Решение № 1402 от 28.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1402 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело № 20245300502442 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от ОУ „Христо Ботев“ , Булстат 000453520, село Б., Пловдивска област, чрез процесуалния представител адвокат М. Л.

, против Решение № 2397/27.05.2024г., постановено по гр. д.№ 16780/2023 г. по описа на РС- Пловдив, с което е призната за незаконосъобразна и отменена издадената от директора на училището Заповед № РД-16-137/20.10.2023 г., с която на М. А. Д. , ЕГН **********, е наложено дисциплинарно наказание “забележка”.

Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на правния спор, с което исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата М. А. Д. , ЕГН **********, подаден чрез пълномощника й адв.А. Я., с който се взема становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Пловдивски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

1

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което спорът следва да бъде разгледан по същество.

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл.

357 от КТ във вр. с чл.188,т.1 от КТ, предявен от М. А. Д. , ЕГН **********, против ОУ „Христо Ботев“ , село Б., Пловдивска област, за отмяна на наложеното й от директора на училището със Заповед № РД-16137/20.10.2023 г. дисциплинарно наказание „забележка".

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, както и че му е било наложено от работодателя дисциплинарно наказание „забележка“. В тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед - че е издадена от компетентен орган, носител на работодателска и в частност дисциплинарна власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити; че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена;че на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието.

В производството по делото не е спорно между страните и е документално установено, че ищцата работи по безсрочно трудово правоотношение в ответното училище на длъжността „***“. Със Заповед № РД-16-137/20.10.2023 г. на директора на ответното училището на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за това , че във връзка с командироването й за провеждане на НВО- VII-ми клас в ОУ“Петър Берон“гр.П. и ОУ“Св.СВ.Кирил и Методий“-с. У., саморъчно е написала с химикал сумата от 20 лв. върху вече изписания от длъжностното лице знак „–“ (тире) в т.1 „Дневни пари по“ в издадените от работодателя командировъчни заповеди- №РД-15-590/12.06.2023г. и №РД-15-594/15.06.2023г.

Според посоченото в заповедта преправянето от ищцата на издадените от работодателя официални документи-командировъчни заповеди, представлява нарушение на трудовата дисциплина-злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто име на училището по чл.187,т.8 от КТ, както и нарушаване на посочени в заповедта норми на ЗПУО,Наредба №8 за информацията и документите в системата на предучилищното и училищното образование от 2016г., Етичният кодекс , Правилника за вътрешния трудов ред в училището и вменените с длъжностната характеристика трудови задължения.

Първоинстанционният съд е уважил така предявения иск, на формално основание, като е приел, че работодателят в своята заповед не е посочил ясно кои точно трудови задължение не е изпълнил служителя. Според мотивите на първостепенния съд работодателят е нарушил разпоредбата на чл.193 от КТ за изслушване на работника и събиране и оценка на посочените

2 доказателства преди налагане на наказанието, тъй като начинът по който са задени въпросите, инкорпорирани в поканата за даване на обяснения по чл.193 от КТ било категорично ясно, че директорът не се съмнява във виновното поведение на ищцата, и то apriori. Освен това от доказателствената съвкупност се установявало трайно негативно отношение на директора на училището към ищцата.

Така изложените от първостепенния съд съображения не се споделят от настоящия въззивен състав , като съдържанието на оспорената заповед за дисциплинарно наказване на служителя отговаря точно за императивните изисквания на чл.195,ал.1 от КТ-за посочване на нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.

По делото е категорично установено също, че преди налагане на процесното дисциплинарно наказание са били поисканите от работодателя и дадени писмени обяснения от ищцата, с което е била спазена и процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ. Начинът, по който са зададени въпросите в писменото поискване от работодателя са без правно значение за настоящия правен спор и граматическото им, правописно или пунктуационно оформяне не подлежи на съдебен контрол. Работодателят е спазил всички императивни законови изисквания при провеждане на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, поради което изводът на първостепенния съд, че е налице формално основание за отмяна на заповедта за уволнение е неправилен.

Въззивният съд не споделя и твърдението на ищцата , че не е допуснала нарушения на трудовата дисциплина , поради което не следва да бъде санкциониран по реда на КТ.

В този порядък следва да се посочи, че от приобщения по делото доказателствен материал, се установява ищцата да е извършила вменените й нарушения на трудовата дисциплина. По делото е категорично установено, че със Заповед № РД-15-590/12.06.2023 г. и Заповед № РД-15-594/15.06.2023 г. на директора на Основно училище „Христо Ботев" с. Б., обл. Пловдив, ищцата е била командирована за провеждане на НВО VII клас, в ОУ „Петър Бонев" гр.

