Определение № 477 от 31.07.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 331/2024
- Вид
- Определение № 477
- Подписан
- 31.07.2024
- В сила
- 27.08.2024
- Състав
- Милен Петров Славов, Мария Кръстева Маринова, Петя Иванова Петрова
Цитирани разпоредби
- чл.22 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22, ал.1, т.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.276, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.64 · Граждански процесуален кодекс
- чл.5 · Закон за лицата и семейството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 477 гр. Варна, 31.07.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Милен П. Славов
Членове:
Петя Ив. П.
М. Кр. Маринова като разгледа докладваното от М. Кр. Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500331 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от В. Н. П. против определение №2080/27.05.2024г., постановено по в.гр.д. №2345/23г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставено без разглеждане искане по чл.63 от ГПК на В. Н. П., съдържащо се в молба вх.
№12124/14.05.2024г., за продължаване на срока за касационно обжалване на решение №224/06.03.2024г., постановено по в.гр.д. №2345/23г. по описа на ВОС, гр.о.В жалбата се твърди, че определение е неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се постанови, че срокът за обжалване на въззивното решение е броим след приключване на производството, инициирано от жалбоподателя, за допълване и тълкуване на посоченото решение.
Въззиваемите М. С. И. и Д. Н. И., чрез процесуалния си представител адв.С.К., и въззиваемите Ж. А. Ж. и Ж. Ж. Ж., чрез процесуалния си представител адв.П.С., в депозираните отговори по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК поддържат становище за нейната неоснователност и молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.
В частната жалба е направено искане за отвод на съдиите от настоящия състав, т.к. са разглеждали в.ч.гр.д.№229/19г. по описа на ВАпС/образувано по подадена от В.П. частна жалба против определение, с което е оставено без уважение искането му за допускане обезпечение на предявен от него иск с 1 пр.осн. чл.5 от ЗЛС/, както и прекратили и изпратили по компетентност на ВКС, а впоследствие, след връщане от ВКС, разгледали в.ч.гр.д.№78/23г. по описа на ВАпС/образувано по подадена от В.П. частна жалба против разпореждане, с което е върната подадената от същия частна жалба против въззивно решение, в частта му, в която е указано, че същото не подлежи на обжалване/.Съдът намира така направеното искане за отвод за неоснователно.Не е налице нито едно от абсолютните основания по чл.22, ал.1, т.1-5 от ГПК, нито хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК.Произнасянето на същия състав по различни дела, с различни предмети, по които жалбоподателят е бил страна, не обосновава само по себе си основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Производството по в.гр.д.№2345/23г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадените от В. Н. П. въззивни жалби против решение №1999/05.06.2023г., постановено по гр.д.№4253/21г. по описа на ВРС, 12 състав, и частна жалба против определение №11552/27.09.2023г., постановено по гр.д.№4253/21г. по описа на ВРС, 12 състав, в производство по чл.248 от ГПК.
С решение №224/06.03.2024г., постановено по в.гр.д.№2345/23г. по описа на ВОС, гр.о., обжалваното решение на ВРС е частично обезсилено, а в останалата си част потвърдено, както и е потвърдено определението по чл.248 от ГПК.Решението е връчено на въззивника на 19.03.2024г.
На 10.04.2024г. въззивникът е депозирал молба за допълване и тълкуване на постановеното от ВОС решение, както и за изменение в частта за разноските, уточнена, след дадени от съда указания, с молба от 14.05.2024г.По молбата съдът се е произнесъл с решение №648/12.06.2024г., с което е оставил без уважение исканията на страната за допълване, тълкуване и изменение в частта за разноските на въззивното решение.
С обжалваното определение №2080/27.05.2024г., съдът е констатирал, че в уточняващата молба на въззивника от 14.05.2024г. е направено искане за продължаване срока за касационно обжалване на постановеното по делото решение №224/06.03.2024г., която е намерил за недопустима, като подадена след изтичане на 19.04.2024г. на срока за касационно обжалване на решението.В частната жалба, инициирала настоящото производство, жалбоподателят поддържа, че искане за продължаване срока за касационно обжалване по реда на чл.63 от ГПК е направил още с горецитираната си молба от 10.04.2024г., която от своя страна е подадена в срока за обжалване.
Съдът приема, че частната жалба, с която е сезиран, е недопустима, предвид следното.За разлика от определенията по чл.64 от ГПК, с които се отказва възстановяването на срок, определенията по чл.63 от ГПК/независимо от това дали молбата се оставя без разглеждане или без уважение, или се уважава/ не подлежат на самостоятелно обжалване, т.к. не преграждат развитието на делото и тяхното обжалване не е изрично предвидено.Правилността на становището на съда по подадена молба по 2 чл.63, ал.1 от ГПК подлежи на преценка при осъществяване на последващия инстанционен контрол за законосъобразност върху актовете, постановени впоследствие, които преграждат по-нататъшния ход на производството/напр. след отказ за продължаване на срок за отстраняване на нередовности - при обжалване на акта за връщане на жалбата/, т.е. актът, чрез който се прилагат последиците на пропуснатия срок.В този см. напр. определение №447/30.07.2015г. по ч.т.д.№1361/15г., ВКС, II т.о. и цитираните в него множество други определения на ВКС, определение №15/12.01.2016г. по ч.гр.д.№82/16 г., ВКС, III гр.о. и цитираните в него други определения на ВКС, и др.
Тъй като частната жалба, с която съдът е сезиран, е насочена против неподлежащ на самостоятелно обжалване акт, същата е недопустима, поради което образуваното по нея производство, като недопустимо, следва да бъде прекратено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. Н. П. за отвод на съдебния състав на основание чл.22 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№331/24г. по описа на ВАпС, гр.о.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с частна жалба пред Върховен касационен съд в частта му, с която производството по делото е прекратено.В останалата част не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3