Решение № 1629 от 07.03.2019, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13458/2018
- Вид
- Решение № 1629
- Подписан
- 07.03.2019
- В сила
- 10.04.2020
- Състав
- СОНЯ НИКОЛОВА НАЙДЕНОВА, ТАТЯНА СТАВРИ ДИМИТРОВА, АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.247 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.326, ал.2 · Кодекс на труда
- чл.328, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.329 · Кодекс на труда
- чл.333 · Кодекс на труда
- чл. 344, ал.1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.2 · Кодекс на труда
- чл.344, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
Р Е
Ш Е Н
И Е гр. София, 07.03.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на шести февруари през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ
НАЙДЕНОВА мл.съдия АНЕТА ИЛЧЕВА секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело номер 13458 по описа за 2018 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от М.Ж.М. чрез пълномощник адв.А.Д., срещу решение № 305197 от 03.01.2018 г. по гр.д.№ 51913/2013 г. на СРС, 73 състав, с което са отхвърлени предявените от нея срещу „А.“ ЕАД обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1 КТ за признаване за незаконно и отмяна дисциплинарното й уволнение със зап. №480/16.7.2013 г. по чл.328, ал.1, т.2 КТ на изпълнителния директор на ответното дружество, и по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяването й на предишната работа - „мениджър проекти“, и е осъдена ищцата да плати на ответното дружество 1200 лв. разноски по делото.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено с доказателствата по делото, както и при липса на мотиви и противоречие на мотиви и диспозитив. Конкретните оплаквания са следните: необсъждане на довода на ищцата, че при работодателя е имало други длъжности със същите функции, независимо от различното им наименование,при което подборът е бил задължителен, че бланкето е отхвърлен доводът й, че е нарушена закрилата по чл.333 от КТ, защото работодателят не е събрал информация дали ищцата не страда от някое от заболяванията по Наредба № 5 към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, че нямало доказателства въз основа на какви документи работодателят е направил сочената в атакуваната заповед „справка в наличната документация“, че съкращаването на щата считано от 01.07.2013 г. било само формално, а трудовата й функция продължила да съществува и след тази дата, защото ищцата, след връщането си от отпуск по майчинство на 11.07.2013 г. е работила на същата длъжност до 30.07.2013 г. и получавала трудово възнаграждение за това, без да е била преназначена на друга длъжност. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна-ответник „А.“ ЕАД с писмен отговор оспорва жалбата, като възразява, че решението е правилно, че работодателят е можел да съкрати длъжността, заемана от ищцата, която е била единствена в обособената сруктура на предприятието, и не била сходна с дружи длъжности в други структури на предприятието, поради различия в трудовите им функции с тези на ищцата, че защитата по чл.333 от КТ е приложима, само когато служителят страда от някои от заболяванията, за които има закрила, кавото заболяване ищцата нито твърди да има, нито е представила доказателство за такова заболяване при нея, и наличната документация при работодателя не сочело на такова заболяване, че издаване на заповедта на работодателя за съкращение в щата не водело автоматично до прекратяване н атрудовото правоотношение със служителя, заемащ съкратената длъжност, а поставя началото на провеждане на процедура за прекратяване на трудовото правоотношение ссъс служителя, заемащ съкратената длъжност, като нямало предвиден в закона срок колко време след съкращаването на щата това да стане.Моли жалбата да се сотави без уважение, претендират се разноски по списък по чл.80 от ГПК.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение се обжалва изцяло.
Предявени са обективно съединени обусловени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.2 от КТ.
