Решение № 577 от 04.10.2021, Районен съд - Бургас

Мотиви към Решение № 577/04.10.2021 г. по НАХД № 4094/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен състав.

Производството по делото е образувано по повод постановление на Районна прокуратура - Бургас, с което е направено предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемата Д. С. Р. с ЕГН **********, за извършено от нея престъпление по чл. 313, ал. 3 от НК, вр. ал. 1 от НК, а именно за това, че на 26.07.2019 г., в гр. Бургас, ул.

“Г.Г.“ № ..., в нотариална кантора на нотариус Ц С А, вписана под peг. № *** при Камара на нотариусите, с район на действие Бургаски районен съд, потвърдила неистина в частен документ /писмена декларация/, в който по изрична разпоредба на закон - чл. 264, ал. 1 от ДОПК /Прехвърлянето ... на вещни права върху недвижими имоти ... се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя ... че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци ... и задължителни осигурителни вноски.

Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка/, е специално задължена да удостовери истината, а именно, че представляваната от нея фирма "П" ЕООД, гр. Бургас, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****************, на която е едноличен собственик на капитала и управител, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, и е употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства при изповядване на нотариална сделка за покупкопродажба на недвижим имот, обективирана в

Нотариален акт

**********************************

В съдебно заседание обвиняемата се явява лично, разбира обвинението, не дава обяснения.

В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в постановлението, е доказана по безспорен начин, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства. Счита, че на обвиняемата следва да се наложи административно наказание „Глоба” в минималния размер от 1000 лв.

Защитникът на обвиняемата не оспорва фактическата обстановка, изложена в постановлението на БРП. Моли обвиняемата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й се наложи административно наказание в минимален размер.

Обвиняемата се присъединява към становището на защитника си, като в предоставената възможност за последна дума моли за минимално наказание.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК, намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемата Д. СЛ. Р. е родена на ..., с ЕГН **********.

Обвиняемата Д.Р. била собственик и управител на търговско дружество "П" ЕООД с ЕИК *********. Дружеството било собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор***************, с адрес гр. Бургас, ул. “П.

Във връзка с осъществяваната от "П" ЕООД търговска дейност, същото имало задължения към държавата за данъци и осигурителни вноски. По този повод било образувано и изпълнително дело № 16018866/2016 г. На 04.07.2017 г., обвиняемата Р. била поканена на среща в ТД на НАП, за която бил изготвен нарочен протокол /л. 66 от т. 5 от ДП/, подписан от обвиняемата, като същата била уведомена за натрупаните задължения и срокът за тяхното погасяване. Въпреки поетите задължения, дружеството не погасило задълженията си към НАП. Към 18.07.2019 г. задълженията на „П“ ЕООД към държавата за 1 данъци и осигурителни вноски възлизали на 64 905,52 лв. – главница, и 18 846,72 лв. лихви, като обвиняемата била наясно със задълженията на дружеството.

На 11.02.2019 г., обвиняемата Р., в качеството си на управител на „П“ ЕООД, като продавач, и св. В И, в качеството си на управител на „Бюро за проектиране на строителни конструкции - Т“ ЕООД, с ЕИК ..., като купувач, сключили предварителен договор за покупко-продажба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****************, с адрес гр. Бургас, ул. ****************************** На 09.07.2019 г. св. И и обв. Р. подписали и анекс към предварителния договор.

На 26.07.2019 г., в гр. Бургас, ул. “Г.Г.“ № ..., в нотариалната кантората на св. Ц. А нотариус, вписан под peг. № *** при Камара на нотариусите, с район на действие Бургаски районен съд, бил сключен нотариален акт за покупко-продажба с

