Решение № 167 от 11.06.2026, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 167 гр. Ботевград, 11.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IX-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: **** при участието на секретаря ***** като разгледа докладваното от **** Гражданско дело № 20251810102656 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 12 и сл. от ЗЗДН.

Образувано е по подадена молба от Е. И. В., ЕГН: **********, от гр. ****, ***** за издаване на заповед за защита срещу Д. С. М., ЕГН: **********, с адрес: гр. Ботевград, ул.

*****, лице, с което молителят поддържа фактическо съжителство на семейни начала, поради извършено спрямо нея домашно насилие, състоящо се в следното: на 06.11.2025 г., около 2:00 ч. след полунощ, в гр. ****, в жилището на молителката, находящо се на адрес:

***** ответникът Д. С. М. удрял в гърдите Е. И. В., като нанасял ударите с крака и ръце, не позволил да излезе от жилището, като я дърпал и заплашвал, че ако излезе, ще я настигне и ще я убие. С молбата се иска от съда да приложи мерките по чл. 5 ЗЗДН с прямо ответника.

В съдебните заседания молителката се явява лично и с упълномощен представител, като поддържа молбата на изложените в нея основания. В хода на съдебните прения излага подробни аргументи за основателността на молбата. Претендира разноски.

Ответникът, в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител, като оспорва молбата за защита. Поддържа, че не се доказва по изискуемия от закона начин описаният акт на домашно насилие, поради което моли молбата да бъде отхвърлена.

Претендира разноски.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Страните не спорят, а и се установява от показанията на свидетелите *****, че към 06.11.2025 г. молителката и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство.

От служебно изисканите и приети като доказателства по делото справки за съдимост, удостоверения за наложени мерки по ЗЗДН и удостоверения дали лицата се водят на психиатричен учет се установява, че по отношение на страните не са налагани мерки по ЗЗДН извън настоящото производство и същите не се водят на психиатричен учет. Е. И. В. не е осъждана, а Д. С. М. е осъден с присъда № 260004/13.07.2023 г., влязла в сила на 08.08.2024 г. за престъпление по чл. 325, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК.

Видно от писмо от Дирекция „Национална система 112“ с вх. № 7840/10.06.2026 г. на 06.11.2025 г. са регистрирани следните сигнали: в 03:00 часа от телефон **********, като лицето, което се е обадило, се е представило като Е. В. и в 03:09 часа от телефон ****, като лицето, което се е обадило, се е представило като *****. Подадените сигнали са относно домашно насилие в гр. ****.

От представения по делото фиш за спешна медицинска помощ № 11299, издаден от МЗ Център за спешна помощ гр. София, филиал ****, се установява, че на 06.11.2025 г., около 5:30 ч. екип на спешна помощ е пристигнал в РПУ, където е извършен преглед на молителката. Посочено е, че към този момент В. няма оплаквания, но съобщава, че са били нанесени удари в гърдите.

По делото е представена като писмено доказателство декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която е описан акт на домашно насилие от 06.11.2025 г. В същата е посочено, че на 05.11.2025 г. молителката се прибрала от театър и заварила ответника пиян и видимо изнервен. Същият започнал да я обижда. Два часа по-късно молителката си легнала, но към 2:00 ч. през нощта ответникът я събудил с удари с крака и ръце в гърдите. В. станала и се облякла, защото искала да излезе навън. Тогава ответникът я заплашил, че ако излезе, ще я убие. Молителката се изплашила, защото М. бил посягал многократно, поради което изчакала той да се успокои, след което се обадила на брат си и го помолила да дойде. Като разбрал това, ответникът побягнал по стълбите, опитвайки се да избяга, но братът на В., който вече бил дошъл, го спрял. Когато молителката и сина слезли, ответникът буйствал.

Тогава синът на молителката се обадил на телефон 112 и ответникът бил задържан. Съдът кредитира като достоверни изложените в декларацията факти, доколкото същите са подкрепени от останалите събрани по делото доказателства.

В хода на производството е разпитан свидетелят **** – брат на молителката, за когото се твърди в молбата, че е пряк свидетел на случилото се на 06.11.2025 г. От неговите свидетелски показания се установи, че молителката и ответникът са били във фактическо съпружеско съжителство, като са живели заедно в апартамента на В. в гр. ****, ж.к.

