Решение № 3480 от 05.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3480 гр. София, 05.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20251100501456 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 19505 от 29.10.2024 г., постановено по гр. д. № 31545/2023 г. по описа на СРС, 119- ти състав, са отменени следните заповеди на Изпълнителния директор на „АВТОМАГИСТРАЛИ“ ЕАД: заповед №РД-11-286, издадена на 05.V.2023 година; заповед №РД-11-287, издадена на 05.V.2023 година; заповед №РД-11-304, издадена на 12.V.2023 година, с които на А. П. Г. са наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“ като незаконосъобразни, както и „Автомагистрали“ ЕАД е осъдено да плати на А. П. Г. следните суми: 1 500.00 лева допълнително възнаграждение за Деня на строителя – 26.Х.2022 година; 103.16 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 27.Х.2022 година до 07.VI.2023 година включително; 1 475.63 лева допълнително възнаграждение за коледните празници през 2022 година; 74.43 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01.I.2023 година до 07.VI.2023 година включително;

650.00 лева допълнително възнаграждение за Великденските празници през 2023 година;

14.43 лева обезщетение за забава върху посочената сума за времето от 01.V.2023 година до 07.VI.2023 година включително; законната лихва върху главниците за времето от предявяването на иска на 08.VI.2023 година до окончателното изплащане.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Автомагистрали“

ЕАД с излагане на съображения за неправилност на

1 първоинстанционното решение. Твърди се, че процедурата по ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, респ. по налагане на дисциплинарно наказание, регламентирана в КТ, е спазена, като по делото безспорно се установява, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина. Посочва се, че в заповед, издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, са изброени работниците и служителите, на които не следва да се изплати еднократен социален бонус за „Ден на строителя“, сред които попада и ищецът. Навежда се, че определянето и заплащането на допълнително материално стимулиране е по преценка на работодателя по целесъобразност, а не законосъобразност, като такива възнаграждения не са с постоянен характер. Моли се съдът да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца А. П.

Г., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба. Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

1. По предявените искове с правно основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ:

При предявени искове с правна квалификация по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 2 КТ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникнало с ответника валидно трудово правоотношение, заеманата от него длъжност и налагането на оспорените дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“. В тежест на ответника е да установи законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно нарушилия трудовата дисциплина работник или служител.

Не е спорно във въззивното производство, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че със заповед № РД-11-286/05.05.2023 г., заповед № РД-11-287/05.05.2025 г. и заповед № РД-11-304/12.05.2023 г. съответно на 09.05.2023 г. и на 12.05.2023 г. на ищеца в качеството му на служител на „Автомагистрали“ ЕАД, заемащ към този момент длъжността „експерт, доставки“, са наложени дисциплинарни наказания „предупреждение за уволнение“.

2

Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението, кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. В практиката на ВКС, обективирана в решение № 432 от 07.11.2011 г., постановено по гр. д. № 65/2011 г. на IV г. о., решение № 278 от 19.05.2011 г., постановено по гр. д. № 1276/2010 г. на IV г. о., решение № 1069 от 24.06.2010 г., постановено по гр. д. № 410/2009 г. на IV г. о., решение № 642 от 12.10.2010 г., постановено по гр. д. № 1208/2009 г. на IV г. о., решение № 339 от 19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1688/2011 г. на III г. о., която настоящият съдебен състав изцяло споделя, е изяснено, че изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за осигуряване възможност на работника или служителя да се защити ефективно, като нарушението се индивидуализира по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна. Тази индивидуализация е от съществено значение и за съда, който може да изследва подлежащите на доказване факти и да вземе решение за законосъобразността на наложеното наказание само в рамките на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение.

Задължителните реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, може да се съдържат в един акт – обикновено това е заповедта, с която се налага наказанието, но тя може да препраща и към друг акт, стига той да е станал достояние на работника или служителя по време на дисциплинарната процедура и преди връчването на самата заповед /така решение № 266 от 26.09.2011 г., постановено по гр. д. № 311/2011 г. на ВКС, III г. о., и решение № 339 от 19.11.2012 г., постановено по гр. д. № 1688/2011 г. на ВКС, III г. о./.

Във връзка с горното следва да се възприеме изводът, че от една страна, липсата на който и да е от реквизитите, изброени в разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, нарушава правото на защита срещу наложеното наказание на работника или служителя, а от друга страна, прави невъзможна проверката на законосъобразността на заповедта за наказание, която следва да извърши съдът. Съдът не би могъл да разгледа спора по същество, ако не е ясен и точно определен предметът на съдебния контрол, поради което следва служебно да следи за наличието на задължителната форма по чл. 195, ал. 1 КТ. Особено съществено изискване към мотивирането на заповедта е ясното индивидуализиране на извършеното нарушение с всичките му обективни и субективни признаци, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му.

