Решение № 370 от 16.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 370 гр. Велико Търново, 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Димо Колев

АННА ДИМОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500143 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 1822 от 30.12.2024 година по гражданско дело № 1808/2024г.

Районен съд - Велико Търново е признал за установено по отношение на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, че правото на принудително изпълнение срещу „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш“ – в ликвидация за събиране на сумата от 22 440.91 лева, от която 20 177.91 лева – главница и 2 263.00 лева – разноски, ведно със законната лихва, за която сума е издаден изпълнителен лист по гр.д. № 50/2012г. на Районен съд – Велико Търново, е погасено, поради изтекла погасителна давност. С решението „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново е осъдено да заплати на „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш“ – в ликвидация сумата от 946.00 лева, представляваща направените по делото разноски.

Недоволен от така постановеното решение са ответникът „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, който го обжалва в предвидения с чл. 259, ал. 1 ГПК срок за това. В жалбата си процесуалния представител на въззивника развива съображения, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Посочва, че Йовита Дълбокова не е легитимирана да предявява иска срещу „Теди-Цвет“ ЕООД, тъй като е 1 назначена за ликвидатор на кооперацията през 2013 година и е определен срок за ликвидацията 6 месеца, който е удължаван, но към 31.12.2023 година срокът за ликвидацията е изтекъл и не е вписан нов срок. Твърди, че правото на иск е погасено по давност, поради което предявеният иск е недопустим. Навежда доводи, че вземането не е погасено по давност, както и че от образуването на изпълнителното дело на 11.10.2012 година и към настоящия момент кооперацията не само не е оспорвала вземането на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, но и е признавала вземането. Направено е искане да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено друго, с което предявеният по делото иск да бъде отхвърлен. Претендира да бъдат присъдени направените от въззивника разноски за двете инстанции.

Препис от жалбата е връчен на насрещната страна, чрез процесуалния й представител по делото, който в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на същата. Заема становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, респективно – за правилност и законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Навежда доводи в подкрепа на становището си, че изтичането на първоначално определения срок на ликвидация не води до прекъсване правомощията на избрания ликвидатор, нито пък това обстоятелство се установява от представения „протокол“, доколкото не носи информация относно неговото авторство. Развива подробни съображения относно погасяването на процесното вземане по давност, както и относно твърдението, че правото на иск не е погасено по давност. Направено е искане обжалваното решение да бъде потвърдено.

Окръжният съд, като съобрази твърденията на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, чрез адв. Ал.

Ч. - ВТАК, е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

„Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш“ – в ликвидация, основава исковата си претенция по делото на чл. 439, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалният представител на ищеца развива съображения, че с изпълнителен лист от 01.10.2012 година, издаден на основание решение по гр.д. № 50/2012 година на ВТРС кооперацията е осъдена да заплати на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново сумата от 21 177.91 лева, представляваща сбор от неплатени главници по фактури, ведно със законната лихва и направените по делото разноски в размер на 2 263.00 лева.

Посочва, че въз основа на изпълнителния лист и с молба от 11.10.2012 година е образувано изпълнително дело № 768/2012 година по описа на ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 при КЧСИ, с районен на действие ВТОС. Твърди, че взискателят е насочил принудителното изпълнение към два собствени на длъжника недвижими имота, 2 намиращи се в село Обединение, като на 19.10.2012 година са вписани наложените върху тях възбрани, а за 12.02.2013 година е насрочен опис, който в последствие е пренасрочен за 14.03.2023 година. Посочва, че на 27.02.2013 година взискателят по изпълнителното дело е депозирал молба с искане наложените възбрани да бъдат вдигнати, като с постановление, вписано на същата дата молбата е уважена. Твърди, че в периода от 27.02.2013 година до 28.11.2023 година взискателят не е искал извършването на каквито и да е изпълнителни действия и такива не са извършвани, като на 28.11.2023 година с нарочно постановление изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а след влизането му в сила е върнал на взискателя оригинала на изпълнителния лист. Посочва, че в края на 2023 година и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело № 251/2023 година по описа на ЧСИ Р. Касабова, рег. № 731 при КЧСИ, с район на действие ВТОС. Навежда доводи, че правото на принудително изпълнение по посочения изпълнителен лист е погасено по давност, доколкото в периода от 27.02.2013 година до 28.11.2023 година не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на „Теди-Цвет“ ЕООД – град Велико Търново, че правото на принудително изпълнение по отношение на вземането на дружеството по изпълнителен лист от 01.10.2012 година, издаден на основание решение по гр.д. № 50/2012 година на ВТРС и възлизащо общо в размер на 22 440.91 лева, от които сумата в размер на 20 177.91 лева – главница и сумата в размер на 2 263.00 лева – разноски и законна лихва, за принудителното удовлетворяване на което е образувано изпълнително дело № 251/2023 година по описа на ЧСИ Р. Касабова, рег.

