Решение № 3717 от 16.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3717 гр. Пловдив, 16.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. И. Гражданско дело № 20235330100070 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Е. М. К., срещу Община Пловдив и ТП на НОИ – Пловдив, с която е предявен иск по чл. 1, ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред (ЗУТОССР), за установяване на трудов стаж по съдебен ред, а именно на трудовия стаж за периода от месец ноември 1985 г. до месец юни 1987 г., в който период Е. М. К. твърди да е работила при ********* гр. *******, район „**********“ на длъжност „******“.

Ищцата поддържа, че в горепосочения период е работила по трудов договор като ****** на ********* гр. *******, район „**********“. В този период била със сменено име – Е. М. В., но през 1990 г. възстановила името си Е. М. К.. Посочва, че е достигнала пенсионна възраст, но поради недоразумение не може да получи удостоверение Образец УП-3 от нейния бивш работодател – Община Пловдив.

Поддържа, че от месец март 2021 г. се опитва да получи документ от Община Пловдив, че е работила в тяхно подразделение, а именно *************, район „***********“, което е било и с друго име – район „******“. Към исковата молба прилага документите, които са й били издадени и в които се посочвало, че разплащателните ведомости не се пазят, че липсват архиви от онзи период и пр.

Представя и уведомително писмо от ТП на НОИ – Пловдив. Предвид липсата на надлежен документ, ищцата обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск, с който иска да бъде установен по съдебен ред трудовият й стаж за 1 процесния период.

В срок е постъпил отговор от Община Пловдив, с който оспорва изцяло исковата молба, като счита същата за недопустима, а по същество – за неоснователна. Оспорва изложените в исковата молба фактически обстоятелства. Твърди, че няма данни ищцата да е работила по трудово правоотношение в посочения период като ****** на соченото в исковата молба място. Поддържа, че ищцата не е предоставила удостоверение по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, респ. доказателства, че Община Пловдив се явява правоприемник на организацията, която твърди да е била нейният работодател в процесния период. Предвид това, счита предявения иск за недопустим и моли производството по делото да бъде прекратено. В случай, че исковата молба се приеме за допустима, намира същата за неоснователна. Счита, че от приложените към исковата молба документи не може да се направи извод, че ищцата е полагала труд през процесния период по трудово правоотношение на посоченото от нея място.

Поддържа, че не са приложени писмени доказателства, които да удостоверяват вероятността на трудовия стаж, респ., които биха могли да представляват начало на писмено доказателство. Счита, че са недопустими направените от ищцата доказателствени искания. Моли за отхвърляне на предявения иск.

В срок е постъпил отговор от ТП на НОИ – Пловдив, с който счита предявения иск за недопустим, а по същество – за неоснователен. Счита, че представените с исковата молба документи не могат да се разглеждат като удостоверение по смисъла на чл. 5, ал. 1 ЗУТОССР. Твърди, че от съдържанието на приложените писма не се установяват данни първичните документи на *************, район „***********“ да са изгубени или унищожени. Изтъква, че в писмо от ******2020 г. на Община Пловдив, район „******“ е посочено, че липсват данни за ищцата в съществуващите разплащателни ведомости за процесния период. Посочва, че съобразно уведомително писмо от ******.2020 г. е очевидно, че в ТП на НОИ не са предадени документи, удостоверяващи стаж и доход от осигурител Община Пловдив – ******, тъй като последният не представлява работодател/осигурител, който е прекратил дейността си, без да има правоприемник, за да има задължение да предаде в архивохранилището на НОИ ведомостите и трудовоправните си документи, поради което е неприложима хипотезата за издаването на удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Сочи, че ищцата е представила писмени доказателства, които касаят периоди при други осигурители и попадат времево преди и след процесния за установяване на стаж. Счита, че представените доказателства не установяват вероятността на претендирания трудов/осигурителен стаж, съответно не съставляват и писмени доказателства по чл. 6 ЗУТОССР. Възразява срещу искането за допускане на свидетели без да са представени доказателства, че същите са работили при същия работодател за процесния период. С оглед изложеното, моли производството да се прекрати като недопустимо, 2 алтернативно – предявеният иск да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск по чл.

1, ал. 1, т. 3 ЗУТOССР, с оглед установяване правния интерес на ищеца, е липсата на писмени доказателства, годни да установят стажа в производството по отпускане на пенсия. Ето защо, допустимостта на предявения иск е обусловена от наличие на удостоверение от съответното предприятие, учреждение или организация, или от териториално поделение на НОИ, че книжата, ведомостите и пр., отнасящи се до претендирания трудов стаж, са загубени или унищожени, или че в архива на НОИ липсват писмени данни за трудовия стаж. Когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 5, ал. 13 КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж ( арг. от чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР ). В случая ищцата твърди, че е работила като ****** на ********* гр. *******, район „**********“, който е подразделение на Община Пловдив, поради което насочва претенцията си срещу посочената община.

Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗУТОССР изисква задължителна съвместна процесуална легитимация при предявяване на иск за установяване на трудов стаж по чл. 1, ал. 1 ЗУТОССР, тоест искът се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на НОИ, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник само срещу съответното териториално поделение на НОИ. Предвид това искът е насочен и срещу ТП на НОИ – Пловдив.