„Север“. На 06.11.2025 г., около 3:15 часа свидетелят получил обаждане от молителката, която го помолила да отиде в дома

„да я спаси“. Свидетелят, който живеел наблизо, тръгнал незабавно и скоро („на петата минута“) пристигнал пред блока на В.. Заварил лекия автомобил на ответника запален и с включени фарове, но самия М. го нямало. Малко след 2 това от блока и по-точно от мазето, излязъл ответникът, който заявил, че възнамерява да си тръгне, но чака молителката да му донесе телефона. М. се опитал да се качи в автомобила си, но свидетелят ***** го спрял. Ответникът се дръпнал, казвайки на свидетеля да го остави. В този момент слезли (излезли пред блока) **** **** и Е. В., която споделила със свидетеля, че ответникът е посегнал – същата си била легнала, а М. започнал да я рита. По спомен на свидетеля, молителката му е казала, че ответникът я е ритал в корема. Бил подаден сигнал до полицията и на място се отзовал дежурен патрул. След като разбрал за подадения сигнал и преди пристигането на органите на реда, ответникът тръгнал да тича, опитал се да напусне местопроизшествието, но бил спрян от свидетеля *****.

От свидетелските показания на ***** - син на молителката, се установи, че страните по делото са живели на семейни начала в апартамента на молителката в гр. ****, като през последните две години с тях живеел и свидетелят ****. На 5/6.11.2025 г. между страните възникнал конфликт. Свидетелят и в други случаи е присъствал на конфликти между майка му и партньора . Вечерта преди настъпване на процесния инцидент молителката била отишла на театър, но ответникът започнал да звъни настоятелно, което я накарало да се прибере преждевременно. Между страните възникнал скандал, като ответникът обиждал молителката. Между 20:00 ч. и 21:00 ч. свидетелят излязъл от апартамента, върнал се към 22:30 ч. – 23:00 ч. и заспал. Събудил се около 3:30 ч. от караници. Когато излязъл от стаята си **** видял в апартамента единствено майка си, която плачела. Свидетелят я попитал какво става, а молителката му споделила, че ответникът я е ударил няколко последователни пъти докато е спяла. По спомен на свидетеля, В. му е казала, че М. я е удрял с ръка.

Междувременно ответникът бил отвън, блъскал по вратата на апартамента и си искал телефона. В по-късен момент молителката и свидетелят слезли пред блока, където вече били Д. М. и ****. Ответникът се опитал да си тръгне. Свидетелят **** се обадил на телефон 112 и съобщил за домашно насилие.

От разпита на свидетеля ***** – майка на ответника, се установи, че страните са имали връзка, като са живели заедно в гр. ****, в жилището на молителката. Често между тях възниквали конфликти. Свидетелката Х.ва разбрала за процесния инцидент няколко дни (може би три или четири) след настъпването му, от сина си, който отишъл при нея. Същата сочи, че когато го видяла, той имал синини по краката и по кръста. Свидетелката споделя, че ответникът е разказал как вечерта преди инцидента молителката се прибрала късно и започнала да вдига скандали. Тогава той излязъл навън. По-късно, около 3:00 ч., докато спял, М. бил събуден от удари и викове: „защо ме биеш“. Ответникът избягал, но се върнал да си вземе телефона, след което братът на молителката и синът започнали да го ритат и удрят.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По делото се установява, че към 06.11.2025 г. страните са били във фактическо съпружеско съжителство, поради което попадат в хипотезата на чл. 3, т. 2 ЗЗДН. Според разпоредбата, защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно 3 насилие, извършено от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.

Същевременно молбата е подадена в законоустановения тримесечен срок, доколкото се сочи, че действията на ответника са извършени на 06.11.2025 г., т.е. преди да изтече срокът, визиран в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, като са изложени твърдения за осъществено физическо и психическо насилие. С оглед на това, съдът намира молбата за допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно чл. 2 ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Като физическо насилие следва да се трерира всеки акт, който причинява или е в състояние да причини увреждане на здравето на жертвата, а като психическо насилие - всеки акт, който причинява психологическа и емоционална травма на жертвата. Психическото насилие може да бъде осъществено под различни форми - вербално чрез отправяне на обидни думи и изрази, клеветнически твърдения, опозоряване на личността, преследване, отправяне на закани и заплашителни изрази, чрез принуда за предприемане на определено действие.