П. и ОУ „Св. Св. Кирил и Методий" с. У.. След изпълнение на командировъчните си задължения, при попълване на отчетите на всяка от командировъчните заповеди, М. Д. саморъчно е написала сумата 20 лв. върху вече изписания от длъжностното лице знак" (тире) в т. 1 „Дневни пари по" и в двете Заповеди. След констатиране на извършеното деяние от служителя , работодателят е сезирал Районна прокуратура- Пловдив, която с Постановление № 7925/03.10.2023 г. е приела, че с поведението си М. А. Д. е осъществила от формална гледна точка обективните и субективни признаци на престъплението, уредено в чл. 308, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е преправила издадени от работодателя командировъчни заповеди, представляващи официални документи по смисъла на чл.93, т. 5 от НК, доколкото са съставени от длъжностно лице-директор, в рамките на служебните му правомощия. Отказано е образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер по НК и образуваната прокурорска преписка №7925/2023г. е била прекратена, поради 3 малозначителност на деянието.

По делото са приобщени и обясненията на ищцата , дадени пред орган на власт в хода на образувана по жалба на ответника предварителна проверка по реда на ЗМВР, съгласно които обяснения М. Д. е написала цифрата „20“ върху вече изписания от длъжностното лице знак" (тире) в т. 1 „Дневни пари по" и в двете командировъчни заповеди, тъй като не е била съгласна с работодателя, че не й се следват дневни командировъчни пари в размер от 20 лева. Така с попълнените от нея реквизити в заповедите е следвало да й бъдат изплатени дневни командировъчни пари в размер от 20 лева.

Така дадените от ищцата обяснения удостоверява неизгодни за нея факти, поради което имат сила на извънсъдебно признание и важат срещу своя издател.

Съвкупната преценка на така събраните по делото доказателствата обуславят несъмнен извод, че описаните в обжалваната заповед нарушения са извършени от ищцата , като същата е преправила съдържанието на издадените от работодателя на 12.06.2022г. и на 15.06.2022г. командировъчни заповеди с нанасяне на числото „20“ в графите за дневни пари. Процесните документи са официални по своя характер , тъй като са издадени от длъжностно лице- директор на ответното училища , в рамките на служебните му правомощия. Преправянето на документите от ищцата е извършено с цел да бъдат използвани във връзка с изплащане на дневни командировъчни пари.

Въззивният съд намира, че с това си деяние ищцата е извършила визираните в чл.187,ал.1,т.8 от КТ и посочените от работодателя в оспорваната заповед нарушения на трудовата дисциплина изразяващи се в злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име.

Злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по см. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 1 от КТ, може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага за себе си или за трето лице. Не е необходимо настъпването на вреди за осъществяване фактическия състав на деянието, доколкото КТ не предвижда такъв елемент (юридически факт), но този факт е от значение за преценка на тежестта на нарушението, съгласно чл. 189 КТ. Доброто име на предприятието по см. чл. 187, ал. 1, т. 8, предл. 2 от КТ е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкркуретнтноспособността, ефективността и авторитета на предприятието.

В процесния случай служителят е извършил деянието недобросъвестно, тъй като трудовият договор е сключен с оглед личността му, а работодателят се е доверил на неговата добросъвестност при изпълнението на задълженията (чл. 8, ал. 1 КТ).С недобросъвестното си поведение ищцата е накърнила и 4 авторитета, престижа, доверието, оценката на другите за възможностите на работодателя да планира, организира, ръководи и контролира трудовия процес.

Не без значение е и обстоятелството, че ищцата неглижира и недооценява тежестта на нарушението, което е извършила, т.е. преправянето на издадените от работодателя официални документи за нея е нещо нормално, а не нарушение на трудовата дисциплина и то сериозно. Това поведение на ищцата и липсата на критично отношение към извършеното нарушение сочат на трайното й пренебрежение към трудовата дисциплина и зачитане авторитета на работодателя.

Не е налице и твърдяното от ищцата злоупотреба с право от страна на работодателя. Тежестта за оборване на презумпцията на чл.8, ал.2 от КТ е върху работника, респ. служителя, като съвкупната преценка на установените от по делото обстоятелства не обосновават извод за недобросъвестност от страна на работодателя при налагане на дисциплинарното наказание на служителя.

В частност, след съобразяване на посочените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищцата най – леко по тежест дисциплинарно наказание – чл. 188, т. 1 КТ, съответства на тежестта на установеното по делото нарушение на трудовата дисциплина. Касае са за тежко нарушение на трудовата дисциплина , а преценката за характера на извършеното, данните за злоупотреба от страна на служителя с доверието на работодателя , за накърняването на неговия авторитет и субективното отношение на ищцата към допуснатото нарушение, в т. ч. липсата на самокритичност, което сочи на наличието на тенденция на незачитане на трудовата дисциплина, обосноват по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ определеното от работодателя дисциплинарно наказание "забележка", поради което и релевираната претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.