В разглеждания случай въззивната инстанция счита, че в заповед № РД-11286/05.05.2023 г. и заповед № РД-11-287/05.05.2025 г. не се съдържат достатъчно индивидуализиращи белези относно конкретните деяния, извършени от ищеца.

Съображенията за това са следните:

В заповед № РД-11-286/05.05.2023 г. е посочено, че на електронната поща на дружеството работодател е постъпила жалба от ищеца с дата 20.04.2023 г., адресирана до министъра на регионалното развитие и благоустройството, европейския омбудсман, президента на Република България, председателя на Народното събрание на Република 3

България, изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, изпълнителния директор на Агенция за хората с увреждания, Комисия за защита от дискриминация и председателя на КНСБ, както и че в жалбата служителят ищец е уведомил адресатите за неспазване на Кодекса на труда, етичния и морален кодекс, както и Общия регламент за защита на данните /ОРЗД/ и Закона за защита на личните данни, от страна на работодателя и е приложил към нея писмени документи. По- нататък в заповедта са цитирани разпоредбите на чл. 126, т. 7, 9, 10 и 13 КТ, като е посочено по най- общ начин, че изнасянето на информация, в т. ч. и предоставянето на трети, външни за дружеството лица писмени документи, цитирани в т. 1 – 6 вкл. от жалбата, са извършени в нарушение на Декларация за конфиденциалност, подписана от служителя на 03.12.2019 г. Така посочените в заповедта фактически действия, извършени от ищеца, не са напълно индивидуализирани – липсва описание на това коя част от информацията, изнесена с посочената жалба, респ. съдържаща се в изброените документи, съставлява разпространяване на конфиденциална информация.

По идентичен начин работодателят в заповед № РД-11-287/05.05.2025 г. най- общо е посочил, че с писмо с вх. № РД-18-863/19.04.2023 г. служителят ищец е поставил на работодателя си ултимативен срок за изплащане на претендираните от него бонуси и за представянето на посочените в писмото документи, като по- нататък в заповедта са цитирани разпоредбите на чл. 126, т. 7, 9 и 10 и чл. 187, ал. 1, т. 7, 8 и 10 КТ, без да се съдържа посочване на конкретни законни нареждания на работодателя и/или конкретни трудови задължения на служителя, които са нарушени с изпращането на процесното писмо до работодателя.

Предвид изложеното, индивидуализацията на нарушенията в двете заповеди не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ за тяхното ясно и точно описание така, че както наказаният служител /ищецът/ да разбере за какво му е наложено дисциплинарното наказание и да организира защитата си, така и съдът в производството по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да прецени дали действително е налице дисциплинарно нарушение и неговата тежест. Липсата на конкретизация не позволява извършване на преценка дали в действителност поведението на служителя е недобросъвестно и представлява виновно неизпълнение на задълженията му по трудовото правоотношение с ответника, съответно дали описаните в обжалваните заповеди действия на ищеца представляват неизпълнение/нарушение на трудови задължения, предвидени в цитираните разпоредби на Кодекса на труда. Ето защо, дисциплинарните наказания „предупреждение за уволнение“, наложени на ищеца със заповед № РД-11-286/05.05.2023 г. и заповед № РД-11-287/05.05.2025 г., следва да бъдат отменени поради установеното по делото нарушение от страна на работодателя на материалноправната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ, както е приел и първоинстанционният съд.

От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че заповед № РД-11304/12.05.2023 г., с която е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“, отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ. Видно от съдържанието на заповедта, отразеното в нея нарушение е индивидуализирано достатъчно 4 ясно и подробно – описани са неговите фактически признаци, от кого е извършено, както и моментът на извършването му с посочването на ден и час, като работодателят е посочил и законовите текстове, под които счита, че се подвежда описаното нарушение.

На следващо място, видно е от разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ, че законът поставя акцент на задължението на субекта на дисциплинарна власт за реално предварително изслушване или приемане на писмени обяснения от работника или служителя. Целта на предварителното изслушване или приемане на писмени обяснения е работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяното дисциплинарно нарушение и ако това реално е станало, то правото му на защита е било надлежно упражнено. За да изпълни това свое задължение, работодателят следва да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения за конкретно посочено нарушение /двете форми на изслушване на равностойни по правното си значение, като от преценката на работодателя зависи коя от тях да избере/, като поканата следва да достигне до знанието на адресата, за да породи последиците на чл.