Решение № 161 от 08.12.2025, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Берковица, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. П. като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20231610100679 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по предявен от Д. П. И. против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД иск с правна квалификация чл. 55, ал.

1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да й заплати сумата 570 лева, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка като получена без основание по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ..... г., като недължимо платени суми за възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга „Фаст“. С протоколно определение в проведеното на 06.11.25 г. съдебно заседание на основание чл. 214, ал. 1 ГПК съдът е допуснал изменение на така предявения иск, като е увеличил неговия размер на 1270.10 лева, за която сума същият се счита предявен в настоящото производство.

С Определение № 222/17.06.2024 г. съдът е прекратил производството п о гр.д. № 679/2023 г. по описа на Районен съд-Берковица, В ЧАСТТА относно главния иск за признаване на установено, че договор за потребителски кредит № ..... от 10.06.2021 /л. 6-11 делото/ е изцяло недействителен и предявения при условията на евентуалност иск – за недействителност само на отделни уговорки от същия, поради заявено оттегляне на исковата молба от ищцата Д. П. И. при условията и реда на чл.

1

232 ГПК.

С протоколно определение от 13.05.25 г. с оглед направените уточнения от ищцата в молба вх. № 1349 от 09.05.25 г. и направените възражения по отношение на проектодоклада, съдът е приел, че ищцата не е оттеглила предявените още с исковата молба иск за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит ..... г., както и предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване на отделни клаузи, съответно че производството не е прекратено в посочените части.

Съдът е допълнил изготвения с определение № 89/05.03.25 г. проектодоклад с определение № 280/10.08.2025 г. и е приел, че при условията на обективно кумулативно съединяване са предявени от Д. П. И. против ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД и искове с правна квалификация чл.

26, ал. 1, предл. едно, две и три от ЗЗД във вр, чл. 22 ЗПК, чл. 10а ЗПК, чл. 11 ЗПК и чл. 19 ЗПК – за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит

„ПРОФИ

КРЕДИТ

Стандарт“ №

40006157270/12.10.2021 г., като противоречащ на закона, заобикалящ закона и противоречащ на добрите нрави.

При условията на евентуалност същите са съединени с иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. три от ЗЗД - за прогласяване нищожността клаузата на чл. VI от договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ..... г., в частта в която е уговорено, че се дължи възнаградителна лихва в размер от 41 % върху главницата, като противоречаща на добрите нрави .

При условията на евентуалност същите са съединени и с иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. едно и три от ЗЗД във вр. чл. 10 а ЗПК - за прогласяване нищожността клаузата на чл. VI от договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ....г., в частта в която е уговорена такса за ползване на допълнителна услуга Фаст, като противоречаща на закона и на добрите нрави.

Ищцата Д. П. И. твърди в исковата си молба и уточнителна молба вх. № 3581/16.12.24 г., че между нея, в качеството на кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е сключен договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № .... г. за сумата от 3000 лева, по който била закупена и допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 750 лева.

2

Твърди, че договора е недействителен, поради нарушение на императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП – поддържа, че при калкулиране на годишния лихвен процент /ГПР/ като разход не е включена допълнителната услуга „Фаст“, което обуславя недействителност на договора.

Уговорената клауза за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ е нищожна – като неравноправна клауза уговорена при общи условия; като противоречаща на закона, на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита; поради противоречие с добрите нрави, като нарушаваща принципа на справедливостта, тъй като се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга.

Уговорената възнаградителна лихва също е нищожна, като уговорена в противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля четирикратния размер на законната лихва.

Поддържа, че предвид недействителността на договора, съответно недействителността на посочените уговорки дължи връщане единствено на чистата стойност по кредита, поради което всички други суми над тази стойност, които са били събрани от ответника са получени от него без основание и по този начин същият се е обогатил за нейна сметка със сумата от 570 лева, представляващи събрани суми за възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга „Фаст“.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата 570 лева, която сума впоследствие е увеличена на 1270.10 лева, като недължимо платени суми по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ....г.

Ищцата Д. П. И. твърди в исковата си молба и уточнителна молба вх. № 1349/09.05.25 г., че между нея, в качеството на кредитополучател и „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е сключен и договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № .... г. за сумата от 3500 лева с уговорен годишен лихвен процент 41 % и годишен процент на разходите 48.73 %, по който била закупена и допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 875 лева.

Твърди, че договора е недействителен, поради нарушение на 3 императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП – поддържа, че при калкулиране на годишния процент на разходите /ГПР/ като разход не е включена допълнителната услуга „Фаст“, което обуславя недействителност на договора.

