Решение № 23558 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23558 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело № 20251110115924 по описа за 2025 година

Ищецът И. П. К. твърди, че след извършена справка в Централен кредитен регистър /ЦКР/ е установил, че има задължение към ответника в размер на 1 764 лв. с дата на издължаване 31.12.2016 г. Сочи, че след извършена справка в Камарата на частните съдебни изпълнители е установил, че срещу него няма образувани изпълнителни дела. С оглед изложеното твърди, че е изпратил до ответника покана с искане за предоставяне на информация, евентуално за заличаване на задължението от ЦКР в случай че е погасено по давност. Сочи, че на 10.03.2025 г. ответникът му е отговорил, че задължението произтича от Договор за кредит № PLUS-01164559, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което дружество прехвърлило вземанията произтичащи от договора за кредит на ответника. Твърди, че не е уведомен за извършеното прехвърляне на вземания. В отговора ответникът посочил и че задълженията не са погасени по давност.

Въз основа на изложеното ищецът претендира да бъде установено спрямо ответника, че същият не дължи на ответника следните суми: 1 764 лв., представляваща главница по Договор за кредит № PLUS-01164559, сключен между ищеца и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, което задължение е прехвърлено на ответника с договор за цесия, поради погасяване на правото на принудително изпълнение. Претендира разноски.

Ответникът „ЕОС М“ ЕООД оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Не оспорва, че вземането произтичащо от процесния договор за кредит му е прехвърлено с договор за цесия от 29.02.2016 г. Аргументира подробно, че има административно задължение да подава информация до ЦКР. Излага, че погасяването на правото на принудително изпълнение не погася самото вземане, т.к. последното продължава да съществува като „естествено“ и може да бъде изпълнено доброволно. Прилага към отговора на исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна. Счита, че същото е недължимо предвид липсата на действия по събиране на вземането.

От фактическа страна съдът установява следното:

От представената по делото Справка за кредитна задлъжнялост № БНБ2/6188/18.02.2025 г., издадена от Българската народна банка – Централен кредитен регистър, 1 се установява, че на името на ищеца И. П. К. е отразено задължение към ответника „ЕОС М“ ЕООД в размер на 1 764,00 лева, представляващо непогасена главница по договор за кредит, с посочена крайна дата за издължаване 31.12.2016 г. От справката се установява още, че задължението е отчетено като необслужвано, с просрочие над 360 дни, без данни за извършени плащания по главницата, като същото продължава да бъде отразявано в ЦКР и към 2025 г.

От представената Справка за образувани изпълнителни дела, изх. № 236/21.02.2025 г. на Камарата на частните съдебни изпълнители, се установява, че към датата на проверката срещу ищеца И. П. К. не са налице образувани висящи изпълнителни производства. В справката изрично е удостоверено, че по партидата на лицето не са вписвани изпълнителни дела, изпълнителни листове или други действия по принудително изпълнение.

От представената по делото покана до „ЕОС М“ ЕООД с вх. № СТМТ/2025/02/00182 от 26.02.2025 г. се установява, че ищецът, чрез процесуалния си представител, е отправил писмено искане до ответника за предоставяне на информация относно основанието, периода и размера на задължението, отразено в Централния кредитен регистър, както и за предприемане на действия по заличаването му в случай на погасяване по давност. В поканата изрично са изложени твърденията за изтекла погасителна давност, обусловени от крайния срок за издължаване 31.12.2016 г. и липсата на изпълнителни действия.

От представения отговор на поканата от „ЕОС М“ ЕООД, изх. № СТМТ/2025/02/00182 от 10.03.2025 г., се установява, че ответникът изрично оспорва възражението за погасяване по давност на задължението, като поддържа, че същото произтича от Договор за кредит № PLUS-01164559, сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и впоследствие прехвърлен по силата на договор за цесия. В отговора ответникът заявява, че към посочената дата задължението е в размер на 1 763,64 лева непогасена главница и приканва ищеца към доброволно уреждане на отношенията. Доказателството е относимо, тъй като установява наличието на реален и поддържан правен спор между страните относно съществуването и дължимостта на вземането.

От правна страна съдът приема следното:

Подадената искова молба е редовна, а предявения с нея иск е процесуално допустим.

Правният интерес на ищеца се извежда от обстоятелството, че ответникът поддържа съществуването на спорно вземане, като същото е отразено в Централния кредитен регистър и е предмет на извънсъдебни претенции. Поддържането на вземането като съществуващо, независимо от липсата на висящо изпълнително производство, създава несигурност в правната сфера на ищеца, която подлежи на отстраняване чрез установителен иск.

Възраженията на ответника за липса на правен интерес са неоснователни, доколкото предмет на настоящото производство не е заличаване на данни от ЦКР, а установяване на недължимост на претендираното вземане, което представлява гражданскоправен спор.

От събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира като допустими, относими и непротиворечиви, се установява, че ищецът И. П. К. е установил, след справка в Централния кредитен регистър към Българската народна банка, че на негово име е отразено задължение към ответника „ЕОС М“ ЕООД в размер на 1 764,00 лева, представляващо непогасена главница по договор за кредит, с посочена крайна дата за издължаване 31.12.2016 г. От справката от Централния кредитен регистър се установява, че задължението е отчетено като необслужвано, с просрочие над 360 дни, като същото продължава да бъде подавано към регистъра и към 2025 г., без данни за погасяване. От представената справка на Камарата на частните съдебни изпълнители се установява, че срещу ищеца не са били образувани изпълнителни дела, като липсват данни за предприети действия по принудително изпълнение за събиране на процесното вземане. Ищецът е отправил до ответника писмена покана, с която е поискал предоставяне на информация относно основанието и размера на задължението, както и заличаването му от ЦКР при наличие на погасяване по давност. С писмен отговор ответникът е оспорил възражението за давност, заявил е, че вземането произтича от договор за кредит № PLUS-01164559, сключен 2 с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и прехвърлен по силата на договор за цесия, и е поканил ищеца към доброволно уреждане.

Ответникът не е представил доказателства за предприети действия, които да са довели до прекъсване или спиране на погасителната давност.

Предмет на спора е дали ищецът дължи на ответника сумата от 1 764,00 лева, представляваща непогасена главница по договор за кредит, поради твърдяното погасяване по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

По делото е безспорно установено, че крайният срок за погасяване на процесното задължение е 31.12.2016 г. От тази дата започва да тече погасителната давност, която е изтекла на 01.01.2022 г. Ответникът не доказа да са предприемани действия по принудително изпълнение, нито други действия, които по смисъла на чл. 116 ЗЗД биха довели до прекъсване на давността. Липсват данни за съдебни производства, изпълнителни дела, признание на дълга от страна на ищеца или други правнорелевантни факти, които да обосноват спиране или прекъсване на давностния срок. Съдът приема, че изтичането на погасителната давност е надлежно релевирано от ищеца, поради което възможността за принудително събиране на вземането е погасена. В този смисъл, макар вземането да продължава да съществува като естествено по смисъла на чл. 118 ЗЗД, то е недължимо в смисъла на гражданския процес, доколкото не подлежи на принудително реализиране, а ответникът го поддържа като изискуемо и дължимо. Следователно предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен.

Възраженията на ответника, че погасяването по давност не води до погасяване на самото вземане, са принципно правилни като правна постановка, но не препятстват уважаването на отрицателния установителен иск, доколкото предмет на иска е установяване на недължимостта на вземането като изискуемо и подлежащо на принудително изпълнение.

Неоснователни са и възраженията, че липсва правен интерес поради нормативното задължение за подаване на данни към ЦКР, тъй като това задължение не изключва възможността съдът да се произнесе относно съществуването или несъществуването на дълга между страните.

При този изход на делото право на разноски има ищецът.

Същият претендира заплащане на 70, 56 лв. – държавна такса; 600 лв. адвокатско възнаграждение; 200 лв. – адвокатско възнаграждение за заплащане изготвяне и изпращане на извънсъдебна покана или сума в общ размер на 870, 56 лв.

Ответникът е направил възражение, че не дължи разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК или в условията на евентуалност е направил възражение за прекомерност. На първо място след внимателен прочит на отговора съдът достига до извода, че ответникът не е направил признание на иска. Поради това и разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК в случая е неприложима, тъй като законът изисква кумулативното наличие на недаване повод за завеждане на иска, което в случая е налице и признанието му от ответника, което не е сторено.

Основателно се явява възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че сума в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение за изпращане на извънсъдебна покана е недължимо, тъй като по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК се възлагат в тежест на ответника само разходи, които са извършени по повод на конкретното съдебно дело. На второ място по делото липсват каквито и да е доказателства за заплащането на тази сума. По отношение на сумата от 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.03.2025 г., в който е посочено, че сумата е платена в брой при неговото подписване – параграф трети, то същата се явява прекомерна с оглед естеството на спора. Съдът счита, че дължимото от ответника на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК адвокатско възнаграждение следва да е в размер на 3

300 лв. по следните мотиви: делото не е с фактическа и правна сложност, доказателствената тежест е била за ответника, ищецът е представил електронна справка. Съдът отчита вложеното време и труд за посещаване на ЧСИ с цел изготвяне на цитираната в мотивите справка.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, по отношение на „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, район „М“, ж.к. „М 4“, Бизнес Парк София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4, представлявано от управителите РИМ-Т и ТИВ, че И. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „ГМ“, бл. 56, вх. Г, ет. 4, ап. 63, не дължи сумата от 1 764,00 (хиляда седемстотин шестдесет и четири) лева, представляваща непогасена главница по Договор за кредит № PLUS-01164559, сключен между И. П. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, която сума е прехвърлена с договор за цесия на „ЕОС М“ ЕООД и е отразена в Централния кредитен регистър към Българската народна банка, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на И. П. К., ЕГН **********, направените по делото съдебно-деловодни разноски, както следва: 70,56 (седемдесет лева и петдесет и шест стотинки) лева – платена държавна такса; 300,00 (триста) лева – адвокатско възнаграждение или общо сумата 370,56 (триста и седемдесет лева и петдесет и шест стотинки) лева.