Определение № 21958 от 14.10.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21958 гр. София, 14.10.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Даяна Д. Парталска като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100510294 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на ищцата С. Д. Г. срещу определение № 27933 от 03.08.2026 г., гр.д. № 8290/2026 г., СРС, 41 с-в, с което се оставя без уважение искането й за изменение на решение № 13876/11.07.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските.

Релевират се оплаквания, че ответникът признава иска и дава повод за завеждане на делото поради образуваното срещу ищцата изпълнително производство за събиране на погасеното по давност вземане.

Ответникът по жалбата „Изи Финанс“ ЕООД оспорва същата.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от С. Д.

Г. срещу „Изи Финанс“ ЕООД иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника вземане за сумата 571,21 евро, за което в полза на ответника е издаден изпълнителен лист от 09.08.2012 г., ч.гр.д.

№ 2249/2012 г., СРС и е образувано изпълнително производство

№ 2604/2012 г., ЧСИ М.П., рег. №

851 КЧСИ, като погасено по давност.

1

С решение № 13876/11.07.2026 г., гр.д. № 8290/2026 г., СРС, 41 с-в, постановено по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК при признание на иска, същият се уважава изцяло, като се осъжда ищцата С. Д. Г. да заплати на ответника „Изи Финанс“ ЕООД сумата 60 евро – юрисконсултско възнаграждение.

С отговора на исковата молба, ответникът „Изи Финанс“ ЕООД заявява, че изцяло признава иска.

Безспорно е и от доказателствения материал се установява, че за събиране на процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 09.08.2012 г., ч.гр.д. № 2249/2012 г., СРС и въз основа на него е образувано изп. д. № 2604/2012 г., ЧСИ М.П., рег. № 851 КЧСИ.

В исковата молба, ищцата С. Д. Г. се позовава на изтекла погасителна давност за вземането поради непредприемане от взискателя и настоящ ответник на действия за принудително изпълнение през 5-годишния погасителен срок в рамките на изпълнителното производство, което е перемирано.

Въззивният съд намира, че в случая не е приложим чл.78, ал.2 ГПК, според който, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Разпоредбата изисква преценка за неоснователно предизвикан правен спор, само към момента на завеждане на делото.

При преценката за приложимост на разпоредбата от значение е поведението на ответника като кредитор, съдебно и извънсъдебно. За възлагане на разноските, направени от ищеца, решаващ фактор е активното поведение на ответника с оглед на съдебните или извънсъдебни мерки, които е предприел, докато установеното и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат. Когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, включително в хипотезата на изтекла погасителна давност за вземане, спрямо което кредиторът разполага с изпълнителен лист срещу длъжника, признанието на иска не е достатъчно за освобождаване на ответника от отговорност за разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Необходимо е и с поведението си ответникът / кредиторът е дал повод за завеждане на делото, като в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК се обсъждат 2 всички обстоятелства, разкриващи намерението на ответника като кредитор да удовлетвори отричаното от ищеца право на принудително изпълнение.

Снабдяването с изпълнителен лист и поддържаната висящност на изпълнителното дело срещу длъжника са индиция за проявена от взискателя активност, насочена към удовлетворяване на вземането му, за разлика от продължаващото бездействие на взискателя, включително след изтичане на погасителната давност за вземането. Целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Материалноправното възражение за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска.

Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Същевременно, когато ответникът не е подавал молби за извършване на изпълнителни действия по висящото изпълнително производство след конституирането му като взискател и е признал иска, отговорността му за разноски в производството следва да бъде ангажирана поради обстоятелството, че не се установява по делото да не е предизвикал завеждането му - в негова полза е налице изпълнителен титул за събиране на вземането му, предмет на делото.

При наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл. 439 от ГПК за оспорване на изпълнението чрез позоваване на изтекла погасителна давност е единствената възможност за защита на длъжника. Последният не може да направи такова възражение пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес. В този смисъл са определение № 818 от 19.03.2026 г., к.ч.т.д. № 2204/2025 г., ВКС, ІІ Т.О.; определение № 1101 3 от 14.04.2026 г., к.ч.т.д. № 594/2026 г., ВКС, І Т.О.; определение № 2700 от 19.09.2025 г., к.ч.т.д. № 1746/2025 г., ВКС, І Т.О.; определение № 2520 от 13.08.2025 г., к.ч.т.д. № 1389/2025 г., ВКС., ІІ Т.О.; определение № 2807 от 08.10.2025 г., к.ч.т.д. № 1477/2025 г., ВКС, ІІ Т.О.; определение № 50010 от 23.03.2023 г., ч.гр.д. № 3372/2022 г., ВКС, ІV Г.О.; определение № 320 от 20.07.2022 г., ч.т.д. № 1122/2022 г., ВКС, ІІ Т.О. и определение № 50413 от 05.10.2022 г., ч.т.д. № 2100/2022 г., ВКС, І Т.О.

В случая, след като ответникът признава иска, но дава повод за образуване на делото, с оглед обстоятелството, че разполага с изпълнителен титул, по който е образувано и висящо изпълнително производство, ищцата има правен интерес да се защити като се позове на изтекла погасителна давност за вземането в рамките на исковото производство. В тази връзка, не следва да се ангажира нейната отговорност за разноски, респ. да се освобождава ответникът от такива при условията на чл. 78, ал. 2 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК деловодните разноски, направени от ищцата следва да се възложат в тежест на ответната страна. Пред първа инстанция, ищцата установява разноски от 25,56 евро – държавна такса и 400 европлатено в брой адвокатско възнаграждение, или общо 425,56 евро, които се дължат. Неоснователно е възражението за тяхната прекомерност. Съдът отчита сравнително ниската фактическа и правна сложност на спора и неявяването на адвоката в единственото съдебно заседание, но също и обемът на извършената адвокатска работа – изготвяне на подробна искова молба, която противно на оплакването на насрещната страна, не е бланкетна. При условията на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 36, ал. 3 ЗА възнаграждението не следва да се намалява до минимума от 204,51 евро по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., ВАР, служеща за ориентир при определяне на справедлив размер.

Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на въззивното решение частта за разноските е основателна.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез неговата отмяна в частта, с която в тежест на ищцата са възложени разноски, като вместо него се постанови друго, с което разноските се възложат в тежест на ответника.

4

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 27933 от 03.08.2026 г., гр.д.

№ 8290/2026 г., СРС, 41 с-в, с което се оставя без уважение искането на С. Д. Г. за изменение на решение

№

13876/11.07.2026 г., постановено по делото, в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение

№ 13876/11.07.2026 г., гр.д. № 8290/2026 г., СРС, 41 с-в в частта, с която се осъжда ищцата С. Д. Г. да заплати на ответника „Изи Финанс“ ЕООД сумата 60 евро – юрисконсултско възнаграждение, като ОТМЕНЯ решение № 13876/11.07.2026 г., гр.д. № 8290/2026 г., СРС, 41 с-в в същата част и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Изи Финанс“ ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Балша“ № 17, ап. 1 да заплати на С. Д. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „******** сумата 425,56 евро – разноски за първа инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5