Решение № 2781 от 22.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2781 гр. София, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА

Административно наказателно дело № 20241110208503 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на П. В. Я. срещу електронен фиш серия К № 9171583, издаден от СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП и на основание чл.

189, ал.4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се моли за неговата отмяна. В жалбата се твърди, че в случая е било неприложимо въведеното с пътен знак В26 ограничение на скоростта по бул. Цариградско шосе. Жалбоподателят настоява, че скоростта му е засечена след преминаване на пешеходната пътека, за която е въведено ограничението от 50 км./час, като счита, че ограничението е отпаднало след преминаване на пътеката съгласно чл. 62, ал. 1 от Наредба № 18/23.07.2001 г., независимо от липсата на знак за край на ограничението на скоростта или знак В26, въвеждащ различна максимална скорост.

В съдебно заседание се явява жалбоподателят Я., който поддържа жалбата си. В пледоарията си по същество моли за отмяна на електронния фиш. Излага, че в тази отсечка на бул. Цариградско шосе общовалидната максимална скорост е от 70 км./час, като при определени конфликтни точки е въведена и максимална скорост от 50 км./час. Той настоява, че нарушението е установено след преминаване на пешеходната пътека, като знакът В26 е бил поставен заедно със знак, указващ приближаване на пешеходна пътека, откъдето и извежда, че ограничението е важало единствено до пешеходната пътека. Уточнява, че автомобилът му е заснет между пешеходната пътека и знака В26, указващ разрешена скорост от 70 км./час, която обаче е действала още след преминаването на пешеходната пътека.

Въззиваемата страна – СДВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт П, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на електронния фиш и присъждане на разноски за СДВР. От него са депозирани писмени бележки по съществото на делото с молба 1 за потвърждаване на електронния фиш.

По допустимостта на жалбата, съдът намира следното :

Жалбата е депозирана в срока по чл. 189, ал.8 от ЗДвП, от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. От ОПП СДВР се твърди, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 27.05.2024 г., като жалбата срещу него е депозирана в СДВР на 05.06.2024 г., следователно съдът я приема за подадена в срок.

Разглеждана по същество, същата е неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 01.05.2024 г. в 12:16 ч., в гр. София, по бул. Цариградско шосе срещу сградата на № 238, /на Бултекс 99 ЕООД/ с посока на движение от Околовръстен път към ул. Патриарх Герман, на влизане в гр. София, с мобилна система за видеоконтрол – АТСС, Cordon № MD1194, била засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил марка „*******”, модел „*******“ с рег. № *******, 67 км./ч. (след отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км./час) при разрешена такава – 50 км./ч. в населено място, въведена с пътен знак В26. Скоростта на автомобила била засечена непосредствено преди преминаването на пешеходната пътека със светофарна уредба, находяща се точно преди сградата на бул.

Цариградско шосе № 238 в отсрещното платно за движение. Мястото на засичане на скоростта било след поставен пътен знак В26, въвеждащ максимална скорост на движение от 50 км./час, поставен заедно с знак за предупреждение А18, указващ приближаване на пешеходна пътека. Автомобилът бил заснет в лице, приближавайки към мобилната камера, тип „триножник“, която била монтирана в рамките на населено място извън патрулен автомобил, между двете платна за движение, срещу магазин за автомобили Пежо и Ситроен, находящ се на бул. Цариградско шосе № 236 на 100 м. от знака В26. При заснемането на автомобила в близък план, над покрива му била заснета в гръб и табелата, указваща началото на населено място – гр. София, която била поставена преди пешеходната пътека.

Автомобилът бил регистриран на името на П. В. Я. с ЕГН **********, като ползвател на автомобила.

Въз основа на тези данни от СДВР е издаден електронен фиш серия К № 9171583 срещу П. Я. за налагане на глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП. Във фиша е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на електронен фиш серия К № 8018468 на 06.01.2024 г.

Копие от последния фиш е представено по преписката, като от него се установява, че Я. е бил санкциониран от ОДМВР Перник за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Като в системата АИС АНД е отбелязано, че фишът е бил връчен на Я. на 22.12.2023 г. и е влязъл в сила на 06.01.2024 г., като е отбелязано, че същият е платен. Но в ОПП СДВР не са налични разписка или друго доказателство за датата на връчване на фиша, издаден от ОДМВР Перник.

От разпечатка от паметта на техническо средство АТСС Cordon № MD1194, която е веществено доказателство, изготвено по реда на чл. 189, ал.15 ЗДвП, се установява, че на процесната дата – 01.05.2024 г., в 12:16:21 ч., в района на Столична община, с координати EL 23о44.2757 и NL 42о63.3937, е засечена скорост на движение от 70 км/ч, като са записани датата, часа, посоката на движение, фиксираната скорост и е сниман регистрационния номер на автомобила. Към разпечатката е приложена и снимка, от който се установява, че автомобилът се е приближавал към камерата, както и снимка на мястото на поставяне на мобилната камера. Поставеното на снимката кръстче точно върху номера на автомобила несъмнено сочи, че именно неговата скорост е засечена. Поради това, съдът приема за 2 доказано, че именно с автомобил с регистрационен номер ******* е извършено нарушението.