№ 731 при КЧСИ не съществува, поради погасяването му по давност. Претендира да бъдат присъдени направените от кооперацията разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Процесуалният представил на ответното дружество развива съображения за неоснователност на предявения иск, като оспорва същия по основание и размер. Посочва, че Йовита Дълбокова не е легитимирана да предяви процесния иск срещу дружеството, тъй като последната е избрана за ликвидатор на кооперацията през 2013 година, като е определен срок за ликвидацията от 6 месеца, като макар срокът за ликвидацията да е удължаван, към 31.12.2023 година той е изтекъл и не е вписан нов срок за ликвидация, респективно – последната не е ликвидатор на кооперацията. На следващо място навежда доводи, че давност е текла до приемането на ТР № 2/26.06.2015 година по т.д.

№ 2/2013 година, като до този момент няма изтекла петгодишна давност, а нова давност е започнала да тече от образуването на изпълнителното дело пред ЧСИ Р.

Касабова. В условията на евентуалност посоча, че ако се приеме, че давността е текла преди и след приемането на ТР, то петгодишният давностен срок е изтекъл на 27.02.2018 година и от този момент е възникнало правото на кооперацията да предяви 3 настоящия иск, т.е. правото на иск е погасено по давност. Твърди, че в периода от образуване на изпълнителното дело на 11.10.2012 година кооперацията не само не е оспорвала вземането на ответното дружество, но и е признавала същото, с което давността е прекъсвана. Направено е искане предявения по делото иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира да бъдат присъдени направените от ответника разноски по делото.