От събрания доказателствен материал, разгледан в своята съвкупност, по категоричен начин се установява, че на 06.11.2025 г., около 2:00 ч. след полунощ, в гр. ****, в жилището на молителката, находящо се на адрес: ***** ответникът проявил агресия към нея като я удрял в гърдите, нанасяйки удари с крака и ръце, впоследствие не позволил да излезе от жилището и я заплашил, че ако излезе, ще я убие.

Така посочените факти - дата, час, място, конкретно поведение на ответника, се установяват от приетата по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, имаща характер на годно доказателствено средство и намираща подкрепа (по отношение на различни от изложените обстоятелства) във фиш за спешна медицинска помощ № 11299, издаден от МЗ Център за спешна помощ гр. София, филиал ****, писмо от Дирекция „Национална система 112“, както и от разпита на свидетелите ***** и ****.

Видно от фиша за спешна медицинска помощ, в 5:29 ч. е подаден сигнал, че молителката се нуждае от такава, като прегледът е извършен в РПУ – гр. ****, което косвено подкрепя твърденията, изложени в декларацията, че събитията са се случили по-рано същата нощ, около 2:00 часа. На така подадения сигнал се е отзовал екип на спешна медицинска помощ, който е констатирал, че към момента на извършване на прегледа В. не е имала оплаквания, но е съобщила за нанесени по-рано удари в гърдите. Обстоятелството, че към момента на прегледа В. не е имала оплаквания, не разколебава доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като, за да се приеме, че е реализиран акт на физическо насилие не е необходимо същият да е довел до разстройство на здравето, 4 като настоящият състав приема, че физическо насилие е налице и при причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето. От друга страна следва да се отбележи, че по отношение на молителката са осъществени също така актове на емоционално и психическо насилие.

Данни за извършването на акт на домашно насилие в гр. ****, на процесната дата и във време съответстващо на това, посочено в декларацията, се съдържат и в писмо от Дирекция „Национална система 112“, видно от което на 06.11.2025 г., от лица, представящи се съответно като Е. В. и *****, са подадени два сигнала за домашно насилие – в 03:00 часа и в 03:09 часа, което косвено подкрепя твърденията, изложени в декларацията, че събитията са се случили около 02:00 часа.

Конкретни обстоятелства от изложените в декларацията се потвърждават и от показанията на свидетеля *****, които съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, но които като краен резултат кредитира в цялост, доколкото са логични и пресъздават предимно лични впечатления на свидетеля. През нощта на 06.11.2025 г. (около 3:15 часа) свидетелят е получил обаждане от сестра си, която го помолила да дойде да помогне. Фактът, че молителката е търсила спешно помощ от брат си е индикация за възникналия между нея и ответника конфликт. Когато пристигнал пред блока на В., свидетелят видял М. да излиза от същия и да се опитва да си тръгне. По-късно слезли и молителката, заедно със сина си ***** като тогава същата споделила на свидетеля, че ответникът извършил акт на физическо посегателство срещу нея – започнал да я рита в корема докато спяла. Съдът отчита, че посоченото поведение не е наблюдавано лично от свидетеля, но съобразява и обстоятелството, че информацията е сподЕ. със свидетеля в кратък период след настъпване на събитията, поради което се ползва с по-висока степен на достоверност. Прави впечатление, че свидетелят сочи, че по негов спомен, сестра му е споделила, че ответникът я е ритал в корема. Съдът намира, че посочването на различна част от тялото, в която са нанасяни ударите (корема вместо гърдите, както се сочи в декларацията) не разколебава доказателствената стойност на показанията, доколкото не става въпрос за диаметрално противоположни такива, а за части намиращи се непосредствено една до друга, като е логично пострадалата да е реагирала, най-малкото като не е стояла неподвижно, така че ударите да попадат на едно и също място.