За използването на техническото средство бил съставен и протокол от същата дата, в който било отразено, че въведената скорост на движение в този пътен участък в населено място е от 50 км./час, като е заснет и пътният знак В26. На снимката на самото техническо средство, поставено на триножник, се установява, че то е насочено именно към платното за движение на влизане в гр. София, към пешеходна пътека, регулирана и със светофар, но е поставено на известно разстояние след пешеходната пътека, срещу сградата на бул.

Цариградско шосе № 236. Към преписката е приложена и снимка на знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./час, поставен на влизане в гр. София, преди пешеходната пътека. Заедно със знака В26 е монтиран и знак А18, предупреждаващ за пешеходна пътека.

На същата снимка се установява и знакът за начало на населеното място, непосредствено след знака В26 и А18 и преди светофарната уредба на пешеходната пътека.

Относно конкретното място на нарушението, съдът се ориентира от снимката на процесния автомобил в момента на засичане на превишената му скорост, над който ясно се вижда голям формат указателна табела, заснета в гръб, съответстваща на заснетата табела за начало на населено място, поставена малко преди светофарната уредба, която от своя страна е поставена непосредствено преди пешеходната пътека. Това разположение на обектите се установява от представената по преписката снимка на знака В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км./час. За онагледяване на разположението на поставените в района пътни знаци, съдът е приобщил и разпечатки от изображения на програмата Гугъл мапс в процесния пътен участък. От тях се установява, че пешеходната пътека се намира срещу сградата на Бултекс 99 ЕООД, която е на бул. Цариградско шосе № 238, а следващата сграда е на шоурум за автомобили Пежо и Ситроен, на адрес бул. Цариградско шосе № 236, където е била поставена камерата.

Видно и от изисканата справка от Столична община, в района на бул. Цариградско шосе в процесния пътен участък на влизане в гр. София, непосредствено след пътния възел с Околовръстен път, преди ул. Патриарх Герман, има поставен знак В26, въвеждащи ограничение на скоростта от 50 км./час, след него има указателна табела за начало на населено място – гр. София, а след това се намира и пешеходната пътека преди спирката на градския транспорт. Съдът отчете, че на схемата от СО липсва отразяване на знака А18, поставен заедно със знака В26, но наличието му в процесния ден се установява от представената снимка към протокола за използване на АТСС.

Именно поради така изложения анализ на наличните по делото изображения, съдът изведе, че скоростта на автомобила е засечена преди преминаването на пешеходната пътека, а не след нея, както твърди жалбоподателят.

Видно от представената по делото справка от Българския институт по метрология, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2 е била одобрена на 07.09.2017 г. (преди датата на нарушението), регистрираната скорост попада в обхвата на системата, като допустимата грешка при полеви условия е в рамките на 3 км./ч. до скорост 100 км/ч. и 3 % над тази скорост. Видно от представения Протокол за проверка от 21.03.2024 г., към датата на нарушението системата за контрол на скоростта № MD1194 е била преминала първоначалната и последваща проверка.

В случая липсват данни, които да установяват, че радарът е използван неправомерно, в нарушение на предвидените за това условия и ред, което да създаде съмнение във верността на отчетената скорост или в идентификацията на автомобила, с който е извършено деянието.

Поради изложеното съдът намира за несъмнено установени както засечената скорост, така и местоположението и регистрационния номер на автомобила.

3

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, а именно: електронен фиш за налагане на глоба серия К № 8018468 от ОД МВР Перник; свален на хартиен носител снимков материал за описаното нарушение; справка за собственика на превозното средство, посочено във фиша; копие на заповед на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на образец на електронен фиш; справка от Българския институт по метрология, с приложено копие на удостоверение за одобрен тип, протокол от последваща проверка на системата, протокол за използване на техническото средство; справка от Столична община ведно с схема на организацията на движение в процесния участък; снимки на знака В26 и на поставената на триножник АТСС; изображения от Гугъл мапс и др. Събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

Съгласно чл. 165, ал.2, т.6 ЗДвП органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата имат право за установяване на нарушенията да използват два вида технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно заснетият видеозапис, на който са записани датата, часа, засечената скорост на движение и регистрационния номер на автомобила, представлява годно веществено доказателствено средство по смисъла на чл. 189, ал.15 ЗДвП, изготвено по предвидения в закона ред, поради което може да установи извършеното нарушение.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.