Решение № 1380 от 06.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1380 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Гергана Ж. Троянова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело № 20231100901247 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.135, ал.3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Национална агенция за приходите (НАП) срещу „А.С.М.

България“ ЕООД и „ЕМР Пропърти“ ЕООД за обявяване за относително недействителен спрямо ищеца на договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 99, том I, рег.№ 2971, дело № 97/18.05.2021г. на нотариус К.Б., по силата на който първият ответник е продал на втория два недвижими имота, както следва: 1.) търговска зала № 4 със застроена площ 120 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира, както и от правото на строеж, върху мястото, на което е построена – УПИ II, кв.47, м. Люлин – 3 мкр; 2.) магазин № 9, със застроена площ 13.88 кв.м., съставляващ имот с идентификатор № *** по КККР на гр.София, заедно със съответните части от общите части на сградата, в която се намира, както и от правото на строеж, върху мястото, на което е построена – УПИ II, кв.47, м. Люлин – 3 мкр.

Ищецът твърди, че „А.С.М. България“ ЕООД има публични задължения на обща стойност 4026914.13 лева за осигурителни вноски, наложени имуществени санкции по наказателни постановления и ДДС, установен с издаден на 06.06.2022г. ревизионен акт, връчен на данъчния субект на същата дата и влязъл в сила като необжалван.

Поддържа, че публичните задължения не могат да се удовлетворят, тъй като данъчно задълженото лице няма никакво имущество, защото наличното е било разпоредено с 1 оспорената сделка, като платената на дружеството продавач цена е била прехвърлена на следващия ден по лична сметка на управителя на дружеството продавач С.Б..

Поддържа, че с извършената продажба на недвижимите имоти първият ответник е целял да увреди ищеца, като се лиши от имуществото си, за което вторият ответник е знаел, тъй като: прехвърлителната сделка е осъществена на 18.05.2021г., а най-старото публично задължение е за м.04.2021г., което е изискуемо от 25.05.2021г.; управителят на дружеството продавач е баща на управителя на дружеството купувач; дружеството купувач е вписано и възникнало в правния мир няколко дни преди прехвърлителната сделка и никога не е развивало търговска дейност; двете дружества са имали едно и също седалище и адрес на управление; продажната цена е три пъти по-ниска от данъчната оценка за имотите; управителя на дружеството продавач е прехвърлил паричните средства, съставляващи цена на продадените имоти по своя лична банкова сметка на 19.05.2021г., т.е. един ден след продажбата; дружествените си дялове от капитала на дружеството продавач С.Б. е прехвърлил на 30.06.2021г. на друго лице.

Ответниците не са подали писмен отговор на исковата молба.

Дружеството „А.С.М България“ ЕООД е било уведомено с връчване на книжата по реда на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като същите са били изпратени на вписания в търговския регистър адрес: гр.София, ***, ет. 2, ап. офис Б (при съобразяване на обстоятелството, че адресът се намира в район Лозенец, а не както е посочено в регистъра – район Красно село), от където книжата са върнати с отбелязване на длъжностното лице връчител, че по данни на С.Д. – охрана на обекта, на адреса няма офис на тази фирма. Съобщението е върнато на 30.11.2023г.

Дружеството „ЕМР Пропърти“ ЕООД е било уведомено с връчване на книжата по реда на чл.50, ал.2 ГПК, тъй като същите са били изпратени на вписания в търговския регистър адрес: гр.София, ***, ет. 2, ап. офис Б, от където книжата са върнати с отбелязване на длъжностното лице връчител, че по данни на А.Д. – охрана на обекта, на адреса няма офис на тази фирма. Съобщението е върнато на 29.11.2023г. От справка в търговския регистър се установи, че търговецът е променил седалището и адреса на управление с вписване едва от 15.05.2024г., т.е. връчването по чл.50, ал.2 ГПК е надлежно осъществено.