Не е спорно по делото, а и от приложеното към първоинстанционното производство изпълнително дело, безспорно се установява, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 50/2012г. на Районен съд – Велико Търново, срещу длъжника „Земеделска кооперация за производство и услуги „Мекиш““ е образувано изпълнително дело № 768/2012 г. по описа на ЧСИ Димитър Бойчев по молба на „Теди Цвет“ ЕООД – град Велико Търново от 11.10.2012 година /л. 1 от изп. д. № 768/2012 година на ЧСИ Д. Бойчев, рег. № 726 при КЧСИ/, като на 19.10.2012 година са вписани поисканите и наложени от съдебния изпълнител възбрани върху недвижими имоти, собственост на кооперацията /л. 9 от изп. д. № 768/2012 година на ЧСИ Д. Бойчев/. С молба вх. № 00228 от 10.01.2013 година /л. 16 от изп. д. № 768/2012 година на ЧСИ Д. Бойчев/ взискателят по изпълнителното дело „Теди Цвет“ ЕООД е поскал насрочването на опис на възбранените имоти, собственост на кооперацията, като такъв е насрочен за 12.02.2013 година с постановление от 10.01.2013 година /л. 17 от изп. дело/. Въз основа на молба, вх. № 00248 от 22.01.2013 година /л. 35 от изп. дело/, подадена от „Агроком“ ЕООД – град Велико Търново до съдебния изпълнител с постановление от 22.01.2013 година е образувано изп. дело № 26/2013 година на ЧСИ Д. Бойчев, което е присъединено към изп. дело № 768/2012 година. По молба на взискателя „Теди Цвет“ ЕООД /л. 50 от изп. дело/ описът е пренасрочен за 14.03.2013 година. Въз основа на молба, вх. № 00789 от 18.02.2013 година /л. 56 от изп. дело/, подадена от „Агроком“ ЕООД – град Велико Търново до съдебния изпълнител с постановление от 18.02.2013 година /л. 60/ е образувано изп. дело № 46/2013 година на ЧСИ Д. Бойчев, което е присъединено към изп. дело № 768/2012 година. На 27.02.2013 година по делото е депозирана молба вх. № 00911 от „Теди Цвет“ ЕООД, с която е направено искане наложените по изпълнителното дело възбрани да бъдат вдигнати, което е сторено с постановление на съдебния изпълнител на 27.02.2013 година /л. 67гръб от изп. дело/. С постановление от 28.11.2023 г. изпълнителното дело е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, а по молба на взискателя от 30.11.2023 година /л. 85 от изп. дело/ на 04.01.2023 година му е върнат оригиналът на изпълнителният лист /л. 87/. Въз основа на последния и по молба от 05.12.2023 година на „Теди Цвет“ ЕООД срещу длъжника е образувано изп. дело № 251/2024г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова, рег. № 731 при КЧСИ, по което на 06.12.2023 г. е наложен запор върху сметките на длъжника, разкрити в „УниКредит Булбанк“ АД, на 27.02.2024 година е назначена оценителна експертиза /л. 18 от изп. дело № 251/2024г.

4 по описа на ЧСИ Ралица Касабова/, а на 13.03.2024 година /л. 30 от изп. дело № 251/2024г. по описа на ЧСИ Ралица Касабова/ е вписана възбрана върху недвижим имот на длъжника, след което е насрочен опис на същия.

В проведеното на 21.05.2025 година съдебно заседание във въззивното производство са събрани гласни доказателства. Свидетелят Тодор Р.ов Т. /син на управителя на ответното дружество/ заявява, че работи в последното като агроном от 2020 година, както и че знае, че баща му изкупува на цесия задълженията на кооперацията от „Паркол Ойл“, и иска да ги събере от тях, но те не изпълняват задълженията си, и не всичко е издължено. Посочва, че те си признават задълженията, но нищо не се прави по този въпрос. Заявява, че е чувал от други член-кооператори, че на събрание на член-кооператорите се коментират задълженията, но нищо не се прави.

Заявява, че не знае дали през годините баща му е говорил с ликвидатора на кооперацията „Мекиш“ и дали тя е отричала или признала задължения към него.

Свидетелката М. М. П., разпитана в проведеното на 16.06.2025 година съдебно заседание в настоящото производство, посочва, че е работила в ЗКПУ „Мекиш“ около девет години като касиер-домакин, като е напуснала през 2013 година когато обявили ликвидацията, както и че е член-кооператор в същата. Мисли, че фирмата „Теди Цвет“ изкупила някакви задължения от Паргов, който им доставял гориво. Посочва, че тогава председател на кооперацията бил Цончо Минчев и той знаел за тези задължения и не е оспорвал задълженията. Заявява, че когато кооперацията била обявена в ликвидация станало въпрос за задължението на „Теди Цвет“ и кооперацията не е отричала тези суми, че има да дава пари. Посочва, че през 2015 година започнала работела в месарница и Йовита й е била клиентка там, и неведнъж като ходела я е питала какво става с кооперацията и тя казвала, че кооперацията има задължения и затова не може да я ликвидира. Казвала, че Р. прави запори защото кооперацията му дължи пари. През 2019-2021 година последно, на събранието за смяна на ликвидатора се коментирало, че Р. направил запор и затова не могат да я приключат кооперацията. Заявява, че Йовита не отричала, че ги дължат тези пари и казвала, че ако Р. вдигне запора, тогава ще ликвидират кооперацията. Знае, че задълженията към Паргов не са погасявани.