Решение № 262 от 15.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Пловдив, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330112843 по описа за 2022 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против С. Р. Н. се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и имал задължения към ищеца за предоставени услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 624.98 лева за обект в ************************. За потребените количества вода са издадени съответни фактури, подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период. Абонатът фигурирал като потребител с абонатен номер ********** и като такъв отговарял за задълженията, натрупани по партидата. Абонатът дължал и мораторна лихва върху главницата, в размер на 50.20 лв. за периода 12.03.2020 г. – 31.03.2022 г. Отчетът бил извършван при условията на липса на измервателно устройство, като начисляваното количество било по 5 куб.м. на човек или общо 10 куб.м. – за двама обитатели, по правилата на чл.25, ал.8 от Общите условия. Направено е искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовата страна посочените суми.

Сочи се, че предвид неизпълнение на задължението за погасяване на горепосочените суми, срещу ответника било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство, по частно гр. дело № 6846/2022 г. на ПРС била издадена заповед за изпълнение по чл. чл. 410 ГПК за посочените суми, 1 ведно с разноски – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Заповедта била връчена на по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК.

Претендират се законна лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението, а именно 12.05.2022 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от С. Р. Н., чрез назначения особен представител, със становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Липсвали доказателства, че ответникът е потребител на услугите на ищеца, както и се сочи, че ответното дружество не е изправна страна и не е доставяло твърдените услуги. Липсвал подпис на ответника или на негов представител, което нарушавало разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г. Посочва се, че в приложения констативен протокол е записана дата на издаване 10.06.2015г., а записванията в него в поле партиден номер не съответствали нито на абонатния номер, нито на номера на водомера. Оспореният протокол бил и неотносим, с оглед началния момент на исковия период – 2020г. Не били предпоставките за начисляване на месечното количество изразходена вода по тарифа. Не било ясно колко души обитават имота. Липсвало предписание по чл.33, ал.3 от Наредбата. Не била спазена поредността – първо да се процедира по чл.20, ал.1 и ал.3 и чл.26, ал. от Общите условия, а едва впоследствие – по чл.25. Поради това е направено искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 6846 по описа на ПРС за 2022г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 3533 от 13.05.2022г., по силата на която е разпоредено длъжникът С. Р. Н. да заплати на дружеството сумата от 624.98 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.01.2020 г. – 05.04.2022 г. за обект, находящ се в ************************; 50.20 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.03.2020г.-31.03.2022г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 12.05.2022г. до окончателното й погасяване, както и разноските по делото в размер на 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

По делото е приложена справка за неплатени задължения, справка за водомерите на имот, както и карнета за обект, находящ се в ************************.

Според Констативен протокол от 10.06.2015г., съставен от служители на ищцовото дружество, имотът на ************************ – къща, е водоснабден без монтиран водомер, а абонатът отказва подпис в карнет.

По делото е постъпило писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, 2 според което няма подадени декларации по чл.14 ЗМДТ за имот с адрес ************************. Постъпило е писмо от Община Пловдив, според което след направена справка в масивите на Дирекция МДТ гр.Пловдив е установено, че за имота са подадени декларации по чл.14 ЗМДТ от лицата Р. С. Н., Г.Ф.М., Ф.Й.Н., Р.С.М., Д.Х.М., Р.Д.Р. – всички, подадени на дати 29.05.1998г. и 30.05.1998г., както и от Община Пловдив, Район „Северен“ – на дата 20.05.2021г.

По делото е изискано и постъпило удостоверение за съпруг и родствени връзки на ответника С. Р. Н., според което Р. С.ов Н. и Ф.Й. Н.а са негови родители.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 6846 по описа на Пловдивски районен съд за 2022г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. *****. Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото доказателствен материал не се установява ответникът да е потребител на дружеството – ищец, така че да възникне за него задължението за заплащане на потребена и отведена вода.

От постъпилото по делото писмо по чл.14 ЗМДТ за процесния имот е видно, че няма подадени декларации за процесния недвижим имот от лицето С. Р. Н., а такива са подавани от лицата Р. С. Н., Г.Ф.М., Ф.Й.Н., Р.С.М., Д.Х.М., Р.Д.Р.. От постъпилото удостоверение за съпруг и родствени връзки пък е видно, че част от лицата, подали такава декларация - Р. С.

Н. и Ф.Й.Н., са родители на ответника, но наличието на родствена връзка не обосновава качеството на ответника на потребител на услугите, предоставяни от дружеството – ищец.

Тези лица са живи, поради което не се и установява ответникът да има качеството на наследник, нито пък на съсобственик във водоснабдения недвижим имот. Следователно ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.

Доколкото ответникът се представлява от особен представител, няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат.

3

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250 срещу С. Р.

Н., ЕГН ********** от ************************ искове за признаване за установено, че С. Р. Н. дължи следните суми - сумата от 624.98 лева главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 09.01.2020 г. – 05.04.2022 г. за обект, находящ се в ************************; 50.20 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 12.03.2020г.-31.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 12.05.2022г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед № 3533 от 13.05.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6846 по описа на ПРС за 2022г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4