Ищцата М.Ж.М. твърди, че е работил при ответника „А.“ ЕАД от
19.05.2006 г., като е заемала раблични длъжности, последно по допълнително споразумение от 04.01.2012 г. заемала длъжността „мениджър проекти“ . Твърди, че от 05.01.2012 г. до 09.07.2012 г. ползвала отпуск за отглеждане на детет до 8 г. възраст, като междувременно, продапи промененото си местоживеене ***, поискала от работодателя да бъде преназначена на друга длъжност в Шумен, или във Врана, но и двете й молба били отказани. Твърди, че следзавръшането й от отпуск за отглеждане на дете, на 11.07.2012 г. работодателят не бил готов за заввръщането й, и на 29.07.2012 г. й била връчена заповед № 480/16.7.2013 г. по чл.328, ал.1, т.2 КТ на изпълнителния директор на ответното дружество, за прекратяване на трудовото праовотношение считано от 30.07.2012 г. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не бил налице фактическият състав на прекратителното основание, посочено в атакуваната заповед, тъй като не е налице действително съкращаване на щата, че трудовата функция продължила да съществува, че изпълняваните от нея трудови функции се припокривали почти напърво с тези на други длъжности в отдел „Маркетинг-продукти по лекарско предписание“, а именно „продуктов мениджър неврология“, „регионален мениджър за гр.София-кардиология“, които били незаети към 29.07.2012 г., също и с длъжността на мениджър на отдел, като при работодателя имало няколко отдела, и трудовите задължения на техните ръководители се припокривали с нейните. Това налагало извършване на подбор, какъвто не бил направен. Отделно счита, че съкращаването на щата считано от 01.07.2013 г. е само формално, а трудовата й функция продължила да съществува и след тази дата, защото ищцата, след връщането си от отпуск по майчинство на 11.07.2013 г. е работила на същата длъжност 20 дни.
Счита, че реалната причина за прекратяването на трудовия й договор било желанието й да работи надомна работа и да бъде преназначена във Варна. Моли да се отмени заповедта като незаконосъобразна и да бъде възстановена на заеманата преди това длъжност „мениджър проекти“ . С допълнителна молба, подадена на 07.10.2013 г. до РС-Шумен, ищцата е заявила, че заповедта е незаконосъобразна, защото не била спазена закрилата по чл.333 от КТ, защото работодателят не е събрал информация дали ищцата не страда от някое от заболяванията по Наредба № 5 към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, като единствената информация за здравословното й състояние
Производството по предявения първоначално иск за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ е прекратено, поради оттегляне на този иск, с определение от 08.10.2013 г. на РС-Шумен, където първоначално е образувано производството, и по възражение на ответника за подсъдност е изпратено на РС-София.
Ответникът
„А.“
ЕАД оспорва исковете с писмения отговор по чл.131 от ГПК, с възраженията, че съкръщаването на щата е реално, одорено от изпълнителния директор, за което последният е оправомощен с решение на СД на ответното дружество от 27.04.2009 г., че длъжността на ищцата била единствена в отдел „Маркетинг-продукти по лекарско предписание“. С допълнителна молба по изпълнение указания по насрочване на първо по делот озаседание, представя длъжностни характеристики за „продуктов мениджър ЦНС“ от 04.06.2012 г. и от 09.08.2013 г., „мениджър продуктова група“ от 21.08.2012 г., и „продуктов мениджър“ в отдел Кардиология от 21.08.2018 г., непроменяна след 01.07.2013 г.
Оспорва да има в щатното разписание длъжност „регионален мениджър за гр.София-кардиология“.
Първоинстанционният съд е приел, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, защото решението за съкръшаване на единствения шат за длъжността „мениджър проекти“, заемана от ищцата, е взето от надлежен орган, както и че подбор по чл.329 КТ не е бил наложителен по аргументи от мотивите на Решение №239/05.11.2015 г. по гр.д. №1763/15г. на III ГО на ВКС, съобразно което „подбор следва да бъде извършен в рамките на обособената структура, в която се извършва съкращаването в щата. Преценката дали една структура е обособена, се прави след като се съобразят нейната териториална обособеност, финансово- икономическа, организационно- управленска /дали е самостоятелна организационна единица със свое ръководство в управленската йерархия/ и функционнална /осъществява ли относително обособена дейност от общата дейност на предприятието със своя специфика при организацията на начина на работа/ характеристики. При наличие на отделни обособени структура в рамките на общото предприятие на работодателя, определящо е не наименованието на конкретната длъжност, а съответните трудови функции, които се изпълняват. При еднакви наименования на длъжностна, но осъществявани различни трудови функции в рамките на отделна обособена структура в рамките на общото предприятие на работодателя, подборът следва да се извърши в рамките на съответната структура“. Приел е, че ищцата не се ползва със закрила по чл.333 от КТ, защото нито твърди, нито доказва да страда от някакво заболяване, което да предполага закрилата по този ред.
