Решение № 5823 от 28.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5823 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Д.

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Д. Въззивно гражданско дело № 20231100504231 по описа за 2023 година

С решение № 14588/14.12.2022 г., постановено по гр. д. № 53439/2020 г. на СРС, 168 състав са ЧАСТИЧНО УВАЖЕНИ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б срещу К.

В. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. ****, действащ чрез процесуалния си представител адвокат Н. К. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.****, офис 2 установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумите, както следва: 2 175,34 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2018 год. до 30.04.2020 год. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** с абонатен №44036, сумата от 361,48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 год. до 08.11.2021 год., сумата от 41,84 лева – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.10.2018 год. до м.04.2020 год., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68155/2021 год. по описа на 168 състав, СРС, като исковете са ОТХВЪРЛЕНИ за сумите, както следва: за сумата над 2 175,34 лева до пълния претендиран размер от 2 315,67 лева и за периода от м.05.2018 год. до м.09.2018 год., включително, като погасени по давност и за сумата над 361,48 лева до пълния претендиран размер от 378,40 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за топлинна енергия, като недоказани и сумата от 9,09 лева, 1 обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за предоставяне на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 год. до 08.11.2021 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №68155/2021 год. по описа на 168 състав, СРС. Разноските са разпределени съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.

Недоволен от постановеното решение е останал ответника, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.

Въззивникът оспорва по делото да е доказано, че притежава правото на собственост върху процесния недвижим имот, респ. качеството на потребител на топлинна енергия, което е предпоставено от притежаването на правото на собственост или правото на ползване.

Въззивникът оспорва и присъдените суми за лихви, тъй като не е ясна датата на публикуване на общите условия на топлопреносното дружество. Възразява и срещу осъждане на ответника да заплати сумите за дялово разпределение, тъй като не са представени доказателства нито за основанието за дължимостта им, нито за размера им.

Поддържа твърденията в исковата молба, че не е съобщен надлежно на ответника реда и начина за плащане на сумите за доставяне на топлинна енергия. Моли съда, да отмени изцяло обжалваното решение, като постанови ново, с което изцяло да уважи претенциите на ищеца. Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустима и подлежи на разглеждане.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК ищецът подава отговор на въззивната жалба, като неоснователна и неолоснована. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Претендира разноски.

Отговорът на въззивната жалба е подаден от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок и срещу акт, който подлежи на обжалване. По същество е допустим и подлежи на разглеждане.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По отношение правилността на решението настоящият състав на въззивния съд намира следното:

Предявени са установителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД против К. В. И., ЕГН ********** за сумата 2745.00 лева, от която 2

2315.67 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, абонатен № 44036, сумата 378.40 лева, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., сумата 41.84 лева главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.10.2018 г. до м.04.2020 г. и сумата 9.09 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 29.11.2021 г. до окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 68155/2021 г., по описа на СРС, 168 състав.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на имота въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимите от тях суми, в размера посочен в ежемесечно получаваните фактури, който е в 45-дневен срок от датата на публикуване им на интернет страницата на Продавача. Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Сочи, че ежемесечното публикуването в интернет страницата на дружеството на данните за дължими суми за топлинна енергия се удостоверява чрез констативни протоколи, съставени в присъствието на нотариус. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на Наредба № 13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между страните. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба, депозиран от ответника К. В. И., ЕГН ********** чрез адв. Н. К. от САК, в който предявените искове се оспорват по основание с твърдения, че между страните не съществува облигационна връзка. Оспорва да е собственик или носител на вещнио право по отношение на процесния имот. Позовава се на ЗЗП като се твърди, че не са налице доказателства за поръчването на предоставената услуга. Счита се, че Общите условия на ищеца не го обвързват, както и че клаузите им са неравноправни, което ги прави нищожни. Посочва, че сумите за топлинна енергия, които са начислени служебно трябва да се обявят за недължими, а за реално измерване на количеството енергия няма доказателства. Поддържат, че не е давал съгласие за прибавяне или приспадане на суми от изравнителните сметки към други фактури, което може да става само с изричното съгласие на потребителя. Оспорва се наличието на валиден договор между ищцовото дружество и дружеството за дялово разпределение през процесния период. Посочва, че клиентите не са уведомени за начина и реда на заплащане на услугата 3 дялово разпределение. Оспорва дължимостта на претендираните обезщетения за забава.

Позовават се на изтекла в тяхна полза давност по отношение на всички вземания.

Претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА поради затруднено материално състояние, за което представя декларации.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

Третото лице - помагач на страната на ищеца "Техем Сървисис" ЕООД е депозирало становище, че отчитането и разпределенито на топлинна енергия през периода е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.

При правната квалификация, дадена от първоинстанционния съд, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците, като потребители на топлинна енергия през процесния период; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

В процесния случай, съдът намира, че страните по делото са в облигационно правоотношение при общи условия. Установи се, че процесния топлоснабден имот се намира в сграда, за която е сключен договор за топлоснабдяване и през отоплителните периоди на процесния период до сградата е доставяна топлинна енергия, поради което и до процесния топлоснабден имот. В качеството си на клиент на топлинна енергия ответника дължи на ищеца суми за топлинна енергия за отопление, за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация и за услуга дялово разпределение съразмерно с притежаваното от него право на собственост. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.

Присъединяването на потребителите в сграда - етажна собственост, към топлопреносната мрежа се извършва с решение на общото събрание на етажната собственост, взето с изрично писмено съгласие на две трети от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 133. ал. 2 ЗЕ). При наличието на решение на мнозинството от собствениците и носителите на вещни права в сграда - етажна собственост, за присъединяването й към топлопреносната мрежа Законът за енергетиката допуска отказ от ползването на топлинна енергия в индивидуалните имоти, като тогава собствениците и носителите на вещно право на ползване не заплащат за потребление на топлинна енергия в тях. Отказът се изразява в преустановяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите чрез монтираните на тях термостатни вентили, 4 тъй като чл. 153. ал. 5 ЗЕ не предоставя право на потребителите да извършат физическото отделяне на отоплителните тела от сградната инсталация. Отказ изцяло от потребление на топлинна енергия в присъединена към топлопреносната мрежа сграда в режим на етажна собственост не е допустим, защото всички съсобственици трябва да поемат съобразно дела си част от разходите, свързани с експлоатацията на общите части и сградната инсталация.

Пълен отказ от ползване на топлинна енергия в такава сграда може да се извърши само в хипотезата на чл. 153, ал. 2 ЗЕ - чрез прекратяване на топлоснабдяването за отопление на цялата сграда от абонатната станция или от нейното самостоятелно отклонение, когато две трети от собствениците и титулярите на вещно право на ползване не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и декларират писмено това пред топлопреносното предприятие което е длъжно в срок до 15 дни след постъпване на заявлението да извърши исканото прекратяване. В настоящия случай, не сме изправени пред хипотезата на пълен отказ от ползване на топлинна енергия. (Решение № 264296 от 28.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6460/2020 г., Решение № 5626 от 28.07.2017 г. на СГС по в. гр. д. № 1045/2017 г., Решение № 2625 от 27.04.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 6376/2019 г.).