Искът по чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР е на разположение на ищец, който не разполага с необходимите документи, издадени от работодателя, негов правоприемник или Националния осигурителен институт, удостоверяващи претендирания стаж в случаите, когато документите са загубени или унищожени, или не се намират в архивното стопанство на НОИ.

В конкретния случай по делото е представено писмо № ******2023 г., издадено от Община Пловдив, при която ищцата твърди, че е полагала труд през процесния период, предвид изложеното в исковата молба, че структурата, в която е работила е подразделение на Община Пловдив (л. 2), която искова молба се поддържа от пълномощника на ищцата в открито съдебно заседание от 04.07.2023 г. (л. 131-гръб), като работодателят е съществуващо юридическо лице. В писмото е посочено, че за периода 11.1985 г. – 06.1987 г. в Община Пловдив не се съхраняват ведомости на ************* – район „**********“. Същото не е буквален препис на нормата на чл.

3

5 ЗУТОССР, но смисълът е този, изискван от закона, а именно, че за процесния период няма документални следи точно това лице да е работило при посочения работодател.

По делото е представено и писмо от ******2020 г., издадено от Община Пловдив, район „******“, в което е отразено, че за лицето Е. М. В. не съществуват данни в разплащателните ведомости при район „******“, поради което не може да бъде издадено удостоверение обр. УП-3.

Съдът намира за необходимо да посочи, че имената Е. М. В. и Е. М. К. са имена на едно и също лице – ищцата. Това е обстоятелство, което не се подлага на съмнение от страните по делото. В тази връзка ищцата е представила решение на ********** районен съд за възстановяване на предишното име – Е. М. К., както и решение на ********** районен съд за прекратяване на сключения между Е. М. В. и Р. Ш. В. граждански брак, от което е видно, че след прекратяване на брака съпругата ще носи своето предбрачно фамилно име – К..

По делото е представено и писмо от 01.03.2021 г., в което е отразено, че след направена справка в архивите на Областна администрация – Пловдив не са открити регистри за ****** р-н „******“ гр. Пловдив за 1985 г.

В писмо от 03.10.2022 г., издадено от Община Пловдив, е посочено, че на Е. М.

К. не може да бъде издаден исканият образец УП-3 за периода м. 11.1985 г. – м.

06.1987 г., за който период е работила като ****** на ************, р-н **********, тъй като тези ведомости не се съхраняват в Община Пловдив.

В уведомително писмо изх. № ****** от ******.2020 г., издадено от НОИ, ТП – Пловдив, е посочено, че за периода 10.1985 г. – 1987 г. по данни от документите на осигурителя Община Пловдив – ******, в ТП на НОИ не са предадени документи, удостоверяващи осигурителен стаж и доход от осигурителя.

Същевременно, периодът за който ищцата претендира да бъде установен трудов стаж е месец ноември 1985 г. – месец юни 1987 г., който период попада във времевите граници на горепосочените удостоверения/уведомителни писма, като правният интерес от предявяването на иска е обоснован с липсата на данни за трудовия стаж на ищцата при посочения работодател.

Предвид гореизложеното и доколкото се твърдят факти, които обосновават наличието на правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция, то същата е допустима.

За да бъде уважен така предявеният иск е необходимо да се установи, че за исковия период ищцата е работила при посочения работодател; длъжността, която е заемала през процесния период; мястото, на което е работила; конкретно каква работа е изпълнявала; продължителността на работния ден и начина на заплащане на труда.

Тези обстоятелства могат да се установят с начало на писмено доказателство, че ищцата е работила при посочения от нея работодател в определен период и с 4 показанията на свидетели за установяване на твърдените обстоятелства. За „начало на писмено доказателство“ по смисъла на закона се разбира наличността на такива писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. Те могат да бъдат от най-различно естество, като например преписи от заповеди за назначаване, уволняване, командировки, награждавания, за отпуски, ведомости и разписки за изплащане на възнаграждения, свидетелства за калфенски и майсторски изпити и други подобни. За начало на писмено доказателство не могат да се приемат декларации, удостоверения и други с подобен характер, изготвени след времето на полагане на трудовия стаж. В този смисъл е Тълкувателно решение № *******.1962 г. по гр. д. № ****/62 г. на ОСГК, в което е прието още, че освен примерно изброените такива писмени доказателства могат да бъдат още: документи за членуване в съответните профсъюзи, пропуските, които са били въведени в известни учреждения, предприятия или организации и др. Същите могат да сочат на отделни моменти на трудовото правоотношение, без да е необходимо те да обхващат целия период от време, което се претендира като трудов стаж. Прието е още, че преценката, която следва да се прави на представените писмени доказателства следва да бъде конкретна за всеки отделен случай като се изхожда единствено от това дали същите установяват вероятността на претендирания стаж или не.

В настоящия случай, в исковата молба е обективирано искане за допускане събирането на гласни доказателствени средства за установяване твърденията на ищцата за трудов стаж. С Определение № 5430/10.05.2023 г., постановено по делото, съдът е допуснал до разпит двама свидетели, а именно К. П. Ч. и М. К. Г., при условие, че в насроченото съдебно заседание се представят писмени доказателства по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, които установяват вероятността на трудовия стаж.