Решение № 295 от 24.11.2022, Районен съд - Казанлък
- Съд
- Районен съд - Казанлък
- Дело
- Административно наказателно дело 244/2022
- Вид
- Решение № 295
- Подписан
- 24.11.2022
- Състав
- ТОДОР СТОЙКОВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.57 ал.1 т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 104б, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл.175А ал.1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 295 гр. К., 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ТОДОР СТ. Т. при участието на секретаря ПЕТЯ ИЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ТОДОР СТ. Т. Административно наказателно дело № 20225510200244 по описа за 2022 година
Обжалвано е наказателно постановление № **-****-****** от 22.02.2022г. на Началник сектор в ОДМВР С. З., РУ К. с което е наложено административно наказание глоба и е постановено лишаване от право за управление на МПС.
Недоволен от това останал жалб. А. Я. Я. който го обжалва пред съда.
Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извършил административно нарушение, както и ,че при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Редовно призован се явява и чрез пълномощника си поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Претендира и за разноски.
Възз. страна редовно призовани не изпращат представител. Чрез процесуален представител – юрисконсулт изпращат писмено становище с което молят съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства - показания на свидетели, писмени и 1 след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;
Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 от ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.
Разгледана по същество се явява неоснователна.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел и посочил,че на 23.01.22г. в 23.15ч. в гр. М. на паркинг за обществено ползване нар. А. Я. е управлявал собствения си лек автомобил *** ЦИ с рег. № ** **** ** като използва път / паркинг/ за обществено ползване на други цели освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на товари и хора като извършва резки маневри ,преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване до загуба на сцеплението на задвижващите колела на автомобила.
Нарушението е заснето с ПА Ш. ** **** ** ползван от Участък М. с което е извършил ;
1.Водач на МПС използва пътища отворени за обществено ползване за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари с което виновно е нарушил чл.104Б т.2 от ЗДП.
На основание чл.175А ал.1 от ЗДП , АНО наложил административно наказание глоба в размер от 3000 лв. и е лишил нарушителя от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства се оформят две групи версии,като от една страна са показанията на полицейските служители Д. и К. а от друга страна са показанията на водените от пълномощника на жалб. свидетели- А., Д., П., Л., Я. и Д. поради което следва да се подложат на внимателен анализ като се съпоставят както помежду си така и останалия доказателствен материал по делото.
Съдът не дава вяра в показанията на св. А., Д., П., Л., Я. и Д. в частта им в която твърдят, че т.нар. „дрифт“ е бил извършван от друг автомобил бял М. по следните съображения.
В показанията си св. Д. и св. К. полицейски служители, твърдят, че са чули форсиране на гуми и като са приближили паркинга са видели лек автомобил марка *** да се движи във кръг неконтролириумо поради което са включили звуков и светлинен сигнал на полицейския автомобил след което спрели плътно до автомобила управляван от жалб..
2
В показанията си св. Д. твърди същото- „… патрулката спря точно до него“.
Същото твърди и св. Я.- „…. дойде полицейската кола и спря точно до него..“ .
Индиция,че жалб. е извеждал преднамерено автомобила от извън контрол чрез презавиване са и показанията на возещия се при него св. А.- „…явно поради условията и тъй като колата е със задно предаване и по-лесно се поднася,не беше съобразено подаването на газ и колата поднесе… Не направи повече от един полукръг.“. Това се подкрепя и от показанията на св.
Д. – „…. Спряха го сигурно защото е имало сигнал и са си помислили,че той е въртял а той тъкмо тръгваше а му поднесе колата, спряха го на паркинга.“.
В акта за установяване на административно нарушение, жалб. Я. е посочил,че само има възражения, но не е посочил,че т.нар. „дрифт“ е бил извършван от лек автомобил бял „М.“.
Тази версия се появява чак в съдебното заседание .Св. А., П. и Д. в показанията си твърдят,че са присъствали при извършването на проверката, знаели са за какво се извършва проверката но не са съобщили,че т.нар.
„дрифт“ е бил извършван от друг автомобил- бял на цвят „М.“.
Обратно показанията на св. К. и Г. Д. са логични последователни и взаимно се допълват.
Съдът направи опити да изиска записите от камерата на патрулния автомобил и от камерата на св. К., но си оказа,че те се пазят само един месец.
Предвид на горното съдът не дава вяра на показанията на св. А., Д., П., Л., Я. и Д. в частта им в която твърдят,че друг автомобил е извършвал „дрифт“ а кредитира с доверие показанията на св. Г. Д. и Х. К. поради което приема отразената от АНО фактическа обстановка в обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление.
По изложеното съдът не приема възраженията на жалб.,че не извършил административно нарушение.
Съгласно чл. 104б, т. 2 от ЗДвП , на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Деянието е осъществено на паркинг е за обществено ползване поради което 3 се приравнява към път отворен за обществено ползване.
От извършената от съдът проверка за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление не се констатираха допуснати нарушения на процесуалните правила.
В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, АНО е посочил мястото на извършване на нарушението / гр. М. на паркинг за обществено ползване/,когато е било извършено нарушението / на 23.01.22г./, как е било извършено нарушението / при управлението на конкретно посочено МПС/, кой е извършителя / жалб. Я./, как е било констатирано нарушение / с АУАН/, и др. поради което съдът счита,че са посочени всички признаци от значение за състава на нарушението имащи отношение към правната квалификация на деянието.
Съобразно нормата на чл.57 ал1 т. 6 от ЗАНН, АНО е наложил и административното наказание. Санкцията е абсолютно определена от закона поради което не подлежи на индивидуализация от съдът.
Предвид на горното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
**-****-****** от
22.02.2022г. на Началник сектор в ОДМВР С. З.,
РУ К. с което на основание чл.175А ал.1 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 3000 лв. и е постановено лишаване от право за управление на МПС за срок от дванадесет месеца на А. Я. Я. с ЕГН ********** жив. в гр. М. ул. „Л. П.“ № 70 като правилно и законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. С. З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________ 4