Определение № 71 от 22.01.2026, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 71 гр. Перник, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. П.

Членове:

КРИСТИАН Б. П.

НИНА М. КОРИТАРОВА като разгледа докладваното от НИНА М. КОРИТАРОВА Въззивно гражданско дело № 20261700500044 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от ответника в първоинстанционното производство Л. Л. Р. чрез адв. С. И. срещу Решение №966 от 30.10.2025 г. по гр.д. № 1124/2025 г. по описа на ПРС, с което съдът е допуснал извършването на съдебна делба върху следния недвижим имот, находящ се в гр. Перник, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: **** целият с площ от 533 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер на предходен план: 3244, квартал 130, парцел: VIII, при съседи: имот с идентификатор ***, имот с идентификатор ***, имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***., в едно с построената в същия Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: **** разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ на сградата от 52 кв.м., брой етажи - два, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна. МЕЖДУ И ПРИ ДЕЛБЕНИ ЧАСТИ : М.

И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес ********, - 1/2 идеални части от имота и Л. Л. Р., ЕГН **********, с адрес *******, - 1/2 идеални части от имота.

Посочва се, че били допуснати съществени процесуални нарушения от страна на ПРС, тъй като въззивникът бил лишен от правото си да участва в процеса и не бил търсен на адреса, на който живеел и който съвпадал с адреса на имота предмет на делбата и същият бил известен на ищеца и му бил назначен особен представител, като му била отнета възможността лично да участва в процеса. Излага съображения, че неправилно били определени и делбените квоти, тъй като имотът бил придобит през 2013 г. с ипотечен кредит, който бил изплащан съвместно от наследодателя на ищеца и неговата майка Н.К.Й., с която бил живеел във фактическо съжителство от 2012 г. до смъртта му през 2024 г.

Въззивникът също бил живеел в този имот, като той и майка му били поели всички ремонтни дейности в него и неговата майка била вложила значителни средства. Ипотечният кредит бил погасен изцяло с общи средства на наследодателя на ищеца и неговата майка, 1 като била заличена и вписаната законна ипотека върху имота през 2023 г. Счита, че неговата майка също следвало да се конституира като съделител, тъй като била съсобственик на ½ ид.ч. от имота. Моли същата да бъде конституирана като трето лице в процеса с правен интерес и да бъде приет предявения от нея инцидентен установителен иск с правно основание чл. 30 ЗС. Представени са писмени доказателства и е поискано допускането до разпит на четирима свидетели във връзка с предявения за първи път пред въззивната инстанция инцидентен установителен иск. Моли се въззивната инстанция да отмени решението на първоинстанционния съд, да конституира неговата майка Н.К.Й., като трето лице и да разгледа предявения от нея срещу ищеца инцидентен установителен иск с правно основание чл. 30 ЗС, като същата бъде призната за собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, поради реалния й принос за придобиването на имота и да допусне делба на имота при квоти от ½ ид.ч. за Н.К.Й., а останалата ½ ид.ч. да бъде поделена между ищеца и ответника.

Алтернативно се моли да се върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд с указание да се конституира като трето лице Н.К.Й. и да се приеме за съвместно разглеждане предявения от същата инцидентен установителен иск. Претендират се разноски пред въззивната инстанция.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба депозиран от ответника в първоинстанционното производство М. И. И. чрез адв. А. П. от АК-Пловдив. Счита, че постановеното решение е правилно и обосновано, а въззивната жалба е частично недопустима и изцяло неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без разглеждане в недопустимата й част и без уважение в останалата й част. Не били допуснати твърдените от въззивника съществени процесуални нарушения от ПРС и не бил лишен от право на защита, тъй като му бил назначен особен представител. Ответникът бил издирван на постоянния и настоящия си адрес, както и била извършена справка за месторабота на същия и едва след това съдът му бил назначил особен представител. Ответникът не могъл да предявява чужди права и нямал правен интерес да претендира да му бъде определен помалък дял, поради което в тази част въззивната жалба била недопустима. Конституирането на трето лице помагач и предявяването от страна на същото на инцидентен установителен иск за първи път във въззивното производство било недопустимо, тъй като искът не бил предявен от страна по делото, бил извън предвидените в ГПК срокове и петитумът му не бил кореспондирал с посоченото правно основание чл. 30 ЗС. Моли съдът да остави без разглеждане въззивната жалба в недопустимата й част и без уважение в останалата й част като неоснователна, както и предявеният инцидентен установителен иск с правно основание чл. 30 ЗС да бъде оставен без разглеждане като недопустим или при условие на евентуалност оставен без уважение като неоснователен.

