Определение № 11456 от 23.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11456 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110118091 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 130 вр. 126 ГПК.

Делото е образувано по искова молба на Е. Д. М. срещу Н. Ц. Г., с която е предявен осъдителен иск за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените в периода от 18.12.2013 г. до 20.03.2024 г. неимуществени вреди, представляващи психически и физически тормоз, болки и страдания, безпокойство, безпомощност, страх и ужас, вследствие на противоправно даване не неверни показания от страна на ответника по пр.пр. 413/2013 г. на СРП при разпит пред съдия по ч.н.д. 1599/2013 по описа на Специализиран наказателен съд.

Исковата молба е уточнена последователно с молби от 22.04.2025 г. и 24.11.2025 г., като ищецът твърди, че ответникът при даване на свидетелски показания пред съдия по реда на чл. 223 НПК заявил неверни данни, че „Е. Д. М. заплаши с Калашников охранителя, инкасатора, а аз му дръпнах чувала с парите“. Ищецът сочи, че чрез разследване по пр.пр.

797/2022 г. и пр.пр.1348/2022 г. било установено, че Н. Ц. Г. не бил участвал в грабежа.

Твърди, че като дал неверни показания ответникът му нанесъл неимуществени вреди, като му нанесъл психически и физически тормоз, изтърпял болки и страдания, безпокойство, безпомощност, страх и ужас. Уточнено е, че ответникът не е осъден за извършеното от него престъпление, поради бездействие на Прокуратурата. Сочи още, че поради изтичане на давностен срок не може да бъде образувано наказателно преследване на ответника, порадки което е допустим иск по чл. 124, ал. 5 ГПК.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на обезщетение за причинени от ответника с противоправните му деиствия на ищеца неимуществени вреди. Фактическият състав на отговорността по чл.45 ЗЗД включва следните юридически факти – деяние, 1 противоправност, вреда, причинна връзка и вина.

Съдебна практика безпротиворечиво приема противоправността на деянието като накърняване на чуждо абсолютно субективно право без законово основание за това. При деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице от дееца, на което е причинена реална вреда, която подлежи на пълно обезщетяване.

В конкретния случаи ищецът извежда субективно предявените си съдебни права от твърдението за претърпени вреди вследствие вредоносно поведение на ответника, изразяващо се в лъжесвидетелстване - престъпление по чл. 290 от Наказателния кодекс - за заявени от Н. Ц. Г. неистини при разпит пред съдия. Надлежният съдебен ред за установяване на неистинност на свидетелски показания обаче е влязла в сила присъда, с която свидетелят е признат за виновен за престъпление по чл. 290, ал.1 НК или влязло в сила решение на граждански съд по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, когато наказателното преследване не може да бъде осъществено. Ищецът заявил, че няма данни ответникът да е осъден с влязла в сила присъда за твърдяното противоправно деяние. Не е посочено и че иск по чл.

124, ал. 5 ГПК е предявен и разрешен с влязло в сила решение, а напротив въпреки двукратно дадената възможност са изложени неконкретизирани и неуточнени доводи, но без да е предявен установителен иск в настоящото производство.

На първо място следва да бъде подчертано, че облигационната претенция за ангажиране на гражданската отговорност за твърдяното престъпление е предпоставено от установяване на престъпното обстоятелство по надлежния ред – с присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, каквито факти не се установяват от доказателствата по делото, а и не се твърди да са налице – в този см. Определение № 4000 от 1.12.2018 г. на САС по в. ч. гр. д.

№ 6249/2018 г.

Освен това целта на иска по чл. 124, ал. 5 от ГПК не е да служи като алтернатива/заместител на откази на Прокуратурата на РБ да образува наказателно производство по сигнали на ищеца /в този смисъл Определение № 26314 от 11.11.2019 г. на СГС по гр. д. № 5482/2019 г./, т.е. не се установява наличие на предпоставка, релевантна за допустимостта на предявения осъдителен иск, а именно установяване на престъпния характер на процесното деяние.

При това положение съдът намира, че нередовностите на исковата молба не са отстранени в изпълнение на дадените възможности по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, а твърденията и доводите, съдържащи се в изходящите от ищеца книжа водят до извод за недопустимост на предявения иск по арг. чл. 130 ГПК.

По изложените съображения исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото да бъде прекратено.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 88 с-в

2

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба с вх. № 105419/29.03.2024 г. на Е. Д. М. срещу Н. Ц. Г. като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на ищеца чрез адв. Ю..

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3