на минималния размер по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, до който размер възнаграждението следва да се намали.