Съдът счита, че искането направено с въззивната жалба да бъде конституирано трето лице помагач и предявения за първи път инцидентен установителен иск с правно основание чл. 30 ЗС е недопустимо по следните съображения:

Преценката дали е допустимо съединяване на даден правен спор в първата фаза на съдебната делба се прави с оглед значението на решението по допускане на делбата и разпоредбите на чл. 342 ГПК и чл. 343 ГПК. Съгласно чл. 342 ГПК, в първото съдебно заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти, урежда исковете, разглеждането на които е допустимо в първата фаза на производството за съдебна делба. В чл. 343 ГПК се посочват искове, разглеждането на които е изрично предвидено в първата фаза на производството за съдебна делба – оспорвания на произхождение, на осиновявания, на завещания, на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и дарения. В ППВС 7/74 г., т. 3 е дадено тълкуване, че съдебна делба може да се иска само на вещ, която при предявяване на иска е съсобствена, поради което искът за делба не може да бъде съединен с иска за създаването на съсобственост или за създаване на различни от 2 законните дялове. Исковете, които се разглеждат в първата фаза на делбеното производство разрешават спорове относно имота, предмет на делбата, относно страните и относно делбените квоти, каквото е съдържанието на решението по 344, ал. 1 ГПК. Относно всички тези факти решението по допускане на делбата има установително действие. Следователно в първата фаза на делбеното производство е допустимо съединяването на установителни искове, но не и на конститутивни искове, освен ако предявяването им е изрично предвидено (чл. 30 от ЗН). Предявяването на исковете в делбеното производство се подчинява на общия режим на предявяване на искове в гражданския процес, като исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК (чл. 98 и чл. 99 ГПК – отм.). При нередовност на исковата молба се процедира по реда на чл. 129 ГПК. По съединените искове се дължи държавна такса, определена по общите правила, макар че при предявяване на иска за делба държавна такса не се внася (чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК). Ищецът следва да съедини иск към иска за делба с исковата молба, а впоследствие – само във връзка с оспорванията на ответника. Ответникът обаче може да съедини иск в първото по делото съдебно заседание, а не само с отговора на исковата молба, а и дори да не е подал отговор, което следва от изричната разпоредба на чл. 342 ГПК. В този смисъл е

Определение № 21/17.01.2011 г. по ч. гр. д. № 485/2010 г., ВКС, I г.о. – оспорването на сделка следва да стане до провеждане на първото съдебно заседание в делбеното производство, където най-късно се въвеждат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл. 342 и чл. 343 ГПК. Правилата са специални по отношение на общото исково производство, тъй като преклузията на чл. 133 ГПК за тези оспорвания е в един по-късен момент – първото съдебно заседание, след което оспорвания и възражения не могат да се правят в хода на делбеното производство и не може непредявените възражения да се въвеждат като предмет в отделен процес и делбеното производство да се спира до приключването му, защото това би означавало заобикаляне на процесуалния закон, в частта за преклузията, настъпила с изтичане на първото съдебно заседание.

Съгласно т.9 от ТР № 1/2000г. от 04.01.2001г., пред въззивната инстанция не може за първи път да се предявява инцидентен установителен иск, защото по него следва да има произнасяне в две инстанции.

В настоящия случай ответникът едва с подаването на въззивната жалба е направил искане за конституиране на трето лице помагач, което по съществото си съставлява посочване на друг съделител и е предявен инцидентен установителен иск или след първото по делото съдебно заседание в първата фаза на делбата, когато е настъпила посочената процесуална преклузия в делбеното производство, където най-късно е следвало да се въведат в процеса всички оспорвания и преюдициални въпроси, съгласно чл. 342 и чл. 343 ГПК. Неоснователно е възражението на ответника, че е бил лишен от правото си да участва лично в първоинстанционния процес, тъй като не са нарушени процесуалните правила от страна на районния съд и е била спазена процедурата предвидена в чл. 47 ГПК и същият е бил търсен на постоянния и настоящия му адрес, който видно от направените справки служебно от съда е съвпаднал с посочения адрес от ответника, било е залепено уведомление по чл. 47, ал. 2 ГПК по постоянния и настоящ адрес на ответника и е била извършена справка за месторабота на същия, като след като не е била установена месторабота съдът на основание чл. 47, ал. 6 ГПК му е назначил особен представител адвокат А.Б.П. от АК-Перник, който е депозирал отговор на исковата молба и е взел участие в провелите се две открити съдебни заседания по делото и е извършвал процесуални действия свързани със защитата на представлявания от него ответник. В този смисъл въззивният състав не намира, че районният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да обусловят приложението на т. 4 от ТР № 1/2013 г. и да могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция оспорвания и възражения или както е в процесния случай да бъде приет за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, тъй като по 3 изложените съображения не е налице хипотезата, при която страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е могла да ги заяви пред първата инстанция. С оглед на изложеното искането направено с въззивната жалба да бъде конституирано трето лице помагач и предявения за първи път инцидентен установителен иск с правно основание чл. 30 ЗС са недопустими и следва да бъдат оставени без разглеждане и производството по делото да бъде прекратено в тази част. След като съдът оставя без разглеждане като недопустим предявения инцидентен установителен иск не следва да бъдат уважени и направените във връзка с него доказателствени искания във въззивната жалба, а именно да бъдат приети като писмени доказателства по делото представените с въззивната жалба писмени документи и да бъдат допуснати до разпит посочените свидетели.