**********************************, между обвиняемата Р., в качеството на управител на „П“ ЕООД, като продавач, и св. И, в качеството на управител на „Бюро за проектиране на строителни конструкции - Т“ ЕООД, като купувач. Страните декларирали пред св. А, че обвиняемата е получила сумата от 41560 лв., както й че останалата сума до 82145 лв. ще бъде заплатена от св. И, след извършването на допълнителни СМР. При изповядването на сделката обв. Р. не споделила за наличните към този момент задължения на дружеството й към фиска. Макар да била наясно, че „П“ ЕООД има задължения към фиска за данъци и осигурителни вноски, на 26.07.2019 г., в нотариалната кантора и пред св. А, обв. Р. лично подписала писмена декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и употребила същата, като я представила, и в която декларирала, че представляваната от нея фирма „П“ ЕООД няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Декларацията била приета от нотариуса и приложена по нотариалното дело.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК, а именно: от показанията на свидетелите Ц С А (л. 20 от т. 3 от ДП), М С Т (л. 21 -23 от т. 3 от ДП), В И (л. 24-26 от т. 3 от ДП) и Т С (л. 27 от т. 3 от ДП); от справката за съдимост, справка от Агенцията по вписванията (л. 5 – 16 от т. 1 от ДП), справка от търговския регистър (л. 18 от т. 1 от ДП), писмо (л. 21 от т. 1 от ДП), предварителен договор и анекси (л. 25-30, 36 от т. 1 от ДП), нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот (л. 31-33 от т. 1 от ДП), запорно съобщение (л. 34-35 от т. 1 от ДП), преводно нареждане (л. 44 от т. 1 от ДП), справка и декларация (л. 46-47 от т. 1 от ДП), писмо (л. 2 от т. 2 от ДП), справки за образувани изпълнителни дела (л. 5-6 от т. 2 от ДП), ревизионен акт от 21.12.2017 г. (л. 16-32 от т. 2 от ДП), ревизионен доклад от 15.11.2017 г.

(л. 36-55 от т. 2 от ДП), ревизионен акт от 25.09.2018 г. (л. 63-72 от т. 2 от ДП), ревизионен доклад от 16.08.2018 г. (л. 76-88 от т. 2 от ДП), справки (л. 96-121 от т. 2 от ДП), писмо (л. 53 от т. 3 от ДП), писмените доказателства (л. 3-157, л. 161 - 246 от т. 4 от ДП, л. 1 - 235 от т. 5 от ДП), както и от изготвената по делото експертиза (л. 30-31 от т. 3 от ДП).

Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло.

По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни от тях за сметка на други.

Като цяло фактическата обстановка не се оспорва от обвиняемата или нейния защитник, поради което и настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените материали.

От правна страна:

2

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемата е осъществила от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313, ал. 3 от НК, вр. ал. 1 от НК, за което й е повдигнато обвинение.

На първо място, от обективна страна няма спор, че инкриминираната декларация от 26.07.2019 г. е „частен документ“ по смисъла на закона и задължителната съдебна практика (Постановление № 3 от 23.III.1982 г. по н. д. № 12/81 г., Пленум на ВС), а именно: конкретно писмено изявление на частно лице, съдържащо твърдения за съществуването на факти и обстоятелства, които имат правно значение.

На следващо място, обвиняемата Д.Р. е била специално задължена по силата на изричната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК, да удостовери истината. Съгласно посочената разпоредба прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

На следващо място, няма никакъв спор, че в декларацията обвиняемата е потвърдила неистина, посочвайки, че представляваната от нея фирма "П" ЕООД, гр. Бургас, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ****************, на която е едноличен собственик на капитала и управител, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. А в случая „П“ ЕООД е имало задължения към фиска за данъци и осигурителни вноски.

На последно място, по безспорен начин се установи, че обвиняемата е употребила този документ като доказателство за невярно удостоверените обстоятелства при изповядване на нотариалната сделка за покупко-продажба на недвижим имот, обективирана в Нотариален акт **********************************

При това положение съдът счита, че от обективна страна са налице всички изискуеми от закона признаци на престъпния състав.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, доколкото обвиняемата е съзнавала общественопасния характер на деянието си, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемата, че по силата на закона е специално задължена да удостовери истината в процесната декларация, знаела е, че отразените в декларацията обстоятелства не са истина, както и че представяйки тази декларация в хода на нотариалното производство тя ще я употреби, за да докаже невярното обстоятелство, като от волева страна обвиняемата е искала именно това.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемата беше призната за виновна, законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три години или „глоба“ от сто до триста лева. В същото време по отношение на обвиняемата са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години; с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди; към 3 процесната дата обвиняемата е неосъждана и не е била освобождавана от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК; престъплението не е извършено спрямо орган на власт, не е причинена тежка телесна повреда или смърт, обвиняемата не е била в пияно състояние, нито след употреба на наркотични вещества и не са налице множество престъпления.

Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а от НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемата следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени противообществени прояви, не е осъждана и е оказала пълно съдействие на разследването.