Решение № 789 от 06.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 789 гр. София , 06.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Елизабет Петрова

Катерина Рачева

Мария Райкинска при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно гражданско дело № 20211000500429 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 3992/06.07.2020 г. по гр.д. № 4334/2018 г. на СГС, І-4 състав е осъдено ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД ДА ЗАПЛА ТИ на Н. В.

К., сумата 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, както и сумата 7213,99 /седем хиляди двеста и тринадесет, 0.99/ лева, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лечение и медикаменти, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 11.11.2016 г. в гр.София, ведно със законната лихва върху главницата от 70 000 /седемдесет хиляди/ лева, считано от 27.10.2017 г. – датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, а върху главницата от 7213,99 /седем хиляди двеста и тринадесет, 0.99/ лева, считано от 29.03.2018 г. – датата на предявяване на иска, до окончателното им изплащане, КАТО искът за неимуществени вреди е отхвърлен за заплащане на неимуществени вреди – болки и страдания за сумата 90 000 /деветдесет хиляди/ лева, която е горница над присъдените 70 000 /седемдесет хиляди /лева, до общо претендираните в размер на 160 000 /сто и шестдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от 27.10.2017г. – датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, до окончателното и изплащане, като е отхвърлен и иска за присъждане на сумата 1700 /хиляда и седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 11.11.2016 г., изразяващи се в сторените разходи за отстраняване на повреди по мотоциклета и екипировката, ведно със законната лихва върху нея считано от 29.03.2018г. – датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ, вр.с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД.

1

Ищецът Н. В. К. е депозирал въззивна жалба с която обжалва първоинстанционното решение в отхвърлителната му част. Моли предявените искове да бъдат уважени изцяло. Поддържа, че присъдените суми са занижени, съобразно принципа на чл. 52 ЗЗД и не могат да репарират в пълен обем претърпените тежки вреди от морално естество. Не бил отчетен в пълна степен действителния размер на моралните вреди при съобразяване характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за справедливост във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност“. Не били отчетени възрастта на ищеца и социално-икономическото развитие на страната в този момент.

Поддържа още, че неправилно бил отхвърлен иска за имуществени вреди в размер на 1700 лева – разходи по отстраняване повреди по мотоциклета и екипировката, тъй като същите били доказани посредством САТЕ.

Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД не е депозирал отговор на въззивната жалба, но е депозирал насрещна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъден да заплати на ищеца 70 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, като поддържа, че присъденият размер е несправедлив с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД. Неправилно съдът приел, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия. Поддържа още, че не дължи лихви за забава и такива не следва да бъдат присъждани. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде намален присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди, включително поради намаляването му с приноса на пострадалия. Моли претенциите за лихви да бъдат отхвърлени. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар.

Ищецът не е депозирал отговор на насрещната въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби, приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК).

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В исковата си молба Н. В. К. е твърдял, че на 11.11.2016 г. в гр.София, по бул.

Европа, с посока на движение от гр.Божурище към ул. „Околовръстен път“, в района на № 439, З. Л. К., при управление на товарен автомобил марка „Пежо Боксер“, с рег.

№ ***, нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 38, ал. 1 и ал. 3 ЗДвП, като предприел маневра обратен завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне попътно движещият се от лявата му страна, в крайна лява лента мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ 750“, рег. № ***, управляван от ищеца, при което настъпило ПТП, в резултат на което ищецът получил травматични увреждания – 2 открито триглезенно счупване в ляво; счупване на лява мишнична кост, на олекранона на лява лакътна кост, на дясна лъчева кост вътреставно /гривнена става/, на скафоидната /ладиевидна/ кост на дясна ръка; частична секция /разкъсване/ на м. Вастус медиалис в дясно /широк, вътрешен бедрен мускул, част от четириглавия бедрен мускул в дясно/; разкъсно-контузна рана на дясно коляно.

Претърпял множество медицински интервенции и тежък период на възстановяване, който все още продължава, като не е ясно дали ще може да се възстанови напълно, и които са му причинили и му причиняват и към момента интензивни болки и страдания.

Твърдял е, че отговорността на водача на т.а. марка „Пежо Боксер“, е застрахована при ответното дружество със застрахователна полица Гражданска отговорност № BG/03/116000336147/15,01,2016г., валидна от 17,01,2016 г. до 16,01,2017 г., поради което и на основание чл. 380 КЗ на 27.10.2017 г. предявил пред ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди, която до момента не е изплатена. Застрахователят му отправил предложение за обезщетение за неимуществени вреди в занижен размер от 40 000 лв., която ищецът отказал да получи.