След срока за отговор е постъпило становище от „ЕМР Пропърти“ ЕООД, с което оспорва иска като неоснователен с доводи, че управителят на това дружество не е знаел, че праводателят му е имал намерение да увреди кредитора си НАП, ако въобще такова намерение е било формирано, тъй като не му е известно, и отрича да има родствена връзка с управителя на „А.С.М България“ ЕООД С.Б., с когото имат само съвпадащи фамилни имена.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна следното:

2

Представен е нотариален акт № 99, том I, рег.№ 2971, дело № 97 от 18.05.2021г. на Б.П. – помощник-нотариус по заместване на нотариус К.Б., с който „А.С.М България“ ЕООД е продал на „ЕМР Пропърти“ ЕООД процесните имоти за цена в размер на 50000.00 лева при данъчна оценка за двата обекта от 146476.70 лева.

Отразено е в акта, че имотите са обременени с възбрана, вписана на 31.05.2017г. Към датата на сделката управител на продавача е бил С.Б., за когото от справка в ТР се установи, че е и едноличен собственик на капитала на дружеството, а управител на купувача е Е.Б., също едноличен собственик на капитала на търговеца приобретател.

Приет е Ревизионен акт № Р-22221021005824-091-001/06.06.2022г., обхващащ периода 01.05.2021г. – 31.08.2021г., удостоверяващ наличие на публични задължения на „А.С.М. България“ ЕООД, съставляващи невнесен ДДС от продажбата на двата имота – предмет на нотариалния акт, описан по-горе. Актът е бил връчен на данъчно задълженото лице на същата дата на известния адрес на електронна поща и няма данни да е бил обжалван от адресата.

Приложена е също справка от информационната система на НАП за съществуващи към 05.07.2023г. публични задължения на това дружество към държавата за осигурителни вноски, ДДС и наказателни постановления на обща стойност 4026914.13 лева, от които 3339474.46 лева главница и 687439.67 лева лихва за забава.

Приет е договор от 30.06.2021г. с нотариално заверени подписи на страните по него, по силата на който С.Б. е продал всички притежавани от него дружествени дяла от капитала на „А.С.М. България“ ЕООД на А.Й., което обстоятелство е вписано в търговския регистър на 07.07.2021г.

Във връзка с твърдението на ищеца, че С.Б. и Е.Б. са баща и син на НАП е била дадена възможност чрез отлагане на съдебното заседание да представи доказателства в тази насока с оглед молбата на ищеца, че такава справка е изискана от властите на Р.Турция, но до приключване на устните състезания доказателства не са били представени.

Относно твърденията, че правоприемника не извършва и не е извършвал търговска дейност в страната, не са събирани доказателства.

Въз основа на така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на конститутивния иск по чл.135, ал.3 ЗЗД е потестативното субективно материално право на ищеца-кредитор да бъде обявена за недействителна само спрямо него правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с които последният го уврежда.

Предпоставките за уважаване на иска са: 1.) ищецът да има качеството кредитор 3 на ответника-длъжник, което означава, че ищецът е титуляр на друго субективно материално гражданско право, противопоставимо на ответника – длъжник, което е възникнало преди увреждащото действие, макар изискуемостта му да е настъпила след него; 2.) извършеното от ответника действие или сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т.е. да осуетява или да затруднява упражняването на правата му спрямо ответника-длъжник; 3.) длъжникът да е целял, да увреди интересите на кредитора си със сделката/съответно с действието; 4.) приобретателят също да е знаел, че сделката/действието е предназначено да увреди интереса на кредитора на праводателя му.

Относно качеството кредитор на ищеца и длъжник на ответника:

Видно от приложената справка от електронната система на НАП към 05.07.2023г. задълженията на „А.С.М. България“ ЕООД са в значителен размер за ДДС, както и в по-нисък размер относно неплатени осигурителни вноски и санкции по издадени наказателни постановления. Най-ранното вземане е за м.04.2021г. и е дължимо по подадена от дружеството декларация образец 6 – осигурителни вноски.

Справката е заверена от служител на ищеца с отбелязване, че вярно отразява данни от електронния документ и не е била оспорена в процеса. Същата кореспондира на приложения ревизионен акт от 06.06.2022г., установяващ задължения на това дружество за ДДС. Няма данни и не се твърди актът да е бил обжалван по административен ред, поради което съдът приема, че същият е стабилизиран. Горните обстоятелства обосновават извод, че ищецът има качеството кредитор на ответника, тъй като именно НАП е натоварена със задължението да събира публично-правните задължения на данъчно – задължените лица. В същото време тези документи обосновават съществуващо на ответника непогасено задължение към държавата, найранното от които е за неплатени осигурителни вноски за м.04.2021г. в размер на 667.73 лева (ДОО, ЗО и УПФ), чиято изискуемост е настъпила на 25.05.2021г. Задължението за ДДС е възникнало в резултат на прехвърляне на процесните имоти на втория ответник, т.е. към датата на оспорения окончателен договор такова задължение не е имало.

