Определение № 763 от 02.10.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. Ловеч, 02.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500581 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 9900/09.09.2024 година от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Зорница Банкина, чрез юриск.

Иван Недков, срещу Разпореждане № 2269/ 30.08.2024 г, постановено от Районен съд - Ловеч по ч.гр. д № 1555/ 2024 г., с която е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника М. А.П. в частта за сумите за разликата над 412.44 лева до пълния претендиран размер от 419.83 лева, 17.97 лева – договорна лихва и 66.05 лева обезщетение за забава.

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Позовава се на чл. 19 от Директива 2008/ 48 на Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителските кредите, както и на съдебна практика. Посочва, че първоинстанционният, за да обоснове извода си за недействителност на ДПК е излязъл извън правомощията си.

В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от 1

ГПК срещу длъжника М. А.П. в частта за сумите за разликата над 412.44 лева до пълния претендиран размер от 419.83 лева, 17.97 лева – договорна лихва и 66.05 лева обезщетение за забава, като неправилно и незаконосъобразно и да се произнесе по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М. А.П., ЕГН **********, с настоящ адрес: град Ловеч, Община Ловеч, Ловешка област, ул. „Мадара“ № 321, за вземане в размер на 419.83 лв. - представляващи платена главница на „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с договор да потребителски кредит № 4821442; 17.97 лева - възнаградителна лихва за периода от 19.07.2023 година до 04.09.2023 година, 66.05 лева обезщетение за забава, начислено за периода от 20.07.2023 година до датата на подаване на заявлението в съда; законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, както и разноските по делото 25 лева д.т. и 50 лева юриск. възнаграждение.

Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 4821442/ 09.06.2023 година, сключен между длъжника и "Изи Асет Мениджмънт" АД, прехвърлено по силата на сключен рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02.02.2024г. между „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД - цесионер и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690 - цедент, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, като длъжникът е уведомен от „АСВ“ ЕАД с писмо с обратна разписка от 15.02.2024г. в качеството на пълномощник на цедента. Между „Файненшъл България“ ЕООД и М. А.П. е сключен договор предоставяне на гаранция, във връзка с възникнало облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя.

Твърди се, че поради неизпълнение на задължението си по договора за 2 потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник – „Файненшъл България“ ЕООД, като заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

С Разпореждане № 2269/ 30.08.2024 година, постановено по ч.гр.д. № 1555 по описа за 2024 година, Районен съд - Ловеч е уважил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: 203670940, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. А.П. за сумата от 412.44 лева главница, ведно със законната лихва от 30.08.2024 година до изплащането, като заявлението е отхвърлено за вземане по главница за горницата над 412.44 лева до 219.83 лева; за 17.97 лева договорна лихва за периода 19.07.2023 г. до 04.09.2023 г., 66.05 лева – обезщетение за забава за периода 20.07.2023 година до 30.08.2024 година и сторените разноски. В мотивите е приел, че са нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 и чл. 19 от ЗПК, поради което на основание чл. 22 от ЗПК договорът е недействителен.

Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът следва да съдържа информация относно ГПР, а в случая са нарушени императивните правила във връзка с ГПР-то.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

В конкретния случай видно от приложените договор за паричен заем № 4821442/ 09.06.2023 година, Договор за предоставяне на гаранция № 4821442/ 09.06.2023 година и погасителен план заемополучателят е сключил договор за сумата от 500 лева за срок от 12 седмици, който да погасява на 12 равни седмични вноски всяка от които в размер на 43.78 лева, при ГЛП 40 %.

Общата сума, която следва да бъде върната е 525.36 лева, формирана от размера на заеманата сума и възнаградителната лихва. Уговорен е ГПР 45.45 %.

Съгласно чл.4 от Договора, заемателят се е задължил в три дневен срок от подписването на договора за заем да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да 3 отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължение към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус „Редовен“; поръчителят да подписва договор за предоставяне на поръчителство; 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателят, за сумата по чл.2, т.7 от договора, със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане за задълженията по договора.; 3. Одобрено от Заемодателя дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.

Отразено е, че длъжникът е уведомен предварително за условията на договора и стойността на всички разходи по кредита.

С оглед уговореното в договора за заем, на същата дата е сключен и договор за поръчителство № 4821442, със страни длъжника М. А.П.

/потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД /поръчител/. Съгласно чл. 1, ал.2 от Договора гаранцията влиза в сила в срок от три дни от подписване на договора и в случай, че не са изпълнени първите две условия по чл. 4 от Договора за заем. Уговорено е заплащане на възнаграждение на гаранта в размер на 170.64 лева, платимо на 12 разсрочени вноски, всяка от които в размер на 14.22 лева.

Изготвен е погасителен план, в който е отразен размерът на вноската по кредита и размерът на възнаграждението за поръчителство, в общ размер на погасителната вноска 58.00 лева.

По делото няма твърдения, а не са сочени и доказателства какви плащания е извършил длъжника, като с оглед претендираната сума, като главница, се налага извода, че е имало такива.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК , заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, с приетото съдържание на уговорката в чл.4 от Договора за паричен заем, на първо място първите две условия са практически 4 неизпълними, като заемодателят предварително определя, че дружеството – поръчител следва да бъде одобрено от него и върху нея кредитополучателят не може да въздейства. За него не съществува възможност да посочи поръчител, различен от одобрен от заемодателя. Това съдържание на уговорката установява значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП. Освен това заемодателят и поръчителят са свързани лица по смисъла на § 1 от ТЗ, като първото дружество е едноличен собственик на капитала на второто дружество.

Предвиденото възнаграждение е разход по кредита, като с начисляването на възнаграждението за поръчителство се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за паричен заем е установен ГПР в размер на 45.45% при установения законов максимум от 50 %, който обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство.

Независимо, че произтича от друга сделка (договор за предоставяне на поръчителство № 4821442), възнаграждението за поръчителство съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължение по договора за заем – главници, лихви, и пр. и същото съгласно чл.3, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „ Изи Асет Мениджмънт“ АД“, видно и от приложения погасителен план. Възнаграждението за поръчителство не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо, макар да не възниква от договора за паричен заем, настоящата инстанция счита, че възнаграждението за поръчителство съставлява част от ГПР и като не е включено в него, представлява нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Освен това е налице е превишаване на законовия максимум на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Цитираните по-горе разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени 5 изискванията на чл. 10, 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 е чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита.

Освен това, в конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл.

99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, за което няма данни.

Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Видно от доказателствата по делото към заявлението не е представен договорът за цесия, както и приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника за цесията. Освен това от представения договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за събиране на вземания" ЕАД.