Решение № 460 от 05.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. София, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100900597 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация на главния иск - чл. 51 ТЗ и на акцесорния иск - чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът - „О.-Ю.В.-имоти в София” ЕООД, твърди, че на 27.03.2020 г. сключил с ответника - „А.Б.*“ ЕООД, договор, по силата на който се задължил да извърши действия по посредничество за сключване на предварителен договор за сключване на окончателен такъв за учредяване на право на строеж в полза на ищеца върху недвижим имот, собственост на няколко физически лица, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, срещу получаване на възнаграждение за това в размер на 75 000 евро. Посочва, че извършил възложената му посредническа дейност, като свързал ответника с архитект, който да подготви идейна архитектурна разработка за начина, по който да бъдат разпределени обекти от сградата, която ще се строи, в полза на собствениците на поземления имот, организирал срещи между ответника и собствениците на поземления имот за провеждане на преговори за сключване на предварителния договор. Заявява, че единият от собствениците на поземления имот имал претенции за получаване на по-голямо обезщетение от ответника, което последният не приел и заявил, че се отказва от инвестиционните си намерения върху имота, поради което през месец юни 2020 г. ищецът му върнал платения по договора за посредничество депозит. Посочва, че след това установил, че на 04.08.2020 г. ответникът сключил със собствениците на описания поземлен имот предварителен договор за сключване на окончателен такъв за учредяване на право на строеж в полза на ищеца. Твърди, че това е станало в резултат на извършената от него посредническа дейност, поради което за него е възникнало парично вземане срещу ответника за получаване на уговореното възнаграждение в размер на 72 000 евро, което последният не е погасил нито на падежа, нито към настоящия момент. Ответникът е 1 изпаднал в забава изпълнението на това задължение и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, която за периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2022 г. възлиза на сумата от 2 760 евро. Поради изложеното ищецът моли „А.Б.*“ ЕООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 72 000 евро – неплатено договорено възнаграждение за извършена дейност по посредничество за сключване на предварителен договор за сключване на окончателен такъв за учредяване на право на строеж в полза на ищеца върху недвижим имот, собственост на няколко физически лица, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, както и сумата от 2 760 евро – обезщетение за забавено плащане на главницата, дължимо за периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2022 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Ответникът по исковете - „А.Б.*“ ЕООД, ги оспорва. Твърди, че сключеният между него и ищеца договор за посредничество е прекратен на 10.06.2020 г. по общо съгласие на страните, тъй като е станало ясно, че ищецът не може да извърши действия, за да осигури сключване на предварителен договор с параметрите, които страните са се съгласили, че трябва да бъдат постигнати относно степента на обезщетяване на лицата, които са носители на правото на собственост върху недвижимия имот с идентификатор ***, което е следвало да бъде в размер на 30 % от общата разгърната застроена площ на сградата, която ще бъде построена в имота. Посочва, че след прекратяване на тази сделка той сключил предварителен договор за сключване на окончателен за учредяване в негова полза на право на строеж върху посочения недвижим имот с лицата, които притежават правото на собственост върху него, което е станало в резултат на посредническите действия на лица, различни от ищеца, и най-вече на адвокат С.Р., като условията в предварителния договор са напълно различни от тези, за които ищецът е поел задължение да посредничи по силата на договора за посредничество. С оглед на изложеното, моли съдът да отхвърли предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правна квалификация чл. 51 ТЗ:

Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството по предявения главен иск е претенция на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор, имащ характер на договор за посредничество, който е уреден в чл. 49 – чл. 51 ТЗ. Този извод се налага при съобразяване на това, че ищцовото дружество основава иска на сключен между страните договор, по силата на който в негова тежест е възникнало задължение за извършване на действия по организиране на срещи със собствениците и създаване на условия за сключване на предварителен договор за учредяване на право на строеж в полза на ищеца върху 2 недвижим имот, собственост на няколко физически лица, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София. Описаните действия по своя характер са фактически, поради което трябва да се приеме, че задължението за тяхното извършване представлява престация, която е характерна за договора за посредничесво, регламентиран в Търговския закон.

При тълкуване на нормата на чл. 49 ТЗ, в която е дадено легално определение за търговското посредничество, трябва да се заключи, че то представлява чисто фактическа дейност, която се изразява в оказано съдействие за сключване на определени търговски сделки и която дейност се упражнява по занятие от търговец, който е специализиран в нейното осъществяване. В задълженията на посредника, които му се възлагат въз основа на сключения договор за посредничество, се включва извършването на фактически дейности по намиране на клиенти, с които възложителят може да сключи определен вид търговска сделка, по предоставяне на информация относно условията, при които възложителят сключва този вид сделки, както и по осъществяване на връзка между клиента и възложителя и създаване на условия за сключване на сделката. Резултатът от извършването на тези действия е подписване на договор между възложителя и клиента, който посредникът е намерил. Сключването на този договор обаче не е част от действията, които се осъществяват от посредника, защото то не е фактическо, а правно действие и може да бъде предмет на договор за поръчка, но не и на договор за посредничество.