Въззивният съд, при преценка на доводите на страните, и събраните по делото доказателства, намира, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е неоснователен, по мотивите, изложени от първоинстанционсния съд по този иск, към които препраща на сонование чл.272 от ГПК, както и по следните допълнителни съображения, обусловени от оплакванията по въззивната жалба : Заеманата от ищцата длъжност «мениджър проекти“ е единствена такава по наименование в обособената структура на преприятието на работодателя- І - «Маркетинг и продажби-продукти с лекарско предписание», подразделение 1-без наименование, както по щатното разписание до 01.07.2013 г., така и след това. Длъжност с такова наименование няма в щатното разписание и в други обособени структури на преприятието на работодателя със сходни наименования, като ІІ- «Маркетинг и продажби-болничен пазар и онкология», ІІІ- «Маркетинг и продажби-продукти без лекарско предписание». Доводът на ищцата, че към момента на прекратяване на трудовия й договор при работодателя е имало сходни длъжности, конкретно посочени от нея, с които е трябвало да се извърши подбор, въпреки различието в наименованията, е недоказан по делото. Първо, както самата ищца твърди с исковата молба, две от тези длъжности били свободни към 29.07.2013 г. – за „продуктов мениджър неврология“ и
„регионален мениджър за гр.София-кардиология“, при което при липсата на лица, които да ги заемат, подбор е невъзможен. Отделно от това, съпоставката на длъжностната характеристика на ищцата „мениджър проекти“ с тези за длъжностите "продуктов мениджър –
Кардиология“ от 21.08.2012г. (заемана от
Р.Ч.), "продуктов мениджър - ЦНС“ от 04.06.2012 г. намиращи се в други подразделения - съответно 2-бизнес юнит кардиология и 3-бизнес юнит Централна нервна система, в рамките на обособената структура на преприятието на работодателя І - «Маркетинг и продажби-продукти с лекарско предписание», показва различия в трудовите им функции, независимо от наличието и на съвпадащи такива. Първо, дейността на продуктовите мениджъри в отделните отдели (бизнес юнити) е специализирана по отношение на група лекарства, отнасящи се за определена терапевтична група, според лекарствената листа на "А." ЕАД, в която лекарствените средства са структурирани и разделени по терапевтични направления ("Кардиология", "Централна нервна система",
"Онкология" и т.н.), което съществено ги отличава от трудовата функция на длъжността "мениджър проекти", която е многофункционална и предполага познания по цялата продуктова листа на ответното дружество, доколкото съответните продукти се включват в различни управленски проекти, управлявани от "мениджъра проекти". Второ, продуктовите мениджъри- за разлика от мениджъра проекти, не възлагат задачи на медицинските представители, не отчитат изпълнието на такива задачи и не контролират дейността на медицинските представители, т.е. длъжността не е ръководна. Трето, има различия и в субординацията – продуктовите мениджъри се намират на по-ниско ниво в йерархията спрямо нивото на позицията "мениджър проекти", тъй като са на пряко подчинение на Мениджър продуктова група, а не на Директор Направление Продукти с лекарско предписание. Различни са и кодовете на позициите им в Длъжностното разписание на "А." ЕАД съгласно Националния класификатор на професиите и длъжностите - продуктовите мениджъри са с код 24316002, т.е. в раздел "Специалисти по продажби, маркетинг и връзки с обществеността"(243), подраздел "Специалисти по реклама и маркетинг" (2431), позиция "Експерт, маркетинг" (24316002)., докато "мениджър проекти", е с код 24216002, т.е. в раздел "Административни специалисти" (242), подраздел "Анализатори по управление и организация" (2421), позиция "Експерт, бизнес развитие" (24216002). Същи са различията между длъжностната характеристика на „мениджър проекти“ и длъжностната характеристика за „продуктов мениджър-ЦНС“ от 09.08.2013 г., одобрена след прекратяване трудовия договор на ищцата, поради което доводът за фиктивно съкращаване на длъжността на ищцата също е неоснователен.