Уговорената клауза за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ е нищожна – като неравноправна клауза уговорена при общи условия; като противоречаща на закона, на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, която забранява кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита; поради противоречие с добрите нрави, като нарушаваща принципа на справедливостта, тъй като се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника без реално да е извършена конкретна услуга.

Уговорената възнаградителна лихва също е нищожна, като уговорена в противоречие с добрите нрави, тъй като надхвърля четирикратния размер на законната лихва.

Моли съда да постанови решение, с което да признае по отношение на ответника, че договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ....г. е недействителен, поради противоречие с императивните разпоредби на ЗПК и ЗПП, а при условията на евентуалност да прогласи за нищожни следните клаузи от договора: чл. VI, съгласно който се дължи възнаградителна лихва в размер от 41 % върху главницата чл. VI, съгласно който се дължи такса в размер на 875 лева за ползване на допълнителна услуга Фаст.

Претендира разноски.

Ответната страна ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД е подало отговор и взема становище по допустимостта и основателността на предявените искове в дадения му по чл. 131 от ГПК едномесечен срок.

Оспорва исковете. Поддържа, че договор № .... г. е валиден, съответно действителни са уговорките за заплащане на допълнителна услуга „Фаст“ и заплащане на възнаградителната лихва в уговорения размер, като твърди, че не са налице сочените от ищцата основания за нищожност на същите. Не спори, че в ГПР по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № .... г. не са включени разходите за уговореното възнаграждение за допълнителна услуга Фаст. Възразява, че разходите за така наречената услуга 4 не представляват разход по кредита, тъй като закупуването й не е било задължително условие за предоставяне на отпуснатия кредит.

Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 1270.10 лева, с която неоснователно се е обогатил за нейна сметка като получена без основание по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № .... г., като недължимо платени суми за възнаградителна лихва и такса за допълнителна услуга „Фаст“.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ищцата носи доказателствената тежест да докаже наличието на имуществено разместване между страните, т.е., че е престирала нещо, което е постъпило в патримониума на ответника, с което същият неоснователно се е обогатил за нейна сметка – в случая, че е заплатила на ответника претендираната сума без основание /по нищожен договор, съответно по нищожни уговорки включени в договора на сочените основания/, като по този начин ответника неоснователно се е обогатил за нейна сметка в посочения размер.

С доклада по делото, обективиран в определение № 89/05.03.25 г. и допълнен с определение № 280/10.08.2025 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: на 10.06.2021 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № 40004490616, по който ищцата е кредитополучател.

В ГПР по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № .... г. не са включени разходите за уговореното възнаграждение за допълнителна услуга Фаст.

По делото не се спори, а и от събраните доказателства / неоспорения Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № .... г., общи 5 условия, преддоговорна информация /стандартен европейски формуляр – СЕФ/ към него, погасителен план - приложени на л. 6-16/ се установи, че на 10.06.2021 г. между ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД, като заемодател /кредитодател/ и ищцата Д. П. И., като заемополучател /кредитополучател/ е възникнало облигационно отношение по Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № ..... г., по силата на който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3000 лева, при ГПР 48.02 %, ГЛП 41.00 %, с уговорен срок на плащане 24 месеца и обща сума за връщане 4444.42 лева.

Не е спорно, че по кредита е закупена допълнителна услуга „Фаст“ срещу възнаграждение в размер на 750 лева.

Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от кредитодателя ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД на кредитополучателя Д.

П. И..

От изготвената експертиза от вещото лице К. Н. / на л. 114-118 по делото/ се установи, че ищцата е платила по кредита общо 4270.10 лева, с които са погасени следните суми:

3000 лева - за главница;

934.19 лева – за възнаградителна лихва;

1.53 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва;

334.38 лева – за услугата „Фаст“.

Съгласно заключението на вещото лице в годишният процент на разходите /ГПР/ са включени само разходите за възнаградителна лихва, като не са включени разходите за услуга „Фаст“, който факт е безспорен по делото.

Според вещото лице, ако в разходите за кредита се включат и разходите за заплащане на допълнителната услуга „Фаст“, то ГПР е в размер на 75.10 %, което надвишава повече от пет пъти законната лихва /съгласно дадените разяснения от вещото лице в проведеното съдебно заседание/.

В случая ищцата има качеството на потребител на основание § 13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и предметът на делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, следователно и спорът е потребителски, предвид което приложение намират разпоредбите за Закона за потребителския кредит и на Закона за защита на 6 потребителите, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличие на които съдът следи служебно.