Претендира присъждане на сумата 160 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди и сумата 8913,99 лв., от които 7213,99 лв. – направени разходи за лечение и медикаменти и 1700 лв. – разходи за отстраняване на повреди на мотоциклета и екипировката, ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди считано от датата на деликта – 11.11.2016 г., а върху главницата за имуществени вреди – от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане на задължението.

В отговора на исковата молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Не оспорва наличието на валидно към датата на ПТП застрахователно правоотношение по отношение т.а. марка „Пежо Боксер“.

Оспорва механизма на ПТП и твърдението за изключителна вина на водача на т.а. марка „Пежо Боксер“ за настъпването му.

Възразявали са, че е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е нарушил ЗДвП – управлявал е ППС с превишена и несъобразена скорост, не притежава валидно свидетелство за управление на мотоциклет, не е бил облечен с необходимото защитно облекло и е управлявал мотоциклета без каска.

Оспорвал е пряката причинна връзка между ПТП и твърдените имуществени вреди – разходи за лечение и разходи за ремонт на мотоциклет и оборудване с твърдението, че такива не са направени. В случай, че са направени възразява, че първите не са във връзка с получените травматични увреждания, а вторите – с повредите на мотоциклета. В отношение на евентуалност е оспорвал интензитета на твърдяните болки и страдания, както и продължителността на оздравителния процес. Оспорвал е претенциите по размер. Оспорвал е и претенцията за законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди с твърдението, че такава се дължи по правилата на чл. 497 ГПК. Претендирал е исковете да бъдат отхвърлени, а в отношение на евентуалност претендираното обезщетение да бъде намалено.

За да бъде уважен прекият иск на пострадалия срещу застрахователя на 3 делинквента по чл. 423, ал. 1 КЗ следва да се установят две групи факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал.1 от ЗЗД - извършено виновно от делинквента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно - следствена връзка вреди за пострадалия от сочения вид и в търсения размер. Единствено за наличие на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция. Застрахователят отговаря в обема и до размера, в който отговаря застрахования водач.

Механизмът на ПТП, противоправното поведение на З. Л. К. – водач на л.а.

„Пежо Боксер“, наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, увредите на жалбоподателя и причинната им връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и са безспорни пред настоящата. Спорен е само въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, като се поддържа в настоящото производство направеното възражение за съпричиняване. Спорно е и дали на ищеца се дължи обезщетение за направени разноски за ремонт на мотоциклета и оборудването му, както и лихва за забава върху главните претенции.

За установяване механизма на ПТП във връзка с поддържаното и пред въззивната инстанция възражение за съпричиняване, по делото са събрани писмени доказателства и са изслушани заключения на САТЕ, изготвени от вещото лице доц. А.

А., неоспорени от страните.

От Констативен протокол № К-1073/11,11,2016г. на СДВР, Отдел „Пътна полиция“, постановление на СРП от 24,08,2017г. по пр.пр. № 41784/2016г. и приетите по делото основна и допълнителна САТЕ се установява следното:

На 11.11.2016 г. в гр.София, по бул. Европа, с посока на движение от гр.

Божурище към ул. „Околовръстен път“, в района на № 439, З. Л. К. при управление на товарен автомобил марка „Пежо Боксер“, с рег. № *** предприема маневра обратен завой от съседната на най-лява пътна лента без да пропусне попътно движещият се от лявата му страна в крайна лява лента мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ 750“, рег. № ***, управляван от ищеца Н. В. К., при което настъпило ПТП - удар между предно ляво колело на мотоциклета и заден, ляв калник на товарния автомобил.

Съгласно заключението на САТЕ, тъй като отстоянието на мотоциклета към момента, в който микробусът навлиза в лентата му е не повече от 68 м., а опасната зона за спиране на мотоциклета е 80 км/ч, мотоциклетистът не е имал възможност да предотврати удара и ПТП чрез своевременно спиране. Силата на удара се генерира в случая от скоростта на мотоциклета. Скоростта на мотоциклета преди ПТП е била около 83 км/ч, а в момента на удара – 42 км/ч. Микробусът се е движел към момента на удара с около 18-20 км/ч. Разрешената скорост е до 90 км/ч. Опасността за мотоциклетиста е настъпила в момента, в който микробусът е започнал да навлиза в лентата му. Дори микробусът да е подал ляв мигач, мотоциклетистът не е знаел дали микробусът тръгва и завива наляво, за да се включи в движението в посока към жк Люлин или ще предприеме обратен завой.