По отношение наличието на увреждащо кредиторовия интерес действие от длъжника:

Твърди се в исковата молба, че „А.С.М. България“ ЕООД няма активи, от които да се удовлетвори задължението на дружеството към държавата. В тази насока доказателства не са били представяни. В ревизионния акт се съдържа констатация, че търговецът няма недвижими имоти, нито моторни превозни средства, съответно наличности на парични средства по банковите му сметки. Доколкото актът не е бил оспорен, съдът приема тези констатации за верни. В този смисъл, с продажбата на двата обекта с окончателен договор, обективиран в нотариален акт № 99, том I, рег.№ 4

2971, дело № 97 от 18.05.2021г. на Б.П. – помощник-нотариус, „А.С.М. България“ ЕООД се лишава от активите си, което осуетява възможността на кредитора НАП да събере дълга. Това правно действие е осъществено след възникване на задължението към НАП за осигурителни вноски за м.04.2021г., но преди неговата изискуемост, съответно преди възникване на задължението за ДДС, произтичащо от процесната сделка, което налага изследване на последния елемент от фактическия състав на чл.135, ал.3 ЗЗД, а именно:

По отношение изискването на закона сделката да е била предназначена от прехвърлителя и от приобретателя да увреди кредитора ищец:

Увреждането представлява обективен факт, който не зависи нито от субективното отношение на длъжника и лицето, с което е договарял, нито от преценката на кредитора, и същото е налице в случаите, когато се намалява възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, доколкото съобразно чл. 133 ЗЗД цялото му имущество служи за общо обезпечение на кредиторите му (Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3396/2014 г., IV г. о., ГК). От една страна, в практиката се приема, че длъжникът-ответник винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена от него след възникване на кредиторовото вземане, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай. Ето защо знанието за увреждане, изразяващо се в целта с оспорената сделка да се увреди кредитора, подлежи на пълно и главно доказване. Съдът намира, че такова доказване в процеса не бе проведено. Породеното към датата на сделката – 18.05.2021г., публичноправно задължение е в размер на 667.73 лева (така в приложената справка), което не е падежирало, както твърди ищеца. Липсата на погасяване не обосновава единствено възможния извод, че задълженото лице „А.С.М. България“ ЕООД е целяло да осуети плащането точно на това задължение, като прехвърли наличното си имущество – два недвижими имота на „ЕМР Пропърти“ ЕООД. Не се установява и че целта, с която се извършва тази сделка, е да се осуети внасянето на ДДС по същата тази сделка. Дори последващото поведение на управителя на дружеството праводател и едноличен собственик на капитала му – С.Б., не може да обоснове такъв извод. Продажбата на дружествени дялове не е индиция, че това лице планира да осуети възможността на НАП за контакт с него. В случай, че дружеството не извършва дейност, а собственикът му и негов управител, не живее на територията на страната, логична последица от това е дружеството да се прекрати с ликвидация или да се прехвърлят дружествените дялове на друго лице, което желае да ги купи. Недоказано остана и твърдението, че сделката е била предназначена да увреди кредитора ищец и това е било известно на правоприемника. Данни в такава насока няма по делото. Основният довод в тази насока на ищеца е, че управителят на „А.С.М. България“ ЕООД и управителя на „ЕМР Пропърти“ ЕООД са в близка родствена връзка – баща и син, което не се доказа в процеса, въпреки дадената за това възможност на ищеца. Обстоятелството, че и двете 5 дружества за вписани с един и същи адрес на управление също не би могъл да обоснове такъв извод. Цената на имота отново не влече такова съждение, тъй като еквивалентността на престациите не е единствен критерий при преценка на увреждащата цел на сделката, още повече при данни за наличие на тежести върху продаваните имоти, което обстоятелство рефлектира на пазарната цена.