Предвид изложеното при произнасянето си по основателността на предявения осъдителен иск за главница съдът трябва да отговори първо на въпроса дали между страните по спора е сключен договор, който има характеристиките на такъв за търговско посредничество по чл. 49 ТЗ, който се твърди като правопораждащ предявеното вземане факт.

По делото не е спорно, че между „О.-Ю.В.-имоти в София” ЕООД, от една страна, и „А.Б.*“ ЕООД, от друга, са възникнали облигационни отношения, произтичащи от сключен на 27.03.2020 г. договор, по силата на който на първото дружество е възложено да извърши дейност по посредничество при сключване на предварителен договор за учредяване право на строеж върху недвижим имот, представляващ парцел с площ от 2 377 кв.м., находящ се в гр.

София, кв. Полигона, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“, който е с идентификатор ***. Това се установява и от приетия като доказателство в производството писмен документ, с наименование „протокол за оглед на недвижим имот“ от 27.03.2020 г., който е подписан от представители на всяко от дружествата „О.-Ю.В.-имоти в София” ЕООД и „А.Б.*“ ЕООД и обективира в своето съдържание изявления на техни представители за съгласие с десет клаузи, в които са описани права и задължения, които възникват за всяко от тези дружества. Следователно протоколът за оглед от 27.03.2020 г. обективира съгласието на страните по спора да сключат договор със съдържание на правата и задълженията, които възникват за тях, такова, каквото е отразено в него. С чл. 1 от съдържанието на този протокол ответникът „А.Б.*“ ЕООД е възложил на ищеца „О.-Ю.В.имоти в София” ЕООД да извършва действия по посредничество при сключване на 3 предварителен договор за учредяване на право на строеж върху недвижим имот, представляващ парцел с площ от 2 377 кв.м. в гр. София, кв. Полигона, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“, който не се спори, че е с идентификатор ***, при условията, описани в протокола. В чл. 5 от протокола страните са конкретизирали какви точно действия по посредничество ищцовото дружество се задължава да извърши, като те са разделени в две групи: - първата група включва действия по организиране на огледи на имота и срещи между ответника и собствениците на този имот; - втората група включва действия по организиране сключването на предварителен договор за учредяване право на строеж върху описания имот след постигане на договорки между преговарящите страни. Използването на термина „посредничество“ при описване на действията, които са възложени за извършване на ищеца, както и вида на действията, които изрично са изброени като част от дейността по посредничество, дава основание да се приеме, че те са само фактически такива, които са насочени към установяване на връзка между собствениците на имота и „А.Б.*“ ЕООД, което дружество желае да придобие право на строеж върху този имот, и създаването на условия за сключването на предварителен договор за учредяване на право на строеж между тях /фактически са действията по организиране на огледи и срещи, по провеждане на преговори, по разясняване в хода на тези срещи на възможностите за уговаряне на конкретни уговорки между страните с договора, който се планира да се сключи/. Ето защо и сключеният между страните договор, обективиран в съдържанието на протокола за оглед от 27.03.2020 г., трябва да се квалифицира като договор за посредничество по чл. 49 ТЗ. Сделката, за сключване на която ищецът се е задължил да посредничи, има за предмет поемане на задължение за сключване на друг договор, по силата на който „А.Б.*“ ЕООД да придобие ограниченото вещно право на строеж върху недвижим имот, представляващ незастроен парцел с площ от 2 377 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Полигона, ул. „Проф. Петър Мутафчиев“, с идентификатор ***.

По силата на договора за посредничество ответното дружество е поело насрещно задължение да заплати на посредника възнаграждение за извършената дейност, което е в точно определен в съдържанието на сключената сделка размер, който съдът счита, че е този, посочен в чл. 3 от протокола за оглед, а именно от 76 000 евро без ДДС. Ответникът прави възражение, че размерът на дължимото възнаграждение в протокола за оглед, обективиращ договора за посредничество, което е изписано в чл. 3 от него ръкописно, а не печатно, както останалата част от документа, е добавен след неговото подписване, поради което не се обхваща от постигнатото между страните съгласие. Съдът констатира, че в представения по делото препис от протокола за оглед от 27.03.2020 г. липсват зачерквания, изтривания, добавки между редовете, както и каквито и да било други външни недостатъци, които да разколебават доказателствената сила на този частен документ съгласно чл. 178, ал. 2 ГПК.

Освен това в съдебно заседание, проведено на 15.03.2023 г., съдът е извършил констатация, че този препис съответства на оригинала на документа, представен от ищеца. Ето защо трябва да се приеме, че описаният писмен документ се ползва с присъщата на частните документи доказателствена сила в гражданския процес съгласно чл. 180 ГПК, която се изразява в това, че доказва, че лицата, които са го подписали са направили съдържащите се в 4 него изявления, едно от които е изявление за съгласие, че възнаграждението, което ще се дължи на дружеството, на което е възложено да извърши посредническа дейност, е в размер на 76 000 евро. По делото няма представени други писмени доказателства, от които да се установява, че при сключване на договора за посредничество волята на страните относно размера на дължимото на посредника възнаграждение е била различна от тази, изразена в съдържанието на протокола за оглед. Този факт на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК не може да се доказва в гражданския процес със свидетелски показания.