Решение № 2709 от 02.07.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2709 гр. Варна, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И.н С. при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от И.н С. Гражданско дело № 20253110112715 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от К. Н. С., гр. *, с която срещу „*.*“ ЕООД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени искове за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит, както и за връщане на недължимо платени суми във връзка с него, с които ответникът неоснователно се е обогатил. В условията на евентуалност се претендира прогласяване нищожността само на част от клаузите и за връщане само на част от сумите, платени за такси по кредита.

В исковата си молба ищецът К. Н. С. твърди, че на * г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който (след анексиране) е получил сумата от 899.39 лв. Посочва параметрите на кредита: ГПР 49.60%, ГЛП 40.94% и такса за разглеждане 100.50 лв. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като не е посочено дали лихвеният процент е фиксиран или променлив.

Поддържа, че не е спазено и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в ГПР не са включени всички разходи, пряко свързани с кредита, което води до „скрито оскъпяване“ и превишаване на законовия лимит по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В условията на евентуалност оспорва клаузите за такса „разглеждане“ и такса за „удължаване на срок“ като нищожни поради нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК за събиране на такси за усвояване и управление на кредита, както и поради тяхната неравноправност (чл. 143 ЗЗП) и противоречие с добрите нрави поради значителна нееквИ.лентност на престациите. Сочи, че е бил добросъвестен и е заплатил общо сумата от 1 254.38 лв., в която се включват недължими според него 354.99 лв. (надвишаващи чистата стойност на кредита), за които претендира връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът „*.*“ ЕООД не е подал отговор на исковата молба в срок. Подава становище, с което оспорва исковата претенция. Счита, че процесният договор за кредит е действителен. Потвърждава плащането на сумата от 1 954.39 лв. по кредита. Възразява срещу претендираните разноски.

С молба преди съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Допуснато е изменение на иска за връщане на даденото чрез увеличаването му до сумата от 205.23 евро.

1

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск за нищожност на договор за потребителски кредит, квалифициран по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 22 ЗПК. Евентуалните установителни искове за нищожност на отделни клаузи са квалифицирани по чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 146 ЗЗП. Предявеният осъдителен иск за връщане на дадено без основание квалифициран по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи: сключването на договора за кредит и неговите анекси; че е заплатил на ответника претендираната сума от 205.23 евро; наличието на сочените основания за недействителност на договора и отделните му клаузи. В тежест на ответника е било да установи: че договорът и оспорените клаузи са действителни; че е налице годно правно основание за получаване и задържане на платените от ищеца суми.

След подаване на становището на ответника и представените от него писмени доказателства може да се приеме, че между страните не се спори, че са подписали Договор за кредит № */*г. за сумата от 900 лв. и множество анекси към него, както и Общи условия, в които е уговорена процесната клауза за заплащане на такса за бързо разглеждане /т.4.4/, както и че в полза на кредитора е заплатена сумата от 1 954.39 лв. Задължението по кредита е било 1 533 лв. главница (след допълнителното отпускане на още 653 лв.), 39,19 лв. договорна лихва, 100,50 лв. такса за бързо разглеждане, 33,72 лв. наказателна лихва, 207,98 лв. такса удължаване на срок и 20 лв. такса за изпращане на писмо.

В т.4.4 от ОУ към Договора е предвидено, че потребителят дължи такса за експресно разглеждане, която в случая е в размер на сумата от 100,50 лв., съобразно посочените в Договора условия.

Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Таксата за експресно разглеждане представлява такса във връзка с усвояването на кредита, поради което и клаузата, с която се уговаря такава такса е нищожна поради прякото й противоречие със закона, на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД. Такава е и таксата за удължаване на срок.

Усвояването на кредита включва и скоростта, с който искането на кредитополучателя е разгледано от кредитора, доколкото е обвързано с това в какъв срок ще бъде предоставена сумата на потребителя, независимо дали това е стандартна или допълнителна услуга на съответната кредитна институция, като наличието на тази услуга е във връзка с конкурентостта на пазара и не може тежестта на разходите за нея да бъде възлагана на потребителя, независимо дали е опционална или не. Същото се касае и за администрирането на самия кредит. Възнаграждението на кредитора (цената на кредита) следва да се изчерпва единствено с размера на възнаградителната лихва по кредита, която ясно следва да се посочи в ГПР.

Отделно от горното двете такси би следвало да са включени в ГПР по кредита, което води до нищожността на договора, поради противоречието му със закона, на основание чл.

19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, доколкото ГПР би надвишил предвидения в закона максимум, предвид, че доближава горната граница (49,60%) и без самите такси, а се касае за кредит в размер на 900 лв.

Предвид нищожността на договора в случая би следвало да намери приложение чл.

23 ЗПК /за връщане на чистата стойност на кредита при недействителен договор/, доколкото от представените доказателства се установява и не е спорно между страните, че процесната сума за главница в размер на 1 533 лв. е била предоставена и усвоена от потребителя, а плащания са извършени в размер от 1 954,39 лв.

В този смисъл и не се дължат и възнаградителна лихва, наказателна лихва, такса за 2 удължаване на срока на кредита, както и всякакви други вземания във връзка с договора.

Платената от длъжника сума над главницата от 1 533 лв. подлежи на връщане, доколкото с нея търговецът се е обогатил неоснователно. Размерът на тази сума е 421,39 лв., което води до извод до основателност и на двата предявени иска.

По разноските:

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът би следвало да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски.

Предвид въведеното от ответника възражение за прекомерност съдът внимателно изследва и възможността за злоупотреба с процесуални права от страна на ищеца и процесуалния му представител.

След служебна справка в ЕИСС се установява, че в рамките на последните 9 месеца ищецът е образувал 37 самостоятелни граждански производства във ВРС във връзка със сключени от него договори за кредит с различни финансови институции, включително с ответника, като по всички дела се претендира заплащането на адвокатско възнаграждение за адв. М. М. за осъщественото процесуално представителство. Всичко това води съда до извода, че ищецът целенасочено е теглил кредити от съответните финансови институции, които след това е погасявал, включително заплащайки сумите във връзка с атакуваните от него клаузи/договори, за да може по-късно да предявява искове за прогласяване нищожността на клаузите/договорите и връщане на даденото по тях. Касае се за умишлено предизвикване на правни спорове с цел генериране на съдебни разноски за адвокатски възнаграждения, като такова процесуално поведение не е изолирано само за адв. М., а се упражнява и от други процесуални представители в района на съда. В случая не се касае за заблуден потребител или за лице, което не е наясно с нелоялните търговски практики.

Тегленето на кредити се е превърнато в търговска дейност.

Настоящият състав упражнява засилена потребителска закрила с всичките си актове по делата, които разглежда, като строго санкционира финансовите институции за това, че продължават да инкорпорират в договорите си нищожни и неравноправни клаузи. Следва съдът да действа строго и възпиращо, за да се стигне до окончателно преустановяване на порочните практики. В случай, че финансовите институции не желаят срещу тях да се образуват дела и да заплащат суми за разноски, то би следвало да престанат да предвиждат такИ. клаузи в договорите, като много добре са запознати със съдебната практика, включително тази на СЕС. Въпреки това, те не правят това, поради което и следва да заплащат разноски за предизвиканите правни спорове. От друга страна адвокатите на потребителите не следва да злоупотребяват и умишлено да създават такИ. спорове, за да се облагодетелстват финансово. Добрата адвокатска практика изисква полагане на усилие за решаване на споровете извънсъдебно, като доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. И двете страни действат недобросъвестно, поради това и на двете страни не следва да се полагат разноски за възнаграждения, независимо от изхода на споровете. Настоящият състав не толерира такова поведение. В този смисъл счита, че не следва да се присъждат разноски в полза на процесуалния представител за безплатна адвокатска защита в настоящото производство, а единствено сторените разноски за държавна такса в размер на 51.23 евро. За злоупотребата с права съдът следи служебно и без да е въведено такова възражение от ответника.

Въпреки тези мотиви на настоящия състав по две негови дела по идентични казуси практиката на въззивната инстанция е различна (в.ч.гр.д. № 189/2025 г. и в.ч.гр.д. № 488/2025 г. на ВОС), поради което и след съобразяването с нея възнаграждение следва да бъде определено на процесуалния представител в размер от 120 евро с ДДС по реда на чл.

38 ЗА.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

3

ПРОГЛАСЯВА нищожността на Договор за кредит № *от *г., сключен между „*.*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * и К. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, поради противоречието му със закона, на основание чл. 124, ал. 1, предл. II ГПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. I ЗЗД и чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „*.*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата в размер на 205.23 € /двеста и пет евро и двадесет и три цента/, представляваща платена при начална липса на основание сума над главницата по прогласения за нищожен Договор за кредит № *от *г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда /08.12.2025 г./ до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД.

ОСЪЖДА „*.*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на К. Н. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата в размер на 51.23 € /петдесет и едно евро и двадесет и три цента/, представляваща сторени от ищеца разноски в производството за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „*.*“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на адв. М. В. М. – ПАК, сумата в размер на 120 € /сто и двадесет евро/, представляващо определено от съда възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита на ищеца К. Н. С., на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4